Определение № 161 от 23.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. София, 23.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600140 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК във вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 20.01.2026 год., постановено по ЧНД № 8406/2025 г. по описа на СГС, НО, 32 – ри състав, съдът е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А. Е. Е. от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 221/2024 год. по описа на РС – Силистра за срок от една година и осем месеца.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв. С. Н. от САК, упълномощен защитник на осъденото лице А. Е. Е. и се иска неговата отмяна поради това. В частната жалба се развиват доводи, свързани с тежко заболяване, с лоша перспектива /мултиформен глиобластом 4 степен/ по отношение на осъдения, свързано с провеждане на поддържащо лечение. Последното от своя страна води до невъзможност спрямо него да се провеждат и не би могло да се провеждат каквито и да било „поправителни или превъзпитателни“ мероприятия, както и че е налице първото изискване на закона за допускане на условно предстрочно освобождаване - изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание. При тези обстоятелства, жалбоподателят счита, че данните за дисциплинарни нарушения и налаганите му във тази връзка наказания, не следва да се ценят с голяма тежест. Иска се съдът да прояви, като бъде уважена жалбата и бъде постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, хуманност и човешко състрадание.

Възражение против така подадената жалба не е направено както то Затвора – София, така и от СГП.

1

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.

440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения не е налице една от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне пред затворническата администрация.

Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият е изтърпява "Лишаване от свобода" в размер на 1 год, наложено му по НОХД № 74/2024 год. по описа на РС – Силистра, което е било приведено в изпълнение на осн. чл.68 от НК. Установено е, че към датата на произнасяне на СГС осъденият е изтърпял към 29.12.2024 год. наказанието, наложено му по НОХД № 74/2024 год. по описа на РС – Силистра и от тази дата изтърпява наказанието от една година и осем месеца, на което наказание е осъден по НОХД № 221/2021 год. по описа на РС – Силистра, т.с. по последното дело общо е изтърпял една година и двадесет и три дни, като остава да търпи остатък от седем месеца и седем дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като до този момент А. Е. не е осъждан. Осъденият е търпял наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била в размер на 57 т., с последващо повишаване на 59 точки, т.с. отново средни стойности.

Към делото са приложени писмени доказателства, видно от които не са налице дисциплинарни наказания за нарушения, извършени в един недълъг период от време /Заповед 735/28.10.2025 год. за нарушение извършено на 16.10.2025 год.; Заповед № 200/11.04.2025 год. за нарушение, извършено на 07.03.2025 год.; заповед № 138/13.03.2025 год. за нарушение, извършено на08.02.2025 год.; Заповед № 91/07.02.2025 год. за нарушение, извършено на 20.01.2025 год.; Заповед №90/07.02.2025 год. за нарушение, извършено на 08.01.2025 год.;

Заповед №43/22.01.2025 год. за нарушение, извършено на 04.01.2025 год.;

Заповед № 304/13.07.2024 год. за нарушение, извършено на 09.07.2025 год.;

Заповед № 246/06.06.2024 год. за нарушение, извършено на 28.05.2024 год./.

По делото са налице доказателства, че лишеният от свобода е претърпял мозъчна операция за отстраняване на тумор и лечението продължава с лъчетерапия и химиотерапия, с последващи периодични прегледи и терапия. Действително, както е посочил в определението си СГС, тежкото здравословно състояние и необходимостта от специализирано 2 лечение ограничава възможността от въздействие на криминогенните фактори върху поведението на лишения от свобода, но същевременно наличието на множество дисциплинарни нарушения, свързани с агресия /подпалване на дюшек; блъскане и неприлични жестове по отношение на затворнически служители, които са наложили и използване спрямо него на физическа сила; конфликти с друго лишени от свобода, включително и с физическа разправа; употреба на работното място на препарат с неясно съдържание, довело до опиатно и неадекватно поведение на мястото за престой на открито, с набедяване, че му е бил предоставен атнибиотик от служител на затвора; спане по време и на работно място/, неприлични жестове по отношение на същите наред със наличието на рецидив, въззивният съд възприе като извод за липса на постигане на какъвто и да поправителен ефект от изтърпяване на наказанието и позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с необходимото добро отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода.

В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени следните проблемни зони: отношение към правонарушението /не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не признава вината си, не разбира мотивите за извършване на престъплението и не осъзнава обществото като жертва. Не е мотивиран към промяна на криминалното поведение и изразява нагласи в подкрепа на криминално поведение/; образование и обучение /неграмотен/; умение за мислене /не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин, не осъзнава последствията от собствените си действия, не разбира другите и техните виждания, има твърде неясни цели и е импулсивен, ригиден/. В този доклад, рискът от вреди, е определен като среден.

Към актуалния Доклад, представен пред СГС все още продължава да се твърди, че фигурират приетите от затворническата администрация и посочени по - горе проблемни зони, с мотиви за липсата на положителна промяна. Рискът от вреди продължава да е среден за обществото.

Посоченото във връзка с това, че осъденото лице не се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми, същият е влизал в конфликтни ситуации, наказван, липса на награди и липса на констатираното желание за положителна промяна в поведението, се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които не може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на А. Е..

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да остави без уважение искането за условно предсрочно освобождаване е обосновано и не е в противоречие с установеното от фактическа страна. Видно от доказателствата по делото, не са налице положителни факти за постигнати резултати в периода на изтърпяване на наказанието. При така установеното относно 3 цялостното поведение на лишения от свобода, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ не е постигнат поправителен ефект на лишаването от свобода. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода А. Е. не са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Във връзка с наведените доводи в жалбата за проява на хуманност във връзка със здравословното състояние на осъденият, както правилно и законосъобразно е посочил СГС, има предвиден ред за прекъсване на изпълнението на наказанието, различен от този за условно предсрочно освобождаване. В случая е налице законовата възможност, при наличие на предвидените в чл. 447, т. 2 и т. 3 от НПК предпоставки, по отношение на осъденият да бъде постановено прекъсване на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3 -ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от от 20.01.2026 г., постановено по ЧНД №8406/2025 г. по описа на СГС, НО, 32 – ри състав, съдът е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А. Е. Е. от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 221/2024 год. по описа на РС – Силистра за срок от една година и осем месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4