Определение № 639 от 30.10.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639 гр. Габрово, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500385 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ" ООД срещу Разпореждане №1884/30.08.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 1312/2023г. на РС – Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че са неправилни изводите на съда относно неспазването на разпоредбата на чл.184 от ГПК, тъй като в случая не се касаело за електронен документ, изпратен до съда на хартиен носител, а за изпратен в оригинал електронен документ, заедно с лог файловете, удостоверяващи всяко едно действие извършено от клиента, включително информация за устройството, от което е извършено и IP адреса. Дейността на деловодствата на съда по разпечатване на изпратените електронни документи и липсата на заверка от деловодител не следва да води до неблагоприятни последствия за страната, изпратила документите си електронно. В жалбата се сочи още, че електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор било представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени доказателства в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я предоставил на дружеството при кандидатстването.

Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. От страна на кредитодателя била направена проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на клиента на лична карта за установяване на самоличността му. Заемната сума е изплатена на длъжника по договора за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в 1 електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 па Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014г.). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следвало да се приеме, че те носят неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В чл.20, ал.2 ОУ било посочено, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за потребителски кредит. По силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните са постигнали съгласие, по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните съобщения на саморъчен подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесния договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя. Доколкото електронният документ е приравнен на хартиения, както и обстоятелството, че процесният договор е създаден на друг траен носител - информационни системи на кредитора, то следва да се приеме, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК. Предвид горното, съдът нямал основание да отхвърли заявлението изцяло, а следвало да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК, както и за присъждане на разноски представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява, че РС - Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 500.00лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 75,78лв. - възнаградителна лихва за периода 07.02.2022г.-22.05.2023г., сумата от 217,22лв. договорна неустойка за периода 07.02.2022г.-22.05.2023г., сумата от 34,98лв. - законна лихва за забава дължима и неплатена за периода от 01.02.2023г. – 01.08.2023г.; сумата 79,30лв.неустойка за забава за периода 21.03.2023г. до изплащане на задължението, сумата 120лв. разходи за събиране на вземането поради забава.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК като е приел, че съгласно изложеното в т.12 от заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят обосновава дължимостта на претендираните суми с възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ. Към заявлението е представен на хартиен носител договорът, на който се позовава заявителят, като липсва заверка на страната, която го представя по реда на чл.184, ал.1, пр.1-во от ГПК. Като е приел, че несъответствието с това изискване не съставлява нередовност на заявлението по смисъла на чл.127 и 128 от ГПК, заповедният съд е отхвърлил изцяло депозираното заявление като е дал указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Въззивният съд като разгледа жалбата намира следното :

Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние.

В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните 2 изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ).

Видно от приложения към заявлението лог файл процесния договор за паричен заем е сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени между страните волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора.

В случая, за да отхвърли изцяло заявлението по чл.410 от ГПК съдът е приел, че е налице потребителски договор за кредит сключен от разстояние, но не е изпълнено изискването същият, заедно с приложенията, да бъде представен в заверен препис заедно със заявлението. Прието е, че доколкото в случая договорът представлява електронен документ, същият следва да бъде представен на хартиен носител със заверка относно верността му с оригинала.

Тъй като безспорно е налице сключен между страните договор, по който заявителят претендира дължими му се суми, въззивният съд следва да се произнесе по претенцията, като служебно извърши преценка относно наличието на клаузи, нарушаващи добрите нрави и закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 500лв., с фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,52%. Дължимата по кредита сума е платима на шест вноски и е в размер на 575,78лв. Посочено е, че е дължима и неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения-съгл. чл.5 от договора. Размерът на това задължение е определен на 342,22лв., като в договора заплащането на неустойката е разсрочено на шест вноски, които са включени в погасителния план, посочен в договора.

Твърди се, че длъжникът не бил изпълнявал задълженията си за погасяване на дължимата сума, поради което, върху чистия размер на главницата била начислена и законна лихва за забава в размер на 34,98лв., начислена била и неустойка за забава-съгласно чл.6 от договора и чл.37 ОУ в размер на 79,30лв. Тази неустойка била начислена на 21.03.2023г.

Начислени били и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размерна 120лв.

В заявлението е посочено, че заемателят е направил погасявания в размер на 140лв., без да е посочено кога е извършено плащането и какви вземания са погасени с него.

При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, се установи, че в договора са въведени неравноправни клаузи.

Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл.6 от договора, като е посочено, че тази неустойка се дължи в случай, че заемателят не предостави обезпечение на договора.

Съдът счита, че с въвеждане на този вид неустойка (при почни реално неизпълними от заемателя условия) противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита (начислената и претендирана сума надвишава размера на отпуснатата сума). Още повече, че тази сума очевидно не е включена при изчисляване размера на ГПР, посочен в договора, т.е. действителния размер на ГПР е над 50% и е в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Следва да се допълни и че определена по този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като размера й е определен без да са посочени евентуалните вреди за кредитора, при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение.

Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в размер на 79,30лв., тъй като противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК, която дава право на кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на обезщетението- до законната лихва (т.е.10%). В случая се търсят едновременно няколко обезщетения-както неустойка, така и лихва за забава.

Нищожна е и клаузата за дължими разходи за събиране на вземането. Това задължение не кореспондира на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал.2 на 3 същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани именно с процедурата по управление на кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в противоречие с императивната разпоредба на чл.10А, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Клаузата е в противоречие с чл.10 А, ал.4 ЗПК, тъй като вида, размера и действието на събираните такси не е уговарян в договора. Освен това в заявлението е посочен общо размера на претендираните разходи, но не е конкретизирано за какво са начислени и дали такива действия, реално са извършени.