Определение № 4546 от 11.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4546 гр. Варна, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501936 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по частна жалба от М. И. Р., чрез адв. Н. против Определение № 323 от 20.04.2026 година, постановено по гр.дело № 1198/2024 година, по описа на ДРС, с което е била върната Жалба Вх.№ 1781 от 04.03.2025 година, Заявление № 2979 от 08.04.2025 година, Заявление № 2209 от 17.03.2025 година, Заявление № 3325 от 23.04.2025 година и Жалба Вх.№ 3472 от 25.04.2025 година.

В представената по делото жалба се сочи, че неправилно с атакуваното Определение, ДРС е върнал жалбата; излага се, че неговите указания са били изпълнени в цялост и не са налице основания за връщането. Сочи се също така, че е била внесена изискуемата от съда държавна такса и по същество се настоява ВОС да отмени атакувания съдебен акт.

По делото е постъпил писмен отговор от страна на адв. Ч., като особен представител на детето Й. М. Р., с които се настоява съдът да потвърди определението.

За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните становища, ВОС съобрази следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на Агенцията за социално подпомагане – Девня за настаняване на детето Й. М. Р., 1 в приемното професионално семейство на С. В. П. – приемен родител.

Извършването на съдо – производствените действия са дали основание на решаващия съд да постанови Решение № 16 от 14.02.2005 година, с което е била уважена молбата на ищцовата страна и детето е било настанено в приемно семейство.

По делото е била депозирана въззивна жалба Вх.№ 1781 от 04.03.2025 година, подадена по електронен път с дата на подписа от 03.03.2025 година.

С Разпореждане № 1630 от 03.06.2025 година ВРС е оставил същата без движение, като е указал внасянето на държавна такса и уточнения, свързани с нови жалби подадени на 15.04 и на 17.04.2025 година.

Разпореждането е било получено от адв. Н. на 10.06.2025 година и на 16.06.2025 година същата, отново по електронен път е заявила, че е внесла държавната такса и е представила документ за това.

С атакуваното Определение № 323 от 20.04.2026 година или приблизително една година по – късно, решаващия съд е върнал жалба Вх.

№ върната Жалба Вх.№ 1781 от 04.03.2025 година, Заявление № 2979 от 08.04.2025 година, Заявление № 2209 от 17.03.2025 година, Заявление № 3325 от 23.04.2025 година и Жалба Вх.№ 3472 от 25.04.2025 година. Съдът е приел, че указанията му не са били изпълнени.

Виждането на въззивния съд е следното:

Определението се явява неправилно и е редно да бъде отменено по съображения, налични в самото производство.

На първо място, дадените с Разпореждане № 1630 от 03.06.2025 година указания, са ясни и по същия недвусмислен начин те са били изпълнени от страна на адв. Н.. Така например видно е от материалите по делото, че в изискуемия срок същата е внесла необходимата и търсена от съда държавна такса, за което го е уведомила. Самата въззивна жалба против решението също е ясна и не дава поводи за двусмислие. Също по делото е налице изявление от страна на адв. Н., че останалите декларации, заявления и прочее от страна на жалбоподателя, а те на нескончаем брой, следва да се тълкуват като допълнения, към вече подадената въззивна жалба.

При това положение е неясно кое от поставените от страна на съда условия не е било изпълнено, след като е внесена държавна такса и са направени нужните разяснения. В този смисъл атакуваното определение се явява неправилно.

На следващо място – производството е било силно затруднено от непрекъснатите жалби, молби и заявления от страна на жалбоподателя М. И.

2

Р.. Тяхното безразборно пускане е довело и до безразборното им пришиване към материалите по делото, в ущърб на всякакви деловодни стандарти.

Неправилно ДРС е изпращал съобщения до самия жалбоподател, при все, че по делото е налице молба от страна на адв. Н. – негов процесуален представител всички разпореждания и документи да й се връчват на нея.

Разяснила е също, че жалбоподателя е неграмотен – т.е. той не може да чете и това обстоятелство е редно да бъде отчетено. Въпреки горните изявления обаче, ДРС е възприел позицията, че отговорите му следва да се връчват лично на Р. в ОЗ-Варна. Това е и причината за наличието на толкова много жалби, заявления, становища, декларации и прочее от страна на Р., които е нужно да се отчетат само като допълнения към вече подадената и напълно редовна въззивна жалба.

При тези данни и като отчете ненужното забавяне в администрирането на делото пред ДРС, ВОС намира, че жалбата против Определение № 323 от 20.04.2026 година, с което е върната жалба Вх.№ върната Жалба Вх.№ 1781 от 04.03.2025 година, Заявление № 2979 от 08.04.2025 година, Заявление № 2209 от 17.03.2025 година, Заявление № 3325 от 23.04.2025 година и Жалба Вх.№ 3472 от 25.04.2025 година, следва да бъде отменено.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № Определение № 323 от 20.04.2026 година, постановено по гр.дело № 1198/2024 година, по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за продължаване на съдо – производствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3