Решение № 50 от 07.04.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№. гр. Радомир, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 2021.30100377 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на следния недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл.

П., одобрен със Заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м. Същите се легитимирали като собственици въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд – Радомир.

Сочат, че по силата на решение № 2 от 20.10.1992 г. за възстановяване правото на собственост на Общинска служба по земеделие – К. било признато правото на собственост на наследниците на Д.И. М. по отношение на множество недвижими имоти, част от които, съгласно т. 8 от решението за възстановяване от 20.10.1992 г. била и нива от 4,000 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Л. в местността „П.“.

Видно било от удостоверение № . г., издадено от община К., че имот с № . в местност „П.“, с площ от 4000 кв. м, бил идентичен с имота, описан в т. 8 на решение № 2/20.10.1992 г. на Общинска служба по земеделие - К..

С констативен нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Радомир, Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., в качеството им на наследници на Д.И. М., били признати за собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл.

П., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м и при граници (съседи) по скица: имот с 1 планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) собственост на БАН, имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) собственост на Г.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на И.М.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - полски път и имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ - земеделска земя.

Поземленият имот представлявал нива с площ по решение за възстановяване правото на собственост от 4,000 дка, девета категория, находяща се в местността „П.“ в землището на с.

Л..

С нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М.

Д., с район на действие - Районен съд - Радомир, Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н. продали процесния поземлен имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., общ. К., обл.

П., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м, на ищците Р. Б. ИВ. и В. С. М..

Въпреки че ищците били собственици, считано от 28.04.2011 г., оттогава до датата на предявяването на исковата молба, ответникът владеел процесния имот без основание за това.

Твърдят, че при извършена проверка на място в СГКК установили, че процесният поземлен имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., общ. К., обл. П. не е нанесен в действащия кадастрален план на с. Л. и същият представлявал част от по-голям имот с идентификатор ., с площ от 6967 кв. м.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 2., ал. 1 ГПК), с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част, с площ от 3105 кв. м от поземлен имот с идентификатор . по КККР на с. Л., общ. К., обл. П., одобрени със заповед № РД-18487/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е заключена между цифрите и буквата 1-В-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1 по скица – приложение № 6 от заключението на вещото лице Р. С. по допълнителната съдебно – техническа експертиза, представляваща част от бивш имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г. и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху така описаната реална част от недвижимия имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на иска.

Сочи, че БАН се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор . по КККР на с.

Л., общ. К., обл. П., одобрени със заповед № РД-18-487/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК. С разпореждане на Министерски съвет № .2/11.04.1968 г. м. „Л.“ на с. Л. била изселена във връзка с изграждането на яз. „Л.“. Със заповед № .-.5/07.07.1976 г.

Окръжният народен съвет в гр. П. е наредил на Общинския народен съвет в с. К. да предаде безвъзмездно на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН отчуждените за яз. „П.“ сгради, бивша собственост на изброените в заповедта лица, заедно с прилежащите им дворни места и терена, свързващ ги с водната площ на язовира, като 2 приемането и предаването били извършени с протокол от 08.07.1976 г. и за предадените за ползване и стопанисване имоти били съставени актове за държавна собственост от Окръжния народен съвет в П. - №№ ., ., ., . и . от 13.01.1978 г. От предаването до настоящия момент БАН и ИЯИЯЕ владеели имота, като същият бил ползван за почивна база на ИЯИЯЕ или отдаван под наем на трети лица.

С влизане в сила на ЗБАН и на основание чл. 10, ал. 2 от същия БАН била собственик на стопанисваните и предоставени от държавата терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. По силата на ЗБАН държавната собственост се трансформирала като собственост на БАН и тази собственост била различна от държавната и от собствеността на обществените организации и не подлежала на възстановяване по реда на реституционните закони, тъй като Българската академия на науките е юридическо лице, създадено със закон, което не се отъждествявало с обществените организации.

Твърди, че от 19.10.1991 г., когато влязъл в сила ЗБАН, имотът, предаден на БАН по силата на заповед № .-.5/07.07.1976 г. на ОНС – П., бил преминал от патримониума на държавата в този на БАН, чието имущество е частна собственост и не подлежало на реституция, по който и да е от реституционните закони.

Поради наличието на реституционни претенции върху имота и поради нежеланието на тогавашното ръководство на ИЯИЯЕ за влизане в съдебни производства, било взето решение Институтът да закупи една част от земята, за която възстановени собственици са претендирали, като покупко – продажбата била обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир и тъй като съгласно чл. 69, ал. 2 от Устава на БАН, самостоятелните звена имат право на собственост върху вещи, които са придобили със собствени средства, с оглед извършването на покупко – продажбата и изминалия оттогава период, ИЯИЯЕ, като отделно юридическо лице от юридическото лице БАН, станала собственик на 3,000 декара от целия имот. Останалата част, с площ от 4,000 декара останала собственост на БАН.

Сочи, че в ИЯИЯЕ било постъпило писмо с изх. № 368/26.03.1999 г. от В.И.М., в качеството му на наследник на И.М.Л., с което В.М. отправял предложение за сключване на договор за покупко – продажба на 4 бр. бунгала, разположени върху част от процесния имот, но доколкото тази част била собственост на БАН, на същия било отказано от ПК – К. възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници. Видно било и от приложената към писмото скица, че .25 кв. м от претендираните от ищците 4000 кв. м били собственост на И.М.Л., а не на Д.И. М., чиито наследници са праводатели на ищците. Посоченото обстоятелство кореспондирало и с отразеното в представените като писмени доказателства към исковата молба нотариални актове за собственост, тъй като в същите, при описанието на имота, предмет на настоящия спор, поземленият имот, собственост на И.М.Л., който е част от предадените през 1976 г. на БАН имоти, е описан като съседен на процесния. Последното пораждало съмнения относно действителното местонахождение на претендирания от ищците имот.

3

Ищците, макар и страна по договор за покупко – продажба с предмет процесния имот, не били собственици на валидно правно основание, тъй като продавачите, в качеството им на наследници на Д.И. М., не били собственици на продавания от тях имот.

Решението, с което последните се легитимирали като собственици на имота, не могло да породи правни последици, тъй като към момента на постановяването му, процесният имот не е бил в патримониума на държавата, а в патримониума на друг правен субект – БАН и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Наред с това, теренът на процесния имот бил застроен в периода от 1982 г. до 1984 г., като планирането и подготовката за застрояването започнали години преди това.

Строителните дейности били извършени съгласно Правилника за капиталното строителство от 1980 г. чрез възлагане с договор за строителство на подизпълнител от 02.04.1982 г. и в имота била изградена подземна и надземна инфраструктура. Върху него, към 1984 г. били изградени 8 бр. бунгала, категоризирани от Управление „Почивно дело и курортно лечение“ от 09.05.1984 г. От изложеното следвало, че мероприятието, за което е предоставен имотът на БАН, е реализирано и процесният имот не е подлежал на възстановяване. Същият бил загубил характера си на земеделска земя и само на това основание не би могла да се проведе реституционна процедура, като в тази връзка ответникът моли съда да упражни косвен съдебен контрол върху производството по възстановяване на собствеността. Изцяло в нарушение на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ било постановено решение за възстановяване на имота, върху който били построени сгради по предвидения ред преди обнародването на закона през 1991 г. В процедурата по възстановяване БАН не е била конституирана като заинтересована страна, поради което спрямо нея същата нямала обвързваща сила.

Наред с това, БАН владеела необезспокоявано и без прекъсване процесния имот от 1976 г. до настоящия момент, поради което на самостоятелно основание го е придобила по давност.

Поради изложеното в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли предявения иск, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени констативен нотариален акт № ., том ., рег. №, дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир.

В съдебно заседание ищците, чрез упълномощени представители поддържат предявения иск и молят за уважаването му.

Ответникът, редовно призован, чрез упълномощени представители, оспорва предявения иск.

Конституираните с определение от 25.10.2021 г. трети лица – помагачи - В. П. Т., ХР.

ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., не изразяват становище по иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено решение № 2/20.10.1992 г. на ОСЗ – К., по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И. М. в съществуващи 4

(възстановими) стари реални граници върху нива, с площ от 4,000 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Л. в местност „П.“.

По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № ., том I, рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС - Радомир, молителите Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., в качеството им на наследници на Д.И. М., са признати за собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл. П., одобрен със заповед № РД-02-..0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м и при граници (съседи) по скица: имот с планоснимачен номер . (.) собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на БАН, имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на Г.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на И.М.Л., имот с планоснимачен номер . (.) полски път и имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ - земеделска земя, като имотът е образуван от следния имот (земеделска земя): нива с площ по решение за възстановяване правото на собственост от 4,000 дка, девета категория, находяща се в м. „П.“ в землището на с. Л..