Решение № 440 от 24.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. С., 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Р. П. М. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20231800100032 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Д. В. срещу Софийския районен съд и Софийския градски съд.

Ищецът твърди, че предявил пред Софийския районен съд искове, които следвало да се разгледат по реда на бързото производство – чл. 310 и сл. от ГПК. По тях било образувано гр.д. № 23708/2017 г. по описа на СРС.

Исковата молба била двукратно оставена без движение, а впоследствие – частично върната поради неизпълнение на указанията на съда. В. обжалвал определението на СРС в този смисъл, но то било потвърдено от СГС с Определение № 38344/01.11.2017г. по ч.гр.д. № 13230/2017г. на този съд.

Подадената от него жалба срещу потвърдителното определение на СГС била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса.

Разпореждането за оставяне на жалбата без движение било обжалвано пред САС, но частната жалба била оставена без разглеждане поради насочването й срещу акт, който не подлежал на обжалване. След връщане на делото в СГС, В. депозирал молба, в която изложил допълнителни основания за неправилност на Определение № 38344/01.11.2017г. по ч.гр.д. № 13230/2017г. на СГС. Съдът му указал да представи копие от същата за другата страна. На 17.04.2018г. частният жалбоподател изпълнил указанията на съда, след което делото било изпратено на Апелативен съд – С., но последният върнал частната касационна жалба на СГС за администриране. След надлежно администриране на жалбата, делото било отново изпратено на САС, който, с Определение № 3700 от 27.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 4556/2018г. по описа на този съд, отменил обжалваното Определение № 38344/01.11.2017г. по ч.гр.д. № 13230/2017г. по описа на СГС, потвърждаващо определение от 31.08.2017г. по гр.д.№ 23708/2017г. на СРС за връщане на исковата молба на С. В. в частта, с която е предявил иск по чл. 344, ал. 1, т. 3. от КТ, вр. чл. 225 1 от КТ. Делото било върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като ищецът изчислява, че до този момент били изминали 16 месеца. Впоследствие исковете му били уважени, като уволнението било признато за незаконно, ищецът - възстановен на заеманата длъжност, а ответникът - осъден да му заплати обезщетение от 8104,16 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

По жалба на работодателя делото било изпратено на СГС, като до този момент общата продължителност на производството възлизала на 2 години, 3 месеца и 27 дни. Ищецът сочи, кои действия на СРС счита за незаконосъобразни и довели до това необосновано според него забавяне на производството.

По отношение на разглеждане на делото пред въззивната инстанция, ищецът описва в хронологичен ред извършените от съда действия, като сочи, че на тази инстанция делото приключило с решение, с което се потвърждава обжалваното решение на СРС. Изтъква, че общата продължителност на производството пред въззивния съд била 2 години и 28 дни. Счита, че този срок надхвърля целта на бързите производства. Подчертава, че съдът е отлагал делото, без да изложи причини за това, както и че постановил решение по спора 6 месеца след последното открито съдебно заседание.

Изброява действията на този съд, за които счита, че са довели до необосновано забавяне на производството.

Според ищеца, решението на СГС било обжалвано пред ВКС, но няма претенции към този съд за забавяне на производството.

Допълнително изтъква, че, след връщане на делото от ВКС на СРС, бил подал молба за издаване на служебна бележка, което действие било извършено с едномесечно закъснение, довело до неговото допълнително ощетяване.

За обезщетяване на вредите от забавено правосъдие ищецът подал заявление пред ИВСС по реда на глава IIIа от ЗСВл. Било му определено обезщетение в размер на 2200 лева, с което той не се бил съгласил. Детайлно описва констатациите от проверката и ги коментира. Описва претърпените имуществени и неимуществени вреди, за които претендира обезщетение.

Счита, че нормалната продължителност на такива съдебни производства е между 20 и 30 месеца на три инстанции. Прави извод, че е претърпял имуществени вреди от неполучени 30 брутни месечни възнаграждения в общ размер 40520,80 лв. поради незаконосъобразни, неправилни и необосновани актове на ответниците. Отделно от това, претендира обезщетение от 30000 лв. за неимуществени вреди, причинени от неразумния срок на производството и последиците от него. Твърди, че през целия този период живял при родителите си и се издържал от пенсиите им, което го съкрушило и унизило.

Не излизал от жилището с месеци, а негови приятели и колеги се дистанцирали от него и отказвали да общуват с него. Същото негативно отношение заварил и на работното си място след възстановяването му на заемната преди уволнението длъжност, независимо от пълното му желание да работи на тази позиция. Бил принуден да напусне работа, за да се грижи за болния си баща.

В заключение, ищецът счита, че определеното му от ИВСС обезщетение от 2200 лв. е несправедливо, тъй като не покрива причинените му вреди.

2

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 40520,80 лв. (обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на тридесет неполучени месечни трудови възнаграждения) и сумата 30000 лв.

(обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засилено чувство на за унижение и потиснатост, загуба на приятели и отношения с колеги).

Претендира законна лихва върху сумите на обезщетенията от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответниците, и в срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори, с които оспорват предявените искове.

Ответникът Софийски градски съд твърди, че ищецът не е претърпял претендираните в исковата молба вреди в резултат от неправомерни действия на този съд, извършени във връзка с разглеждането на в.гр.д. № 10784/2019 г. и ч.гр.д. № 13230/2017 г. по описа на СГС. Счита, че по тези дела съдът е действал ритмично, извършвайки всички необходими процесуални действия в разумни срокове. Описва съответните действия по дати, като изтъква тяхното бързо и срочно извършване и прави извод, че не е проявил противоправно бездействие. По- конкретно, сочи, че с постановяване на определението, с което е потвърдено прекратителното определение на СРС, СГС не е допринесъл противоправно за забавяне на делото извън разумния срок, тъй като според практиката на ВКС при иска по чл. 2б от ЗОДОВ не подлежат на обезщетяване вредите от неправилни или недопустими съдебни актове (Решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). Изтъква, че правилността на съдебните актове се проверява по реда на инстанционния съдебен контрол, а когато и последната съдебна инстанция не е поправила допусната неправилност и тя засяга защитени от правото на ЕС права, е налице основание за обезщетяване на страната по реда на чл. 2в от ЗОДОВ. Сочи, че в настоящия случай СГС наистина е постановил неправилен съдебен акт, но периодът на инстанционната проверка не съставлява неразумна продължителност на процеса по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, защото това време е в интерес на страната и гарантира нейните права, стига да не е предизвикано и от други противоправни бездействия на съда. Излага сходни съображения и по отношение на производството по в. гр.д. № 10784/2019 г. по описа на СГС. Сочи, че, наистина, по него били проведени повече от едно открити съдебни заседания, но това било продиктувано от необходимостта да се съберат поискани от страните доказателства, а заседанията били насрочени в разумни срокове и при съобразяване с ангажиментите на пълномощника на ищеца. Подчертава, че част от периода, включен в продължителността на делото, е обхванат от обявената световна пандемия, във връзка с което бил ограничен достъпът на съдии, служители и граждани до сградите на съдебната палата, а насрочените в този период дела били отлагани за подалечни дати. Намира, че тези обстоятелства следва да се ценят като основание за намаляване на отговорността на държавата, в лицето на СГС.

Апелира към съобразяване с натовареността на ответника СГС, поведението на самия ищец и фактическата и правна сложност на спора. Счита че е било обективно невъзможно, съдът да извърши всички изискуеми в конкретния случай процесуални действия в по- кратък срок. Цитира практика на ЕСПЧ и поддържа, че държавата е предприела множество мерки за разрешаване на проблема с натовареността на съдилищата в страната, вкл. СГС, които вече дават значителни положителни резултати и следва да се кредитират като 3 ефективни, поради което могат да служат като извинителен критерий за забавянето и да обосноват извод за отхвърляне на иска по чл. 2б от ЗОДОВ.

Навежда довод, че със собственото си поведение ищецът също е допринесъл за забавяне на делото, тъй като е подал частна жалба без препис за насрещната страна, а освен това е обжалвал съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изразява становище, че изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок няма приоритет пред изискванията за разглеждане на делото от справедлив и обективен съдебен състав, за осигуряване на равенството на страните, за състезателното начало и за постановяване на съдебното решение въз основа на обективно събран и преценен доказателствен материал. Счита, че тези обстоятелства дават основание за намаляване на отговорността на ответника. Настоява, че общата продължителност на производството по делото не е прекомерна, респ. че СГС не е допринесъл за тази продължителност. При условията на евентуалност моли съда да приеме за недоказани твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, вкл. наличието на пряка причинно- следствена връзка между евентуални такива и продължителността на процесното дело. Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди от 40520,80 лв. Изтъква, че няма определен стандарт за продължителността на едно дело, както и че ищецът не е бил поставен в невъзможност да упражнява трудова дейност докато е продължавало производството по него, а неполагането на труд през този период е резултат от негов личен избор. По отношение на претенцията за неимуществени вреди счита, че ищецът е претърпял само обичайните такива, изразяващи се в притеснения и безпокойство за развитието на делото и за евентуален неблагоприятен негов изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността, които обуславят минимално обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва, че следва да носи отговорност за претендираното от ищеца отчуждение на близки и приятели, десоциализиране и изолация от околния свят, както и разочарованието от работодателя. Моли съда да освободи държавата от отговорност за забавяне на процесиите дела и да отхвърли предявените искове, а евентуално - да присъди минимални обезщетения, значително по- ниски от претендираните от ищеца. Претендира разноски на основание чл.10 от ЗОДОВ и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Софийски районен съд анализира разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ и тълкува телеологично. Очертава предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на държавата по този нормативен текст. Счита, че не всяко забавяне, а само такова над разумния срок, е релевантно за настоящия правен спор. Позовава се на натовареността на СРС.

Намира за недоказана претенцията за неимуществени вреди, като счита, че е възможно, същите да са били причинени от други фактори, вкл. оставането му без работа в резултат от негов личен избор. Подчертава, че държавата отговаря за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, а не за извършените съдопроизводствени действия и постановените съдебни актове.

Не може да се ангажира отговорността на държавата за пороци при администриране и разглеждане на делата, доколкото за тези обстоятелства е предвиден инстанционен контрол. Намира, че е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Анализира същността на пропуснатите ползи в светлината на ТР № 3 от 12.12.2012 г по т. д. № 3/2012 г на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 31 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6058767c-f5da-4151-bf7e-8ef8a3578bad