Решение № 260002 от 18.08.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260002 гр. Русе, 18.08.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Милен Бойчев при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1436 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Постъпила е искова молба от Р.Д.Т. против Е.С.А., в която се твърди, че на 07.09.2018г. ищецът е подал жалба относно незаконно построена ограда, намираща се между неговия имот в село ****, Община Русе и съседният имот на ответницата. Била издадена заповед на кмета на Община Русе за премахване на оградата, като незаконен строеж. Изграждането на незаконната ограда било предхождано от събаряне на съществуваща и законно изградена ограда, намираща се точно на границата между двата имота на ул. ****№ ** и № **. След премахването на незаконната ограда между двата имота почти нямало ограда, което пречело на ищеца да ползва нормално и пълноценно имота си, тъй като в двора му нахлували бездомни кучета, което създавало вреди както за неговите вещи, така и за насадени в двора му култури. Също така ищецът изпитвал и страх за себе си и за домашният си любимец - котка. По изложените съображения се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата да бъде осъдена да възстанови съществуващата преди изграждането на премахнатата незаконна ограда между двата имота, а именно такава с дължина

23 метра и височина между 1,60 м. - 2 м., която да бъде плътна или от мрежа.

В срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва изложените от ищеца твърдения за съществувала между двата имота „законна ограда“. Твърди се, че ограда е имало само с дължина около 10 метра, изградена от редени един върху друг камъни, които били полусъборени, а на места и изцяло съборени. Буквално старата ограда представлявала остатъци от купчини и от камъни и била изцяло разположена в имота на ответницата. Поради тази причина тя премахнала тези остатъци и със знанието и съгласието на ищеца изградила нова ограда през 2006г., която съществувала до 2018г., когато ищецът решил, че тя му пречи и подал жалба за премахването й. Твърди се, че имотът на ответницата е ограден от всички страни, поради което няма как през нейния имот да преминават безстопанствени животни, които да създават заплаха за вещите и земеделските култури на ищеца. Относно субективните изживявания и конкретно изпитвания страх от ищеца, ответницата счита, че същият не почива на реални факти и за него не следва да носи отговорност.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че ищецът и ответницата са собственици на съседни дворни места в с. ****, общ. Русе, съответно на ул. **** №** и №** (поземлени имоти съответно №****и №****).

Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че със Заповед №****от 19.07.2019г. на кмета на Община Русе е разпоредено премахване на незаконен строеж ** категория – плътна ограда от камък, намираща се в УПИ ****в кв. ** по регулационния план на с. ****, ул. *** №** и заповедта е изпълнена.

Свидетелят Т.М.С.установява, че от 2000г. до 2017г. имал сключен граждански брак с ответницата. Двамата живеели на адреса в с. ****. В периода 2005-2006г. границата между имота на ответницата и ищеца се състояла от купчини камъни, с височина до 45 см.

Свидетелят с помощта на съседи и познати изградил със знанието и съгласието на ищеца ограда от камъни между двата имота. Както преди изграждането на оградата, така и след това ищецът се оплаквал, че в двора му влизат бездомни кучета.

Според свидетеля кучета биха могли да влизат на места от останалата част от оградата на имота на ищеца от към съседните улици и дворни места. След като била издадена заповед за премахване на оградата, свидетелят с помощта на багер я съборил, като част от камъните били оставени така както се намирали и преди построяването й.

Свидетелят Н.П.Й., съсед на страните по делото, установява, че ги познава и е запознат със състоянието на имотите им през годините. През 2005-2006г. между двата имота нямало ограда, а натрупани, неправилно подредени камъни с височина не по-вече от 40-50см., а частично телена мрежа.

Съпругът на ответницата тогава, свидетелят Т.С. вдигнал нова каменна ограда, за което свидетелят му помагал. Ищецът бил там и не възразявал, а напротив, одобрявал действията му. След като била съборена изградената плътна ограда, на границата между двата имота останали камъни с височина не по-малко от тази която съществували преди това. Според свидетеля оградата на имота на ответницата не позволявала през нея преминаването на безстопанствени животни, но през останалата ограда на имота на ищеца биха могли да влизат такива, под мрежата, включително и кучета.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. За основателността на иска по чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и, че ответникът е извършил посочените неоснователни действия върху имота му, с които се пречи на ищеца да владее и ползва имота си по предназначение.

В конкретния случай по делото не се установява ответницата да е извършила и да продължава да осъществява действия, с които да възпрепятства ползването от ищеца на собствения му недвижим имот. На първо място липсват доказателства по делото, че между двата имота е съществувала „законна“ ограда с дължина 23 метра и височина между 1,60 м. - 2 м (независимо плътна или от мрежа), която ответницата да е премахнала и каквато се претендира да бъде осъдена да изгради отново. На следващо място липсата на ограда между двата имота не може да се приеме, че е обстоятелство, което по някакъв начин възпрепятства упражняването от ищеца на правото му на собственост в пълен обем. Няма доказателства по делото, че именно липсата на такава ограда води до навлизането на животни в имота на ищеца, които да застрашават домашния му любимец и насажденията в двора.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 400лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.Т.

ЕГН********** с адрес *** иск за осъждане на Е.С.А. ЕГН ********** с адрес *** да построи (възстанови) съществуващата ограда преди изграждането на премахната незаконна ограда между двата имота на посочените адреси на страните, а именно такава с дължина 23 метра и височина между 1,60 м. – 2,00 м., която да бъде плътна или от мрежа, като недоказан.

ОСЪЖДА Р.Д.Т. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Е.С.А. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400лв. разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.

Районен съдия: