Решение № 218 от 29.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502290 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение №262804 от 29.04.2021г. , постановено по гр.д. № 17091/2018г. по описа на СГС, I- в о ГО, 19-ти състав, са отхвърлени: иска, предявен от С. Б. А. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ за сумата от 27075 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.04.2018г., и съставляващи повреди на лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № ******** и иска с правно осн. чл.86 от ЗЗД за сумата от 1200 лева, съставляваща законната лихва за забава за периода от 01.06.2018г. до 19.12.2018г. върху претендираната главница, като неоснователни и недоказани.

Постъпила е въззивна жалба от С. Б. А., с която се обжалва съдебно решение № 262804 от 29.04.2021г., постановено по гр.д. № 17091/2018г. по описа на СГС, I-во ГО, 19-ти с-в, изцяло.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд не е 1 обсъдил в съвкупност всички, събрани по делото доказателства, в т.ч. и представения КП за ПТП, при условията на направеното от ответната страна оспорване на същия.

Сочи се, че при съобразяване на посочените по-горе доказателства, вкл. заключенията на двете САТЕ, следва да се приеме за доказан механизъм на произшествието, който обосновава пряка причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата повреди по лекия автомобил, управляван от нея.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което, исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

Въззиваемата страна, „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Претендира разноски.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, следното:

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на доказателства; нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, не са поискани от страните.

Видно от представения по делото Протокол за ПТП № 1710763 на 29.04.2018г. в гр.София, при връзката на Околовръстен път с АМ „Люлин“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № ********, управляван от С. Б. А. и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********, управляван от Й. Р. П., при което са настъпили единствено материални щети., вкл. и повреди по автомобила, управляван от С. Б.

В първоинстанционното производство са допуснати и приети две единични САТЕ.

Заключението на първата единична САТЕ, изготвено от вещото лице инж.А. Д., прието при условията на оспорване от ищцовата страна дава категоричното заключение, че твърдените от ищцата повреди на лекия автомобил, управляван от нея, не са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Заключението на втората единична

2

САТЕ, изготвено от вещото лице инж. П. Д., прието без оспорване от страните дава заключение, че твърдените от ищцата повреди на лекия автомобил, в лявата предна часа тиха могли да се получат при удар в бетонно препятствие, така, както твърди ищцата.

Първоинстанционният съд, кредитирайки заключенията и на двете САТЕ е приел, че не е доказан (опроверган е) описания в исковата молба механизъм на ПТП, поради което е недоказана и вината на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и съотв. предявените искове са неоснователни и недоказани.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на С.

Б. А. е

Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от С. А. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД: главен иск с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ , за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 27075 лева, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр.София, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********, управляван от Й. П. на 29.04.2018г. и акцесорен иск с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторни лихви в размер на 1200 лв. за периода от 01.06.2018г. до 19.12.2018г. от 18.06.2014г.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу 3 причинителя на вредите и неговия застраховател.

Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на застрахователното дружество е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до настъпване на имуществени вреди за ищцата, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Вината на застрахования при ответното дружество водач на МПС „Фолксваген Пасат“ е оспорена. Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД е оборима, при оспорване на същата тежестта за доказване е на оспорващия презумпцията, при спазване на правилата за доказване на отрицателни факти, при евентуално твърдени такива.

Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП. Този факт не е спорен между страните по делото, а и се доказва от Справка на ИЦ на ГФ.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая не е сторено.

Настоящият съдебен състав намира, че от представените писмени доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП, който е оспорен от ответната страна, не се доказва твърдения от ищцата-жалбоподателка механизъм на ПТП, който да дава основание да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество поради настъпило застрахователно събитие.

Напротив, от представените доказателства - Протокол за ПТП, се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило между двата процесни автомобила, но не се доказват твърдения от ищцата 4 механизъм на ПТП и настъпилите повреди на лекия автомобил “Тойота“, управляван от нея. В Протокола са описани щети и по двата автомобила, на ненапълно съвпадащи с тези, които твърди ищцата. В Протокола е запасано, че ПТП е „леко“.

От Протокола за ПТП, който настоящият съдебен състав кредитира като официален писмен документ, не може да се направи и категоричен извод за механизма на процесното ПТП, още по-малко да се приеме че механизмът е такъв, какъвто е описан от ищцата в исковата молба на две основания: от една страна Протоколът е съставен няколко часа след ПТП и не е записано по сведения на кого е описан механизма на ПТП, т.к. не са записани имена, адреси или ЕГН на свидетели; от друга страна направената ръчна и окомерна схема на ПТП от съставилия Протокола, няма характера на официален документ и съотв. не се ползва със задължителната доказателствена сила на официалния документ.

Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, поради което и съобразно чл.143 ал.1 ГПК, притежава не само формална доказателствена сила относно принадлежността на съдържащото се в него волеизявление на лицето, което фигурира като негов издател, но и материална такава относно стоящите извън него факти и обстоятелства, чието осъществяване е предназначен да удостовери. Материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП, съобразно легалната дефиниция на чл.143 ал.1 ГПК, обхваща само констатациите на длъжностното лице относно механизма за настъпване на пътнотранспортното произшествие, установен след надлежно извършен оглед и събиране на наличните доказателства и причините за предизвикването му, но не се простира върху останалите елементи от съдържанието му, които имат само спомагателна функция, да онагледят писменото изявление на длъжностното лице. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, задължителна за настоящия съдебен състав и напълно споделена.

Схемата на ПТП не притежава самостоятелна доказателствена сила и като предназначена само да онагледи констатациите на длъжностното лице има доказателствена стойност само доколкото съвпада с тях. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП” не е посочено точното местоположение на двата автомобила, към момента на съприкосновението между тях, поради 5 което единствено от схемата не може да се направи извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген“. Не може да се направи и категоричен извод, че твърдените от ищцата повреди на автомобила „Тойота“ са причинени от описания в Протокола за ПТП механизъм на ПТП.

Съобразно чл.154 ал.3 ГПК, доказателствената тежест за установяване неистинността на протокола за ПТП по съдържание, като официален свидетелстващ документ, лежи върху ответника, който го е оспорил, и който в производството пред първата инстанция е опровергал при условията на пълно и главно доказване, чрез заключенията на двете САТЕ, съдържанието му.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключенията и на двете САТЕ: те не си противоречат: Видно от заключението на първата САТЕ, няма причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата повреди на автомобил „Тойота“ и механизма на ПТП, така, както е приет от САТЕ.

Видно от заключението на втората САТЕ, уврежданията в лявата предна част на автомобила биха могли да се получат ( експертизата не е категорична в тази извод) при удар в бетонно препятствие, но и това заключение не е категорично относно механизма на ПТП и съотв. обстоятелство, че евентуалният удар на лекия автомобил „Тойота“ в бетонното препятствие е настъпил по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, т.к. при сравнение на щетите по двата автомобила няма съответствие в механизма на тяхното получаване.

Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че твърдения от ищцата механизъм на ПТП, който да е довел до настъпване на посочените повреди на управлявания от нея лек автомобил не е доказан, съотв. не са доказани твърдените от ищцата, претърпени имуществени вреди, не е доказана и вината на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, застрахован от ответното дружество, поради предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, поради неизпълнение на посочения по-горе ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД и съотв. на на чл.432 ал.1 от КЗ.

Не следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, при което е била застрахована гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********, управляван от Й. П..

6

Предвид принципа на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищцата е следвало по пътя на главното и пълно доказване да ангажира доказателства досежно твърдените от нея факти, че е процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответника водач на МПС и че е претърпяла твърдените имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка процесното ПТП, като пострадала от същото. Това не е сторено от ищцата. Предявените искове са неоснователи и недоказани и правилно и законосъобразно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.