Решение № 25 от 16.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100501742 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба н а Г. Р. К. от ***, против решение № 188/13.08.2024 г. по гр.д.986/2023 г. по описа на Карнобатски районен съд (изменено в частта за разноските с определение № 736/15.10.2024 г.), В ЧАСТТА, с която: въззивникът К. е осъден да заплати на Х. Н. К. от ***, сумата от 2 500 лв, представляваща обезщетение за причиненото непозволено увреждане изразяващо се в нанесени му на 25.03.2023 г. в *** неимуществени вреди; ведно със законната лихва върху същата сума начиная от датата на извършеното увреждане - 25.03.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата от 450 лв - съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска.

Твърди се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно; с наличие на вътрешно противоречие на съображенията на съда, довело до неотносимост на мотиви към диспозитив; както и необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните доказателства.

Твърди се, че ищецът не е доказал, че действително е претърпял сочените от него нематериални вреди, а първоинстанционният съд е уважил исковата претенция, въпреки, че в мотивите си също е изложил съображения за недоказване на вредите. Анализирани са показанията на водените от ищеца свидетели, както и представеното по приебщеното наказателно дело съдебномедицинско удостоверение, и е заявено твърдение, че те не доказват 1 претенцията на ищеца. На следващо място се твърди, че съдът не е обосновал приетия с решението за справедлив размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца, като според въззивника, приетият от съда размер от 2 500 лв, е и многократно завишен. Според въззивника справедлив размер за обезщетение на твърдените от ищеца нематериални вреди е неповече от 200-300 лв.

Твърди се, че съдът хаотично е разгледал заявеното от ответната страна възражение за прихващане с обезщетение за неимуществени вреди, които ответникът твърди, че е претърпял от неправомерно поведение на ищеца. Твърди се, че съдът не е оценил правилно свидетелските показания на свидетелите К. и А., и съответствието им с други доказателства по делото, за които се сочи, че доказват, че в резултат на неправомерно поведение на ищеца, ответникът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени с обезщетение, дори над претендирания от ищеца размер.

Заявено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на предявения иск, евентуално - за отхвърляне на иска поради извършване на прихващане по направеното възражение, или съответно намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

В предоставения му срок, въззиваемият-ищец Х. Н. К. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са доказани както от влязлата в сила на присъда по приложеното като доказателство НЧХД № 283/2023 г. на КРС (задължително за гражданския съд), така и от приетите по делото доказателства, а присъденото обезщетение е определено от съда в справедлив размер.

Твърди се недопустимост на заявеното с отговора на ответника възражение за прихващане, тъй като вземането на ответника е неустановено, неизискуемо и неликвидно, а също - че възражението е и неоснователно, тъй като се основава на неверни и недоказани факти, което е отразено и в постановление от 30.06.2023 г. на БРП по преписка 4292/2023 г.

Заявено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на ищеца-въззиваем Х. К., за осъждане на въззивникаответник Г. Р. К. да му заплати сумата от 5 000 лв, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - физически болки, душевни страдания, страх и срам, от нанесен му на 25.03.2023 г. в *** побой от страна на ответника, при който ответникът е нанесъл удари с бокс в лицето на ищеца, причинили рани по лицето на ищеца; причинил е разрязване с нож 2 на дланта на лявата ръка на ищеца. Твърди се, че нараняванията са причинили на ищеца сериозни болки и страдание, а случилото се му причинило и страх и унижение, тъй като деянието е било извършено пред други хора и пред сина на ищеца.

Твърди се, че нанесените му неимуществени вреди са му причинени от извършено спрямо него от ответника престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което има влязла в законна сила присъда по НЧХД № 283/2023 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок.

Твърди се, че са неоснователни.

Твърди се на първо място, че случилото се на посочената дата в *** е предизвикано от самия ищец, който при въпроса на ответника към него дали има нещо общо с кражбите в имота на ответника, се афектирал, започнал да псува, обижда и заплашва ответника, че ще се разправи по друг начин с него и ще го убие, което предизвикало унижение у ответника, тъй като се случило пред други хора. Твърди, че ищецът извадил от автомобила си дървена бухалка, поради което ответникът, за да парира евентуални удари, затиснал с крак вратата на автомобила. Твърди, че са си нанесли взаимно по няколко удара с ищеца, при което „вероятно“ е ударил ищеца с връзката ключове, които е държал в ръката си. Отрича да е носил и изобщо да притежава нож с дръжка – метален бокс. Твърди, че впоследствие някой от присъстващите на инцидента е изтръгнал бухалката от ръцете на ищеца и я предал на ответника, който я предал в полицията.

На второ място се оспорва твърдението на ищеца, че е претърпял сериозни болки и страдания, страх и унижение. Твърди се, че още в момента на инцидента ищецът изобщо не е имал вид на човек, който чувства болки, страх или се чувства унижен. Сочи се, че представеното по наказателното дело медицинско удостоверение също не доказва твърденията на ищеца от исковата му молба, тъй като употребеният в удостоверението израз „е причинена болка“, е различен от употребения в исковата молба „претърпях сериозна болка“.

На следващо място се твърди, че самият ответник също е почувствал физическа болка от нанесените му от ищеца удари, унижение от това, че го псуват и го гонят с бухалка пред толкова хора в центъра на града, както и страх за телесната си неприкосновеност и за живота си поради отправените му заплахи от ищеца.

Определя справедлив размер на нанесените му неимуществени вреди от 5 000 лв. Заявява възражение за прихващане на тези вреди с претендираните от ищеца такива.

Претендира отхвърляне на исковете както поради тяхната неоснователност и недоказаност, така и, евентуално в случай, че съдът все пак приеме тези искове за основателни, поради прихващане с обезщетението за нанесените на самия него неимуществени вреди.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения от ищеца иск за неимуществени вреди за основателен и доказан до 3 размера от 2 500 лв, ведно със законната лихва върху него от датата на причиняването им и е осъдил въззивника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея, като в останалата част – за главницата до предявения размер от 5000 лв и за законна лихва върху горницата, исковете са отхвърлени. Съдът е приел за неоснователно заявеното от ответника възражение за прихващане.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответника – в осъдителната му част, поради което в отхвърлителните му части, поради необжалването му, първоинстанционното решение е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че с влязла в сила присъда № 10 от 16.10.2023 г. по НЧХД № 283/2023 г. по описа на Районен съд Карнобат, въззивникътответник е признат за виновен в това, че на 25.03.2023 г. около 10,00 часа в ***, на паркинга пред хотел „***“, чрез нанасяне на удари с метален нож-бокс в областта на лицето и лява длан, е причинил лека телесна повреда на ищеца Х. Н. К., изразяваща се в причиняване на болка, вследствие на рани в областта на външен очен ъгъл на ляво око с размери 2x0.7 см., рана над горна устна срединно и леко в дясно с размери 2х1 см, ивичеста рана в областта на лява длан по горката повърхност в основата на палеца с размер 4x0,3 см., с което е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78 А от НК е освободил ответника като подсъдим от наказателна отговорност за извършеното от него горепосочено престъпление, като му е наложил административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв.

Страните не спорят, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Спорно по делото е: какъв е интензитетът на понесените от ищеца болки и страдания вследствие на деянието на ответника, съотв.какъв е справедливият размер на обезщетението за тях; допринесъл ли е ищецът с поведението си за настъпването на вредите; нанесъл ли е ищецът удари на ответника и отправил ли е ищецът към ответника обиди („псувни“) и закани, които да са породили твърдяните от ответника в отговора му на исковата молба физическа болка от нанесените му от ищеца удари, унижение от това, че го псуват и го гонят с бухалка пред толкова хора в центъра на града, както и страх за телесната си неприкосновеност и за живота си поради отправените му заплахи от ищеца. Спорно по делото е допустимо ли е прихващането, заявено чрез възражение, на обезщетение за посочените от ответника неимуществени вреди и какъв размер би било справедливо обезщетение за така претендираните от ответника вреди.

Видът на причинените от ответника на ищеца наранявания, съотв.на нанесената от ответника на ищеца лека телесна повреда, се установява както 4 от влязлата в сила присъда, така и от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение (л.4 от първоинстанционното дело). Касае се за получени от ищеца вследствие на удари от ответника, на рани в областта на външен очен ъгъл на ляво око с размери 2x0.7 см.; рани над горна устна срединно и друга рана леко в дясно с размер 2х1 см; ивичеста рана в областта на лява длан по горката повърхност в основата на палеца с размер 4x0,3 см.; като по твърдения на ищеца пред съдебния лекар, ищецът е съобщил и за болки в областта на горната челюст.

Според показанията на св.М.С. (живееща на съпружески начала с ищеца), тези увреждания са се излекували за около 2 седмици. Същата свидетелка твърди, че поради това, че инцидентът е станал пред много хора („на пазара до хотел „***“ в ***“), случилото се – „побоят“, се е отразило много зле на психиката на ищеца – чувствал се много зле, бил отчаян, стресиран, никъде не излизал и не искал да се събира с хора.

Съдът кредитира показанията на св.С. при условията на чл.172 ГПК, тъй като те не противоречат на други доказателства, събрани по делото, напротив – потвърждават се от показанията на св.Т.Т. – без родство със страните, който също потвърждава, че при срещата си с ищеца след инцидента (ищецът още е имал „порезна рана до окото и на ръката и на устната“), ищецът му се сторил отчаян и уплашен. Според същия свидетел, възстановяването на ищеца е продължило около 15 дни, а може и около месец.