Определение № 65 от 15.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8456/29.10.2025 г., подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. E. К., срещу Определение № 883 от 13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена подадена от частния жалбоподател молба по чл. 248 от ГПК, обективирана в частна жалба с вх. № 4962/30.06.2025 г., за изменението на Определение № 480 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев в частта за разноските, с която "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е осъдено да заплати на С. К. М., ЕГН **********, сумата от 400 лв. разноски по делото.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението. Частният жалбоподател счита, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна по заповедното производство е неоснователно. Сочи, че възражението по чл. 414 ГПК не се мотивира.

Намира, че само в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК може да се претендират разноски за адвокатско възнаграждение с оглед на оказана защита при подаване на възражение по чл. 414 ГПК и в хода на исковия процес. Позовава се на определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС и решение № 4808 от 25.09.2023 г. по в. гр. д. № 5920/2022 г. на Софийски градски съд. Затова счита, че в полза на насрещната страна не се дължат разноски за подаването на възражение по чл. 414 ГПК. Сочи съдебната практика, обективирана в решение № 261326 от 26.02.2021 г. по в. гр. д. № 13261/2019 г. на Софийски градски съд и решение № 118 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 63/2023 г. на Окръжен съд – Разград. Навежда доводи, че ако бъде присъдено такова възнаграждение, за неговия размер ще относима разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС на осн. § 1 от допълнителните й разпоредби, поради което размерът на възнаграждението следва да е 50 лв. Поддържа, че в заповедното производство участието на процесуалния представител на длъжника се е изчерпало с подаването на 1 възражението. Намира за прекомерен размера на присъдените разноски. Моли обжалваното определение да се отмени и да се намалят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, които са възложени в тежест на ищеца.

В срок е постъпил отговор на частна жалба от С. К. М., подаден чрез адв.

Х. Г.. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение, която е била издадена в полза на частния жалбоподател, поради което ответницата по частната жалба намира, че съдът правилно е присъдил сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, които тя е направила в хода на заповедното производство. Навежда, че е налице договор, в който е уговорено дължимото адвокатско възнаграждение, което е било заплатено и съобразено с размерите по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Навежда доводи, че правната помощ, която е била оказана от адвоката, не се е изчерпила с подаването на възражение по чл. 414 ГПК. Намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Счита, че не следва да се прилага по аналогия чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Сочи, че според актуалната редакция на тази разпоредба размерът на възнаграждението е 200 лв. Поддържа, че правилно съдът е присъдил разноските, които е сторила в хода на заповедното производство, за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Счита, че неговият размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на положения труд. Моли частната жалба да се остави без уважение.

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу С. К. М. е било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на РС Гоце Делчев. Районният съд е уважил заявлението, като с разпореждане № 620 от 31.03.2025 г. по делото е постановил да се издаде заповед за изпълнение на претендираните суми. Така се е стигнало до издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 207 от 31.03.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на РС Гоце Делчев, с която е разпоредено длъжникът С. К. М. да заплати на кредитора "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, следните суми: неплатена главница в размер на 1321,37 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 533,23 лв., дължимо за периода от 01.03.2016 г. до 01.10.2017 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1249,77 лв., дължимо до 01.10.2017 г.; 5,65 лв. лихва за забава от 02.02.2016 г., дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № 5015351027 до 01.10.2017 г., законна лихва в размер на 2793,25 лв., дължима от 01.10.2017 г. – датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025 г., законна лихва от дата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до изплащане на главницата; съдебни разноски, представляващи 118,07 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлено искането в останалата част.

Длъжникът встъпва в производството от момента на връчване на заповедта за изпълнение (определение № 1304 от 03.04.2013 г. по в. гр. д. № 181/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград). Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника С. К. М. на 01.04.2025 г. Тя е подала възражение по чл.

414 ГПК с вх. № 2626/09.04.2025 г., в което бланкетно е посочила, че не дължи 2 изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение. Възражението е било подадено лично от длъжника, същото не е било подадено чрез процесуален представител и е подписано от С. К. М. със саморъчен подпис.

След това на 14.04.2025 г. по ЕПЕП е постъпило възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 2759/14.04.2025 г. на С. К. М., подадено чрез адв. Х. М. Г.. В него се сочи, че С. М. не дължи изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение, като вземането е оспорено по основание и размер, както и като погасено по давност. Констатира се, че възражението за изтекла погасителна давност не е било наведено в предходното възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 2626/09.04.2025 г. Затова следва да се отчете, че защитата, която е била осъществена чрез подаването на възражението с вх. № 2759/14.04.2025 г., не дублира изцяло тази, която вече е била осъществена чрез подаването на предходното възражение с вх. № 2626/09.04.2025 г.

Във възражението с вх. № 2759/14.04.2025 г. длъжникът е направил и искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Към възражението са били приложени: пълномощно; договор за правна защита и съдействие от 09.04.2025 г. за осъществяване на процесуално представителство по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев, според който е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.; списък на разноските по чл. 80 ГПК, който посочва заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Постъпила е молба с вх. № 2906/22.04.2025 г. на С. К. М., подадена чрез адв. Х. Г., с която се отстранява техническа грешка във възражението по чл.

414 ГПК с вх. № 2759/14.04.2025 г., която е била допусната при посочването на името на длъжника в заповедното производство.

С разпореждане № 731 от 14.04.2025 г. по делото е указано на заявителя в едномесечен срок да подаде иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и да представи доказателства за това. Разпореждането е връчено на заявителя на 30.04.2025 г.

Срокът е изтекъл на 30.05.2025 г. Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение (виж чл. 415, ал. 5 ГПК). Заповедният съд е констатирал изтичането на срока, поради което с определение № 480 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение и заявителят "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е осъден да заплати на С. К. М. сумата от 400 лв. разноски по делото.

Когато поради непредявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се обезсили заповедта на изпълнение на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК, разноските в заповедното производство се уреждат от правото на чл. 78, ал. 4 ГПК (в този смисъл определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4787/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС). В този смисъл са и определение № 19226 от 30.09.2014 г. по в. ч. гр. д.

№ 10871/2014 г. на Софийски градски съд, определение № 19227 от 30.09.2014 г. по в. ч. гр. д. № 11576/2014 г. на Софийски градски съд, определение № 275 от 05.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 17331/2014 г. на Софийски градски съд, определение № 21455 от 31.10.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 9709/2025 г. на Софийски градски съд и др. Затова и в настоящият случай на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК длъжникът в заповедното производство е имал право да претендира разноски по делото. С това обаче не се изчерпват предпоставките, които следва да бъдат налице, за да бъде основателно искането му за тяхното присъждане.

3

Във възражението по чл. 414 ГПК с вх. № 2759/14.04.2025 г. длъжникът е отправил искане за присъждане на разноски по делото, поради което на осн. чл. 81 ГПК съдът е следвало да се произнесе по този въпрос с определение № 480 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев. Представения договор за правна защита и съдействия доказва заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Затова искането на длъжника да му бъдат присъдени разноски по делото е било основателно с оглед на наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК и на доказването на тяхното заплащане.

В срока за обжалване на определение № 480 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев заявителят е депозирал „частна жалба“ с вх. № 4962/30.06.2025 г., имаща характер на молба по чл. 248 ГПК. В тази молба са изложени доводите, които са посочени и в настоящата частна жалба, част от които са свързани с дължимостта на разноски в случаите като настоящия.

Конкретното искане, което обаче е отправено в молбата по чл. 248 ГПК, е за намаляване на размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдебните производства по ГПК /включително и по чл. 248 ГПК/ започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие, като произнасянето на съда е недопустимо, ако не е бил сезиран по реда на чл. 248 ГПК със съответното искане (в този смисъл определение № 68 от 05.02.2016 г. по ч. т. д. № 823/2015 г., Т. К., ІІ Т. о. на ВКС). В конкретният случай заявителят е отправил искане по реда на чл. 248 ГПК само да се намали размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Затова с оглед на диспозитивното начало въззивният съд няма правомощието да преценява основателността на искането на длъжника да му се присъдят разноски по делото. Съдът следва да ограничи своята преценка само до въпроса за техния размер с оглед на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, понеже ако намери за изцяло неоснователно искането на длъжника да се присъдят разноски по заповедното производство, това би било нарушение на диспозитивното начало с оглед на искането в молбата по чл. 248 ГПК и би обусловило недопустимост на определението на окръжния съд.

Следователно с молбата по чл. 248 ГПК заявителят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Това възражение не е преклудирано, понеже определение № 480 от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на РС Гоце Делчев има характер на съдебен акт по чл. 81 ГПК, който е бил постановен в закрито заседание, без призоваване на страните, като преди това не е била осъществявана размяна на книжата, приложени към възражение с вх. № 2759/14.04.2025 г. (виж определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС).