Присъда № 8 от 24.03.2026, Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към присъда № 8/24.03.2026г. по НОХД № 242/2025 г. по описа на Районен съд – Г.

Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Г. е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И. Т. С., ЕГН **********, за това, че на 07.10.2024 г. в гр.

Г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. И. относно обстоятелството, че ако му предаде паричната сума в размер на 890 лева, той ще я пази и ще я занесе до къщата, в която тя живее, като с това причинил имотна вреда в размер на 890 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В разпоредителното заседание подсъдимият, чрез служебния си защитник адв. С. Б., е направил искане делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК. С оглед изричното му признание на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, както и изявеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът е приел, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 НПК, поради което при постановяване на присъдата е приложил разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК. Наличието на самопризнание, обхващащо изцяло фактическата част на обвинението, изключва приложението на чл.371, т.1 НПК, тъй като по съдържание процесуалното поведение на подсъдимия попада именно в хипотезата на т. 2.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението така, както е повдигнато, и пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което след задължителното приложение на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде редуцирано на една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Подсъдимият признава вината си, признава всички факти, изложени в обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното и моли за снизхождение. Защитата не оспорва фактическата обстановка и пледира за наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа стрА..

Подсъдимият И. Т. С. е роден на ********* г. в гр. Г.. Съгласно данните по присъдата той е с постоянен адрес в гр. Г., *********, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен и неосъждан. От материалите по обвинението се установява, че той се е познавал със свидетелката М. И., тъй като двамата посещавали една и съща църква в гр. Г..

На 07.10.2024 г. подсъдимият посетил хранителен магазин, находящ се в кв. „Лозенец“ в гр. Г., където срещнал свидетелите М.Д.,Д.В.Д., Д.Е.Д и Я.А.,.

Пред тях подсъдимият заявил, че отива до дома на свидетелката М. И., за да вземе парите от пенсията, и поискал да го придружат. След това всички заедно се отправили към дома на М. И., намиращ се до болницата в гр. Г..

1

Четиримата свидетели остА.ли в двора на къщата, а подсъдимият влязъл вътре при пострадалата. Там казал да си вземе личната карта и да тръгне с него.

След като тя се подготвила, подсъдимият я хвА.л за ръка, за да я подкрепи, и я повел към клона на банка ДСК в гр. Г.. Заедно с тях се придвижвали и свидетелите М.Д.,Д.В.Д., Д.Е.Д и Я.А.,.

След като стигнали до банковия клон, подсъдимият и М. И. влезли вътре, а остА.лите свидетели изчакали отвън. На касата М. И. изтеглила сумата от 890 лева. Тъй като не носела портмоне, тя държала парите в ръка.

След като излезли от банковия клон, подсъдимият казал: „Дай парите да не ги изгубиш и тръгвай, а аз ще дойда до вас да ти ги донеса“. Под въздействие на това изявление пострадалата му предала сумата от 890 лева, която той прибрал в джоба си. Личната си карта тя оставила в своя джоб. След това подсъдимият дал на свидетелите М.Д.,Д.В.Д., Д.Е.Д и Я.А., по 50 лева на всеки, а остА.лите пари прибрал у себе си. На М. Д. подсъдимият възложил да изпрати М. И. до дома . Когато пострадалата се прибрала, намерила в джоба си 20 лева и решила, че тази сума е оставена от подсъдимия, тъй като преди това не е имала пари. Тя го чакала да донесе остА.лата част, но след като той не се появил, посетила РУ – Г. и подала сигнал за случилото се.

Видно от назначената по делото видеотехническа експертиза и фотоалбум, подсъдимият, пострадалата и придружилите ги свидетели са се придвижили заедно до клона на банка ДСК в гр. Г..

Така възприетата фактическа обстановка съдът прие за установена от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите М. И., М. Д., Д.Е.Д., Д.В.Д., Я.А. и В.Е., заключението по видеотехническата експертиза и приложения фотоалбум, характеристичната справка и справката за съдимост. Самопризнанието е пълно, последователно и кореспондира с остА.лия доказателствен материал, поради което съдът го кредитира изцяло. Обстоятелството, че в досъдебното производство подсъдимият не се е признал за виновен, не променя този извод, тъй като релевантно за приложението на чл. 373, ал. 2 НПК е признанието, направено пред съда и подкрепено от доказателствата по делото.

При така установените факти съдът прие от правна стрА., че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

От обективна стрА. е налице възбуждане на заблуждение у пострадалата М. И. относно бъдещо поведение на подсъдимия – че ще пази предадените му пари и ще ги отнесе до дома й. Именно това невярно представяне на обстоятелствата е мотивирало пострадалата да му предаде сумата от 890 лева.

Непосредствено след получаването подсъдимият се е разпоредил с нея в свой интерес, като е дал част от сумата на придружаващите го лица и е задържал остатъка за себе си, без да изпълни заявеното пред пострадалата. По този начин той е причинил имотна вреда в размер на цялата получена сума от 2

890 лева. Обстоятелството, че впоследствие по делото е иззета и налична сума от 80 лева като веществено доказателство, която е разпоредено да бъде върната на наследниците на пострадалата, не променя първоначалния размер на причинената вреда, а има значение при индивидуализацията на наказанието.

От субективна стрА. деянието е извършено при пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че въвежда пострадалата в заблуждение, за да получи от нея парична сума, съзнавал е, че тя се разпорежда с имуществото си именно под въздействието на това заблуждение, и е искал настъпването на резултата – придобиването на сумата в свой интерес. Целта за набавяне на имотна облага е пряко проявена както в поведението му преди посещението на дома на пострадалата, така и в последващото разпределяне на част от сумата на други лица и задържането на остА.лото за себе си.

При определяне на наказанието съдът съобрази санкцията на чл. 209, ал.

1 НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства пълното признание на фактите, изразеното съжаление за извършеното, съдействието за бързото приключване на делото чрез избрания ред на съкратеното съдебно следствие, сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението и положителното процесуално поведение в съдебната фаза. Наред с това съдът взе предвид, че подсъдимият е с благоприятни данни по съдебния си статус, съобразно възприетите в присъдата данни за неосъжданост. Същевременно съдът прецени като отегчаващо по значението си обстоятелство факта, че от причинената имотна вреда в размер на 890 лева е възстановена съвсем незначителна част – едва 80 лева, което обуславя извода, че вредоносният резултат е остА.л в съществената си част непоправен. При тази съвкупна оценка съдът прие, че балансът между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства е в полза на смекчаващите, но не в степен, която да обосновава определяне на наказанието близо до законовия минимум. Ето защо, на основание чл. 54 НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е годно да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК.

С оглед проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание следва задължително да бъде намалено с една трета, поради което съдът наложи на подсъдимия наказание една година и четири месеца лишаване от свобода.

Съдът прецени, че са налице и предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на наказанието. Наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, подсъдимият не следва да бъде третиран като осъждан за целите на приложението на института съобразно възприетите в присъдата данни, а конкретните факти по делото сочат, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.

Поради това изпълнението на наказанието правилно е отложено за 3 изпитателен срок от три години.

По отношение на веществените доказателства съдът съобрази, че по делото е налице парична сума в размер на 80 лева, представляваща част от причинената имотна вреда, понастоящем индивидуализирА. в присъдата като 40,90 евро с левова равностойност 80 лева. С оглед настъпилата след деянието смърт на пострадалата М. С. И. и наличието на наследници, съдът правилно е разпоредил тази сума да бъде върната на наследниците при посочените в присъдата квоти. Разноските по делото за видеотехническата експертиза в размер на 80,82 лева следва да бъдат възложени на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Копие от мотивите да се изпратят на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ТОДОР АСЕНОВ/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. Г., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ

Съдебни

М.А Д. ЖЕЛЯЗКОВА заседатели: ЛИДИЯ Г. ПЕТКОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА и прокурора П. Д. П. като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Наказателно дело от общ характер № 20255550200242 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Т. С. - роден на ********* в гр.Г., с постоянен адрес: гр.Г., кв.”Л.“ № **, с настоящ адрес: гр.Р., кв. „К.“ № **, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2024г. в землището на гр. Г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. И. относно обстоятелството, че ако му предаде паричната сума в размер на 890 лева, той ще й ги пази и ще занесе до къщата, в която тя живее, като с това й причинил имотна вреда в размер на 890 лева, за което и на основание чл.209, ал.1 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА н а 1 (една) година и 4 (четири) месеца “Лишаване от свобода”.

Н а основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание 1 (една) година и 4 (четири) месеца „Лишаване от 1 свобода” с изпитателен срок от 3 (три) години.

На основание чл. 301, ал.1, т.11 от НПК, ВРЪЩА на наследниците на пострадалата М. С. И., с ЕГН: **********, бивш жител на гр.Г., починала на ********г., веществените доказателства, намиращи се на съхранение в РУ Г., а именно на: А. Г. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Х., ул.“Ц.“ № **, М. Е. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.О., ул.“Т.“ № *, общ.Т., обл.Х. и Р. Е., Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.О., ул.“Т.“ № *, общ.Т., обл.Х., а именно: общо сумата в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и 90 евроцента), левова стойност 80,00 лева (осемдесет лева), като на всеки от тях по 13,63 евро (тринадесет евро и 63 евроцента), левова стойност 26,66 лева (двадесет и шест лева и 66 стотинки), след влизане на присъдата в сила.

Препис от присъдата да се изпрати на Началника на РУ Г. за изпълнение, след влизането й в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И. Т. С., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР, гр.Стара Загора направените по досъдебно производство № 447-ЗМ-176/2025г. по описа на РУ Г. разноски в размер на 41,31 евро (четиридесет и едно евро и 31 евроцента), левова стойност 80,82 лева (осемдесет лева и 82 стотинки) за видеотехническа експертиза.

Разпечатката съдържа 48 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/605cec1a-52a3-46a8-8b6f-599d36293ccf