Решение № 296 от 15.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Бургас, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р.ина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500198 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на адв. Р.Сребрева- БАК, като пълномощник на ответника по гр.д.№4382/24г.по описа на БРС-„ЕКОСТРОЙ 2011“ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,п.к. 8000, ул.“Кооператор“ №54, с ЕИК 201690257, представлявано от управител В.Каравълчев, подадена срещу постановеното по горното дело Решение №2432/18.11.24г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца Д. Г. Г. от гр.Бургас сумата от 933лв., представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положения от Г. труд през м. май 2024г., съгласно сключен между страните трудов договор №14 от 30.07.12г. и допълнително споразумение №9-14/ 29.12.23г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба(28.06.24г.) до окончателното й изплащане.

В жалбата решението се сочи за незаконосъобразно, необосновано и недоказано.

Оспорват се изцяло въведените от ищеца съображения за заплащането на претендираната по делото като възнаграждение за м. май 2024г. сума от 933лв., като се поддържа, че в посоченото време лицето не е полагало труд на длъжността, на която е било назначено по трудов договор, а именно „Зидаромазач“. Той нито е бил назначен, нито преназначен от работодателя на длъжност „Зидарокофражист“ през процесния период, поради което се поддържа, че работникът не е изпълнявал стриктно и отговорно възложената му трудова функция и няма право на претендираното по делото трудово възнаграждение.

Постъпилата по делото справка с вх.№7138/08.11.24г. на НАП се сочи за неотносима към спора, т.к. не засяга исковия период и не следва да се взема предвид от съда.

1

Твърди се и че решението на първата инстанция е постановено при неправилно приложение на чл.242 от КТ, т.к. възнаграждението на работника се дължи не само въз основа сключения с него трудов договор, но и заради положен труд, съобразно уговореното от страните правоотношение, какъвто реално няма престиран.

Затова се моли за отмяна на съдебното решение на РС, което волеизявление с оглед съдържанието на жалбата и дирената от въззивника защита, съдът тълкува и като молба за постановяването на друг акт, с който БОС да отхвърли заявената претенция като неоснователна и недоказана.

Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от Д. Г. Г., с ЕГН **********, от *****, чрез адв. К.Киров от САС, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Св.Св. К. и Методий“ №37, ет.1,офис 7.

В отговора жалбата се сочи за допустима, но изцяло неоснователна.Атакуваното решение на първата инстанция се сочи за законосъобразно и правилно и се моли като такова да бъде потвърдено от втората инстанция.

Страната се присъединява към изводите на РС по фактите и правото, изнесени в мотивите на съдебното решение и оспорва оплакванията на въззивника като необосновани и ненамиращи опора в закона.Счита, че трудовото правоотношение между страните по делото е безспорно установено, както и неговото изпълнение от двете страни, като възраженията за неподписването на договора от работодателя се сочат несъстоятелни, предвид разпоредбата на чл.75 от КТ, уреждащ отношения между страните дори при обявен за недействителен трудов договор.Намира, че събраните по делото доказателства изцяло подкрепят предявения иск по основание и размер.

Поддържа се, че по делото няма доказателства(разписка или подпис във ведомост) също така работникът да е получил възнаграждение за положения от него в процесния период труд, съгласно изискванията на чл.270,ал.3 от КТ.

В обобщение се моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на страната.В отговора е включен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Не се ангажират нови доказателства.

Служебната проверка на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното решение на първата инстанция.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е било образувано пред Районен съд-Бургас по исковата молба на Д. Г. Г. от гр.Бургас, против работодателя му „ЕКОСТРОЙ 2011“ЕООД, за присъждане на сумата от 933лв., представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. май 2024г., съгласно сключен между страните трудов договор №14 от 30.07.12г. и допълнително споразумение №9-14/ 29.12.23г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба(28.06.24г.) до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че страните са били в трудово правни отношения(ТПО), възникнали на основание трудов договор № 14 от 30.07.12г., според 2 който Г. бил нает на длъжността „Зидаромазач“ с код по НКПД 71122008, съгласно съставена длъжностна характеристика, при трудово възнаграждение в размер на 530 лв., платимо на 25-то число на месеца, следващ този на полагане на труд. Договорено било и служителят да получава допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година.Към горното били сключени девет допълнителни споразумения, с които е увеличавано възнаграждението на работника, като съгласно последното от 29.12.23г. , възнаграждението му е от 933 лв., платимо на 25-то число на месеца, следващ този на положения труд.

Страната е твърдяла, че не й е заплатено възнаграждение за положения през м. май 2024г.труд, въпреки стриктното и отговорно изпълнение на възложените трудови функции.

Опитала се да се свърже с работодателя си за уреждане на отношенията им по договора, но не успяла, поради което предприела исковия път за защита на правата си.

Молила е за уважаване на заявената претенция, ведно с присъждането на деловодни разноски.

По указания на съда е направила уточнение, че претендира брутното трудово възнаграждение, полагащо се за извършената в предприятието работа през м. май 2024г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникаработодател, който е оспорил претенцията като изцяло неоснователна.

Твърди се, че поради предприети процесуално следствени действия по ДП, от офисите на дружеството, ангажирано като счетоводител на работодателя, били иззети счетоводните документи, компютърните системи, обслужващи дейността на търговеца, както и всички трудови досиета на работещите при него лица. За това ответникът не разполагал с никаква документация във връзка с твърдяното от ищеца трудово правоотношение.

По тази причина е оспорил съществуването на договора, оспорвайки като неистински всички представени с исковата молба документи за него- трудов договор, споразумения към последния и длъжностна характеристика на работника, като е искал представянето на оригиналите им от ищеца и е молел за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК, каквото не е било допуснато.Оспорени са подписите, положени върху всички ангажирани във връзка с трудовата дейност на ищеца документи.

Ответникът е възразил срещу основателността на претенцията и с твърдения за осъществено плащане в брой на претендираната по делото сума, за което се бил разпоредил.

Сочил е за неоснователно искането за присъждане на брутно възнаграждение за горния период, като счита, че дължи на работника само нетното такова.

Молил е за отхвърляне на иска.

Първоинстанционният съд с решението си е уважил претенцията изцяло, като е осъдил работодателя да заплати на работника брутно трудово възнаграждение в размер от 933,89лв. за труда му, положен през м. май 2024г., ведно със законната лихва върху сумата от депозирането на исковата молба в съда-28.06.24г.- до окончателното изплащане на задължението.Присъдил е разноски за първа инстанция в полза на ищеца от 500лв. и е възложил в тежест на ответника заплащането на държавната такса за проведеното исково производство.

За да постанови решението си, Районен съд- Бургас е приел, че между страните е налице валидно сключен трудов договор, че през процесния период (01.05.24-31.05.24г.), че през м. май 3

2024г. ищецът е изпълнявал трудовите си функции на заеманата по трудов договор длъжност „зидаромазач“, че работодателят не е ангажирал доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен за поисканата сума, върху която се дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното изпълнение.

Въззивният съд изцяло споделя този краен извод по спора, както и обосноваващите го правни и фактически съображения, изнесени в мотивите на обжалваното съдебно решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

В допълнение и в отговор на възраженията на въззивника, съдът излага следното:

Фактическата обстановка е установена от събраните в процеса писмени доказателства (трудов договор, длъжностна характеристика и девет допълнителни споразумения към трудовия договор), представени като заверени от страната за вярност копия от документи, имащи според чл.183,ал.1 от ГПК доказателствената стойност на оригиналите на същите; от показанията на св.

А.В., работил в предприятието в периода от 2019г. до м. май 2024г.включително като строителен техник и познаващ ищеца като колега, според който всички, в частност и ищецът работили през м. май 2024г.на пристанище „Илия Бояджиев“, но накрая не получили заплати.Същият е сочил, че през м. май 2024г. ищецът е работил при ответника без отсъствия, както и че не е получил възнаграждение за положения труд, каквото принципно работниците получавали по банков път в периода 30-то-1-во число на месеца; от писмо от НАП(внесено в съда на 08.11.24г.), в което се посочва, че от 01.05.24г. до 31.05.24г., когато е прекратено на осн. чл.325, ал.1,т.1 от КТ, има регистрирано уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор между страните по делото, няма и подадена декларация за получения от лицето доход през май 2024г., нито са направени вноски от работодателя за публични вземания за този месец.

Така изнесените данни, въпреки неоткритото по делото производство по оспорване автентичността на частните документи за създаденото трудово правоотношение(ТПО) на ищеца с ответника в процесния период, за който се претендира заплащането на трудово възнаграждение, са достатъчни според БОС да установят както наличието на твърдяното правоотношение, така и отработеното от ищеца за периода от 01.05.24г. до 31.05.24г. без прекъсване време, а също и факта, че срещу надлежно престирания труд работникът не е получил дължимото му и уговорено по договор възнаграждение.

По приложението на правото:

Претенцията по делото е с правно основание чл.128,т.2 от КТ гласящ, че работодателят е длъжен да плаща в срок уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

За уважаването на такава претенция, фактическият състав на разпоредбата изисква изпълнение на следните предпоставки: наличен трудов договор, сключен между страните; изпълнение на задълженията на работника или служителя и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение.

Съотнесено към горното, установеното по делото като фактология изпълнява всички изисквания на хипотезата.

На първо място данните от НАП безспорно доказват наличието на надлежно оповестено, вписано в агенцията и отразено като прекратено едва на 31.05.24г. ТПО между страните по делото, което подкрепя достоверността на представеното по делото заверено за вярност с оригинала копие от трудовия договор на ищеца.