Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1593 от 24.10.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2312/2025
Вид
Решение № 1593
Подписан
24.10.2025
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Плевен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т.а Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело № 20254430102312 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.59, ал.3, предложение второ ЗС.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба Д. М.

К., ЕГН**********, *** против Г. П. Г., ЕГН**********, ***, в който се твърди, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ***, състоящ се от стая с бокс, баня-тоалетна, със застроена площ - 44,77 кв.м., при съседи: северозапад-коридор, югоизток-двор, североизток-ап.7 на Л.Б.Б., югозападал.9 на Ц.Ц.П., отгоре-ап.19-държавен, отдолу-мази, заедно с избено помещение №44, с площ - 4,07 кв.м., при съседи: северозапад-маза №43, югоизток-маза №45, североизток-гараж, югозапад-коридор, както и 0,726% идеални части от общите части на сградата и общите помещения и 970 кв.м. от правото на строеж върху държавна земя в стр.кв. 168 по плана на гр. Плевен.

Твърди, че гореописаният недвижим имот първоначално е бил собственост на Г. П. Г. и Ц.Д. Г.а (***), в режим на СИО. С нотариален акт за ***, Г. П. Г. и Ц.Д. Г.а продали изцяло на Д. М. К. описаният недвижим имот.

Твърди, че понастоящем ищецът е единствен собственик на описания имот.

Със същия нотариален акт продавачите Г. П. Г. и Ц.Д. Г.а запазили правото си на пожизнено ползване (обитаване) на гореописания недвижим имот.

1

Твърди, че ответникът Г. П. Г. и Ц.Д. Г.а живеят във фактическа раздяла от 2018 г., когато ответника е напуснал гореописания недвижим имот и оттогава пребивава изцяло и за постоянно в гр. ***. Твърди, че от този момент нататък, ответникът не е упражнявал правото си на ползване върху гореописания недвижим имот. Той е напълно дезинтересиран от имота, не го посещава, не пребива там, не съхранява вещи в него и не полага необходимите усилия за стопанисването на имота с грижата на добър стопанин. Твърди, че ответникът не е предоставил ползването на имота и на трети лица под формата на наем, нито заем за послужване.

Твърди, че видно от горното, ответникът не е упражнявал правото си на ползване върху процесния имот в продължение на повече от 5 години. Сочи, че съгласно нормата на чл.59, ал.3, предл. второ от ЗС правото на ползване се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години. Твърди, че в случая ответникът не е упражнявал правото си на ползване за периода от 2018 г., когато по собствена воля е напуснал описания недвижим имот и е заживял на друго място, до момента на подаването на настоящата искова молба. Твърди, че поради неупражняването му в продължение на 5 години, правото на ползване на ответника на гореописания недвижим имот се е погасило на основание чл.59, ал.З, предл. второ от ЗС. Твърди, че отделно, съгласно чл.57 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, както и да я използва и стопанисва с грижата на добър стопанин. Твърди, че ответникът Г. П. Г. не е заплащал дължимите данъци и такси, съгласно чл.57 от ЗС в качеството си на ползвател за 1/2 идеална част от правото на ползване на имота.

Моли на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.3, предл. второ от Закона за собствеността да признаете за установено в отношенията между страните, че правото на ползване на ответника Г. П. Г. върху следния недвижим имот: ***, състоящ се от стая с бокс, баня-тоалетна, със застроена площ - 44,77 кв.м., при съседи: северозапад- коридор, югоизток-двор, североизток-ап.7 на Л.Б.Б., югозапад-ап.9 на Ц.Ц.П., отгоре-ап. 19-държавен, отдолу-мази, заедно с избено помещение №44, с площ - 4,07 кв.м., при съседи: северозапад-маза №43, югоизток-маза №45, североизток-гараж, югозападкоридор, както и 0,726% идеални части от общите части на сградата и общите помещения и 970 кв.м. от правото на строеж върху дьржавна земя в стр.кв.168 2 по плана на гр. Плевен, е погасено поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години, за периода от 2018 г. до настоящия момент. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който, заявява, че не оспорва предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.З, предл. второ от ЗС и признава изцяло същия. Признава, че в действителност не ползва недвижимия имот, описан в исковата молба апартамент №8, находящ се в ***, считано от 2018 г. и до сега.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1.ГПК, тъй като ответникът с отговора на исковата молба е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.59, ал.3, предложение второ ЗС, по искът, предявен от Д. М. К., ЕГН**********, *** против Г. П. Г., ЕГН**********, ***, че правото на ползване на ответника Г. П. Г. върху следния недвижим имот: ***, състоящ се от стая с бокс, баня-тоалетна, със застроена площ - 44,77 кв.м., при съседи: северозапад- коридор, югоизток-двор, североизток-ап.7 на Л.Б.Б., 3 югозапад-ап.9 на Ц.Ц.П., отгоре-ап. 19-държавен, отдолу-мази, заедно с избено помещение №44, с площ - 4,07 кв.м., при съседи: северозапад-маза №43, югоизток-маза №45, североизток-гараж, югозапад-коридор, както и 0,726% идеални части от общите части на сградата и общите помещения и 970 кв.м. от правото на строеж върху държавна земя в стр.кв.168 по плана на гр.

Плевен, е погасено поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години, за периода от 2018 г. до настоящия момент.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4