Решение № 1403 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100503569 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“АД срещу Решение 20076303/25.01.2023г. по гр.д.

37466/2020г. на СРС, 64 с-в, с което е отхвърлени предявеният от жалбоподателя, против „ЗАД ОЗК застраховане“АД иск по чл. 411 от КЗ за сумата от 1462,31 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението-неправилно било прието, че водачът на застрахования при ответника автомобил не е виновен за ПТП.

Неправилно бил възприет механизма на ПТП от СРС. Неправилно били тълкувани свидетелски показания.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по 1 следните фактически и правни съображения:

Относно настъпването на ПТП, участниците и наличието на валидни застраховки по „Каско“ за л.я. Мерцедес при ищеца и застраховка „ГО на автомобилист“ за л.а. Опел при ответника няма спор по делото. Не се спори и за факта на изплатено от ищеца обезщетение по имуществената застраховка. Спора е чия е вината за ПТП.

СРС е приел, че ПТП се дължи на неправилни действия на органите на МВР.

СГС споделя този извод. СГС не кредитира САТЕ в частта досежно спирането на л.а. Мерцедес, управляван от свидетеля на ищеца, за изчакване на пешеходци. В тази си част заключението почива само на представено по делото уведомление за щета до ищеца, което е било депозирано именно от свидетеля по делото Х.. В уведомлението нищо не се сочи за присъствие на органи на полицията, регулиращи движението. Същевременно в показанията на същият този свидетел пред съда не се съдържа нищо за преминаване на пешеходци, което с оглед съвпадането на дадените пред съда показания с тези на другия свидетел, досежно регулирането на движението от органи на МВР, следва не се възприема твърдението, че л.а. Мерцедес е спрял, за да изчаква пешеходци. Пред съда свидетеля сочи, че е спрял, защото е възприел другия автомобил идващ отдясно.

Сочи също, че на другия автомобил бил подаден сигнал да премине от орган на МВЕР, както и на самия него. Това се потвърждава и от показанията на другия свидетел-водач на другия л.а.

С оглед тежестта на доказване на механизма, която е за ищеца и предвид липсата на убедителни доказателства, че л.а. Мерцедес е бил вече навлязъл в кръстовището и е бил спрял (в тази си част свидетелските показания са противоречиви-другият водач разпитан твърди, че л.а. Мерцедес е бил в движение) следва да се приеме, че и двата автомобила са предприели преминаване през кръстовището едновременно, като са били подведени от органите на МВР, които при липса на координация помежду им, са позволили едновременно преминаване през кръстовището на двата автомобила, при което и двамата водачи нямат никаква вина, доколкото при получен сигнал от регулиращ движението орган да премине, водачът не се очаква да предполага, че другите автомобили ще получат същият сигнал-напротив всеки водач би очаквал на другите МПС да не се позволява едновременно с него да преминат при пресичащи се посоки на движение. При наличие на регулиращи движението органи на МВР отпадат всякакви други регулации за движение по пътя ( чл. 6, т. 2 от ЗДвП).

При липса на вина на водач застрахован по задължителната застраховка „ГО на автомобилист“ за настъпването на дадено ПТП не може да възникне регресното право на застраховател по имуществена застраховка.

2

Като е достигнал до същите изводи СРС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което СГС при липса на фактическа и правна сложност на делото определя в размер на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20076303/25.01.2023г. по гр.д. 37466/2020г. на СРС, 64 с-в.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“АД с ЕИК 121718407 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД ОЗК застраховане“АД с ЕИК 121265177 разноски от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3