Решение № 443 от 11.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. ХАСКОВО, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20245600500767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №146/15.VII.2024 г. постановено по гражданско дело №863/2023 г. Районен съд-Свиленград: осъжда ЕТ „М. - А.М. - Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от физическото лице - търговец Н.А.М., да заплати, на основание чл.128, т.2 от КТ, на Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.*** , общ. ***, ул.***, сумата 27,53 лв. – остатък от неплатеното трудово възнаграждение за м. ноември 2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2023г. до пълното й погасяване, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 86,00 лв. осъжда ЕТ „М.-А.М.-Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на 1 управление: гр.***, представляван от физическото лице - търговец Н.А.М., да заплати, на основание чл.224, ал.1 от КТ, на Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.

***, общ. ***, ул. ***, сумата 609,96 лв. - обезщетение за неползвани 17 дни платен годишен отпуск /5 дни – за 2021г. и 12 дни – за 2023г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023г. до пълното й погасяване, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 2198,94 лв. осъжда ЕТ „М. - А.М. - Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от физическото лице - търговец Н.А.М., да заплати, на основание чл.215, ал.1 от КТ, на Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.

***, общ. ***, ул. ***, сумата 13 149,87 лв. - неплатени командировъчни пари за периода от 02.05.2021г. до 05.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023г. до пълното й погасяване; осъжда ЕТ „М. - А.М. - Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от физическото лице - търговец Н.А.М., да заплати на Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.***, общ.***, ул.***, сумата 1927,20 лв. – разноски по делото. осъжда Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.***, общ.***, ул.***, да заплати на ЕТ „М. -А.М. - Н.М., с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от физическото лице -търговец Н.А.М., да заплати, на основание чл.128, т.2 от КТ, на сумата 325,17 лв. – разноски по делото. осъжда и ЕТ „М. - А.М. - Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от физическото лице - търговец Н.А.М., да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 598,95 лв. държавна такса и сумата 627,82 лв. – разноски по делото. осъжда и Д. П. К., с ЕГН: ***, с адрес: с.***, общ.*** , ул.*** , да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 64,99 лв. - държавна такса и сумата 72,17 лв. – разноски по делото=

С решение №147/16.VII.2024 г. постановено по гражданско дело №863/2023 г. Районен съд-Свиленград допуска поправка на очевидна 2 фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 146 от

15.07.2024 г., така че в диспозитива на съдебното решение, вместо „ЕГН: ***“, да се чете „ЕГН: **********“.

Обстоятелства по въззива

Недоволен от постановеното решение е останал ЕТ „М. - А.М. Н.М.“, с ЕИК: 206233967, със седалище и адрес на управление: гр.***,който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта относно произнасянето на съда относно осъждането му да заплати на Д. П. К. сумата 13 149.87 лева,неизплатени командировъчни пари за периода 02.V.2021 г. до 05.ХI.2023 г. ведно със законната лихва от 21.ХII.2023 г. до окончателното й изплащане,като иска отмяна и отхвърляне на този иск като неоснователен.

РС-Свиленград приел в решението си,че в приложение №3 към НКСЧ е определен минимален размер на дневната командировка на водач на товарно МПС в чужбина в размер 27 евро до 18.ХI.2021 г. и след тази дата в размер на 50 евро и е посочил като относимо решение №753/29.III.2011 г. на ВКС по гр.дело №1283/2010 г.

Въззивникът извежда,че това тълкуване на съда било неправилно-не можело и не следвало да се приема,че текста на приложение №3 определял минималния размер на командировъчните пари за ден в чужбина за водачи на тежки МПС.Обсъденото съдебно решение нямало задължителна сила след измененията на чл.290 от ГПК.Същевременно в него се приемало,че не може МПС да определя максимален размер на дневната командировка,което сочело,че на страните се давала договорна свобода в тази насока без да има определени размери.Не можело също така да се приема и че в приложение №3 били отбелязани минималните размери на командировъчните пари.В самото приложение нямало отбелязване,че същото определя именно минимален размер на командировъчните. Предвид наличието на договорна свобода относно въпросните командировъчни въззивникът извежда,че между него и работника нямало договорен размер на командировъчното дневно заплащане,поради което то следвало да се определя по общия ред-въз основа заповедта за единна ставка,която обвързва командировъчните средства с 3 изминатите километри.

Неправилно първата инстанция осъществила тълкуване на относимите норми по приложение №3,където изрично се извеждало,че дневните командировъчни за водачи на тежкотоварни автомобили са до 27 евро на ден до 18.ХI.2021 г. и до 50 евро след това.Тези размери следователно били максималните,не и минимални такива.

Въззивникът извежда и че в атакуваната си част съдебното решение противоречало и на формиралата се актуална тенденция в съдебната практика,която приемала,че размерите на командировъчните се определят от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на работодателя,трудовия договор.

В случая според въззивникът ищецът в първоинстанционсното производство не провел пълно и главно доказване относно предявеният иск за изплащане на суми за командировки.Работодателят чрез заповед за определяне на единна ставка за заплащане на командировъчни пари съобразно изминатите километри при командировка в чужбина на служители,основана на ПВТР в предприятието на въззивника и на чл.31 ал.VI вр. с чл.32 ал.I отНаредбата за командировките и специализациите в чужбина е установил размера на следващите се командировки.От друга страна тези дължими суми на въззиваемият били изплатени,видно от представените пред съда РКО.В заключението на вещото лице било отразен и този вариант,при който не се следвали суми на това основание на ищеца,тъй-като били изплатени с посочените РКО.В приетия от съда друг вариант относно размера на дължимите командировъчни,се отразявало неправилното схващане и тълкуване на Приложение №3 към НКСЧ.В тази насока не били съобразени правилно и чл.21 от НКСЧ,чл.6 ал.I т.1 от Наредбата за командировките в страната.

Следвало да се съобрази и че определения на ищеца по описания ред размер на командировъчното плащане възлиза на 0.15 лева на километър,който ред бил приет от него,предвид че бил три години в трудовоправно отношение с въззивника.

В отговора на въззивната жалба Д. П. К. извежда неоснователността на същата и правилността на обжалваното решение на РС-Свиленград.

Първата съдебна инстанция законосъоразно приела,че в приложение 4

№3 към НКСЧ се определя минималния размер на командировъчните пари на ден на тежки МПС.Самото решение №753/29.III.2011 г. на ВКС приемало ,че работодателят не можел да определя по-малък размер от предвидения в относимата наредба на МПС,с което приемал,че въпросните размери са минимални.В тази насока била и съдебната практика.

Излагат се подробни доводи.

Правни съображения

Въззивната жалба е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни за правната й сфера последици в съотвтната обжалвана част.

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК въззивната инстанция установи служебно,че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в тази насока няма и доводи от страните.

Предмет на въззивната проверка в обжалваната част е само правилността на първонистанциония акт,съборазно изложените доводи във въззивната жалба.

Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Пред първата инстанция са събрани доказателства и установени факти по изискуемия от закона ред въз основа на правилно разпределена от съда тежест на доказване.Обективираните мотиви и разпореден с диспозитива резултат са в пълен синхрон с относимата правна уредба и съдебна практика.

Обект на настоящата дело е произнасянето на съда по предявеният иск с правно основание чл.215 от КТ относно осъждането на ответника по иска да заплит на ищеца сумата 13 149,87 лв. - неплатени командировъчни пари за периода от 02.05.2021г. до 05.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023г. до пълното й погасяване;

Безспорно по делото е ,че страните са били в трудови правоотношения съобразно срочен на основание чл.68 ал.I т.1 от КТ трудов договор № ***г. като ищецът е заемал длъжността ***, с място на работа: гр. ***, с месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6%.

Със заповед № ОА-2 от 01.I.2021 г. работодателят е определил размер 5 на командировъчните пари на шофьорите за времето на изпълнение на услугата товарен автотранспорт с товарни автомобили, собственост на търговеца, съгласно ставка – 0,15 лв. на изминат километър.В рамките на производството няма установени командировъчни заповеди, по силата на които ищецът да е изрично командирован в чужбина.Това обаче не означава,че ищецът не е бил командирован предвид и трудовата си функция в режима на НСКСЧ.В тази насока това обстоятелство се доказва с всички допустими по ГПК доказателства,доколкото не е уреден друго.В тази насока са справката за пътни листове,удостоверение от ОДМВР – гр. Хасково,свидетелства за регистрация на МПС, че ищецът е извършвал международни транспортни курсове с автомобили с рег. №№ ***, ***, *** и ***,собственост на ответника, докато е работил като *** при него за исковия период.По делото няма и спор в тази насока между страните.Формирания по делото спор е относно размера на въпрпосните суми за командировки,като работодателят извежда,че е заплатил всичко дължимо съобразно вътрешните си актове пи 0.15 лв. на километър,а ищецът сочи е останала неизплатена сума в размер на предявеният иск по чл.215 от КТ,тъй-като се дължали дневни суми,а не такива на километър.

Съобазно чл.215 от КТ при осъществено командироване по чл. 121, ал. I от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Такъв ред предвижда Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),като според чл. 15 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.

Този нормативен акт извежда и особени павила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Ищецът съставлява персонал на сухоземно средство по смисъла на текст на § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, като водач на товарен автомобил,който извършва през процесния период превози на товари извън граница.Относимата правна уредба при определяне на размера на командировъчните следователно е тази по чл.31 от НСКСЧ.

Предвид доводите на работодателя за по-нисък дължим размер на 6 козандировъчните в режима на чл. 21 от НСКСЧ, следва да се посочи,че това правило не обхваща процесния случай. Нормата сочи,че на лицата, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер 35 на сто от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. Чл.21 обаче обхваща лицата, на които се дължа командировъчни пари по реда на раздел III от НСКСЧ /по приложение № 2/.В случая обаче ищецът е субект по раздел IV /по приложение № 3/,тъй-като чл. 31, ал. I от НСКСЧ сочи,че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.Същото предвижда командировъчни на ден до 27 евро до 19.ХI.2021 г. и 50 евро дневно след тази дата.