Решение № 741 от 15.10.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 741/15.10.2021г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов

2. Красимир

Лесенски при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 917 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.

1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, чрез гл.юрисконсулт М.Т., против Решение № 437/04.07.2021 г. постановено по АНД № 533/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №551288-Е575453 от 14.12.2020 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на О.Т.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500 лева.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, счита се, че неправилно е прието, че е следвало да се наложи имуществена санкция, а не глоба, изтъкват се аргументи за това. Иска се и присъждане на разноски по делата за две съдебни инстанции. В съдебно заседание не се представляват, постъпило е становище, което се излагат аргументи за отмяна на решението на РС Пазарджик и за отмяна на НП.

В съдебно заседание ответникът ЕТ „О.Д.“ не се явява, не се представлява.

Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №551288-Е575453 от 14.12.2020 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на О.Т.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно :

Жалбоподателят е санкциониран затова, че при извършена проверка чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че физическото лице О.Д., като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.07.2020 г. за данъчен период от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.

Справката-декларация за посочения период не била подадена в Офис за обслужване гр.Пазарджик при ТД на НАП Пловдив до съставянето на АУАН.

Така установеното от св.Д.Б., в качеството и на инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, съставлявало нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу жалбоподателят на 14.10.2020 г. бил съставен АУАН с бл. №F575453 на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. В последствие на 25.11.2020 г. актът бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателят. В акта не били вписани възражения. Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било издаденото обжалваното НП.

В мотивите си съдът е посочил защо приема, че е налице санкциониране на ненадлежно лице, както и защо приема, че в случая е следвало да се наложи имуществена санкция, а не глоба. С оглед на това е прието, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и е отменено същото.

Според настоящия съдебен състав при така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано административното нарушение описано в

АУАН и НП, тъй като действително е установено неподаване на справка-декларация в законоустановения срок за периода 01.06.2020 – 30.06.2020 г. Правилно в решението е прието и че доказателствата по делото сочат, че това нарушение е осъществено от ЕТ „О.Д.“, а не от О.Д. като физическо лице. В решението въззивният съд е изложил аргументи относно регистрацията по ЗДДС, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд по отношение погрешното посочване на нарушителя. Самата актосъставителка сочи в разпита си, че е допуснала недоглежане, като е съставила АУАН спрямо физическото лице, а не спрямо ЕТ „О.Д.“.

Този констатиран порок не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като от първостепенно значение при реализирането на административно – наказателна отговорност е кой е субектът, спрямо когото се реализира същата.

Действително всички доказателства сочат, че нарушението е извършено от ЕТ „О.Д.“, което е имало задължение да подаде справка-декларация за данъчния период м.юни 2020 г. В този смисъл и физическото лице О.Д., макар да се явява представляващ едноличния търговец, не е надлежен субект на административно-наказателна отговорност за това нарушение. Предвид на това и действително е следвало да се наложи имуществена санкция за това нарушение, както изрично предвижда разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Действително същата разпоредба предвижда налагане и на наказание глоба на физически лица, но изискването на законът е тези лица да са задължени да подадат справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, но и задължително не следва да са търговци. Регистрирането на физическо лице като търговец, чрез регистрирането му като ЕТ се отчита от ЗДДС и в този случай се предвижда налагане на имуществена санкция, а не на глоба. Това е така, тъй като безспорно има разлика между правосубектността на ЕТ и на физическите лица, които са регистрирали това ЕТ. Ето защо направените изводи от съда са верни и се споделят напълно от настоящата инстанция. За пълнота следва да се посочи, че няма как да бъде потвърдено НП издадено спрямо ненадлежен субект и с наложено незаконосъобразно административно наказание, тъй като такова НП се явява изцяло незаконосъобразно.

Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото, неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение №

437/04.07.2021 г. постановено по АНД № 533/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател:/п/

Членове:

1./п/

2./п/