Решение № 502 от 09.11.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Видин, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320100877 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, против С. И. Ж., с ЕГН ********** и адрес: гр.

Видин, ул. Княз Дондуков № 41.

Твърди се от ищеца, че на 29.07.2019 г. с ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 7001017447 (Приложение № 2). На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 9094.28 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 7000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 974.39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация.

Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 974.39 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на 1 застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Посочва се, че ответницата е пожелала да сключи застраховка „Живот” в размер на 554.40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 565.49 лв. (Приложение 5). Съгласно приложеното заявление за рефинансиране на задължение от ответницата (Приложение 10), с част от средствата тя е пожелала да рефинансира задължение по договор № ********** в размер на 533.00 лв. и задължение по договор № 7000904549 в размер на 953.20 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 12034.95 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски 23 по 501.46 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 501.37 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28.49 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по договора, считано от 5.04.2020 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020г.

Излага се, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Сочи се, че за вземането си ищцовото дружество е подало заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и че ответницата е възразила срещу заповедта.

Поддържа се, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на С. И. Ж. към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 8002.74 лв. (6947.44 лв. главница и 1055.30 договорна лихва).

Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит се сочи, че ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 16.11.2020 г. е било в размер на 329.20 лв.

2

С молба вх. № 1683/23.07.2021 г. ищецът е намалил размера на претендираната главница със сумата от 974.39 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска.

Иска се от ищцовото дружество съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С. И. Ж. дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк” ЕАД по Договор за потребителски кредит № 7001017447 от 29.07.2019 г. в общ размер на 7357.55 лв., от които 5973.05 главница, 1055.30 лева договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020 г., 329.20 лева – обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва считана от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ищецът претендира присъждане и на направените по заповедното производство по ЧГД № 2312/2020 г. по описа на ВРС, както и за настоящото производство разноски.

Ответната страна в законовия едномесечен срок е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че Договора за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно шрифта на сключения договор е по - малък от 12. Излага се, че договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като договора за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите (ГПР) в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК, където детайлно е уредено как се определя и изчислява ГПР. Член 10 от Договора за кредит, който се отнася до ГПР, съдържа единствено посочване на следния текст: „Годишен процент на разходите (ГПР): 48,34 лева.” Посочва се, че при изразяване на ГПР в договора не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договора за кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Член 10 от Договора само посочва размер на ГПР, без подробно да съдържа изчисленията по приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Ответницата счита, че като не 3 съдържа ясно разписан начин как е определян ГПР, чл. 10 противоречи на изискванията за добросъвестност, поради което клаузата е нищожна, на осн. чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, както и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона, тъй като противоречи на изискванията за това текстовете да са съставени на ясен и разбираем език (чл. 10, ал. 1 от ЗПК) и противоречи на това, клаузите на договорите, предлагани на потребителите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗЗП).

Потребителят е поставен в невъзможност да прецени какво включва ГПР, както и да съобрази правилно ли е определен ГПР. Нищожността на клаузата означава, че няма и валидна уговорка за ГПР, което води и до недействителност на договора. Ето защо, според ответницата, договора за кредит е недействителен на осн. чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване на ГПР със съдържание и начин на изразяване по чл. 19 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен това, ответницата поддържа в отговора, че Договорът за кредит не съдържа погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, допълнителни разходи. Член 11.2. от Договора е именуван:

„Погасителен план към договора” и съдържа в табличен вид сума от 501,46 лева, с посочване на съответен падеж всеки месец. Считаме, че този погасителен план няма съдържанието на погасителен план, указано в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. За длъжника е създадена неяснота какво погасява с общо посочената сума от 501,37 лева, каква част от тази сума е главница, каква сума е за лихва или за други такси, застрахователни премии. Длъжникът е поставен в невъзможност да провери дължимите суми. Поддържа се, че липсата на погасителен план в договора за кредит със съдържанието за погасителен план, съобразно изискванията на закона е основание за обявяване на договора за кредит за недействителен, поради несъответствие с чл. 11, ал.

1, т. 11 във вр. с т. 12 от ЗПК.

Ответницата моли, на основание чл. 22 и 23 от ЗПК съдът да обяви недействителността на договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т, 10 и т. 11 от ЗПК.

В отговора на исковата молба се прави възражение за прихващане, като е посочено следното:

4

С Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. № 44094/2020 г. на Софийски районен съд, е признато за установено в отношенията между С. И. Ж. и „Ти Би АЙ Банк” ЕАД по Договор за кредит № 7001017447/29.07.2019 г., че клаузата Еднократна такса оценка на риска в размер на 974.39 лв., уговорена в чл. 7.1. от Договора за кредит е нищожна, съответно „Ти Би Ай Банк” ЕАД са осъдени да заплатят на С. И. Ж. следните суми, ведно със законната лихва: сумата от 466.89 лева, представляваща сума, с която банката се е обогатила неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза, и сумата от 3 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит.

Сочи се, че Решението не е влязло в сила, като е обжалвано от всяка от страните.

Ответницата моли съда да извърши съдебно прихващане между основателно дължимите суми от С. Ж. към „Ти Би Ай Банк” ЕАД със сумите, които „Ти Би Ай Банк” ЕАД дължи на С. Ж. (установени със съдебно решение), а именно: сумата от 466.89 лева, представляваща сума, с която банката се е обогатила неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза, и сумата от 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит, установени със съдебно решение.

За ищцовото дружество не се явява представител в съдебно заседание.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан, тъй като от назначената по делото техническа експертиза безспорно се установява, че договорът е недействителен с оглед размера на шрифта и моли съда да вземе в предвид направените плащания.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначени са съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства и заключенията на назначените експертизи, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:

5

Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

Между страните е сключен писмен договор за потребителски кредит № 7001017447 от 29.07.2019 г., по силата на който ищецът „Ти Би Ай Кредит” ЕАД отпуснало потребителски кредит на ответника С. И. Ж. в размер на 7000.00 лева, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 974.39 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, като се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, предвид заявеното му желание в искането – декларация. Ответницата е сключила и застраховка „Живот“ в размер на 554.40 лева и застраховка „Безработица“ в размер на 565.49 лева. Със заявление за рефинансиране на задължение от ответницата с част от средствата по кредита същата е пожелала да рефинансира задължение по договор № ********** в размер на 533.00 лева и задължение по договор № 7000904549 в размер на 953.20 лева.

Общото крайно задължение по договора възлиза на 12034.95 лева, която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски 23 по 501.46 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 501.37 лева. Годишният лихвен процент по кредита е в размер на 28.49 лева /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора/. Тъй като ответницата е преустановила плащанията по договора, считано от 05.04.2020 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020 г.