Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 474 от 15.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9828/2023
Вид
Решение № 474
Подписан
15.02.2024
В сила
15.02.2024
Състав
Татяна Лефтерова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. В., 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110109828 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „В. К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. „Л. 7”, бул. „Д. Н.” №28, бл. АТЦ „С. Ц.” *****, с която против П. И.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ ****, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми:

600 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за паричен заем „В.“, сключен между страните на 08.03.2022 г.; 89,74 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.;

150,77 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, начислена за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 35,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 35,50 лева – неустойка за неизпълнение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 141,99 лева – неустойка за непредоставяне съгласие за директен дебит; 164,50 лева – начислени такси по чл.20, ал.4 от договора, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 51,12 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 08.04.2023 г. до 02.08.2023 г. Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях договор за паричен заем „В.“. В изпълнение на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил парична сума в размер на 1

600 лева, при насрещно задължение да заплаща текущото задължение в срок до 30 дни от усвояване на главницата. Последната е усвоена на 08.03.2022 г., като по договора не са били извършени плащания. С исковата молба е наведено твърдението, че договорът е със срок на действие до 08.03.2023 г.

Според ищеца, задълженията на ответника са в общ размер на 1240,51 лева.

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил възложени с договора задължения, поради което са начислени неустойки – за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес; за неизпълнение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК; за непредоставяне съгласие за директен дебит. По кредита е начислена такса ангажимент за фиксирана лихва, за извършената от кредитора допълнителна доброволна услуга, а именно – за срока на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за ответника при негово поискване при фиксиран ГЛП в размер на 15 % и 0,042% на ден. Начислена е такса за забава, за извършени от кредитора разходи по извънсъдебно събиране на вземането.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

Ищецът, с писмена молба по делото, отправя искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в негово отсъствие.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, като същевременно от твърденията изложени в исковата молба, както и от събраните по делото писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната им основателност.

В процесния случай са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 1000 лева, съгласно представен списък по 2 чл.80 ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ ****, да заплати на „В. К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район Л., ж.к. „Л. 7”, бул. „Д. Н.” №28, бл. АТЦ „С. Ц.” *****, следните суми: 600 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за паричен заем „В.“, сключен между страните на 08.03.2022 г.; 89,74 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 150,77 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, начислена за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 35,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 35,50 лева – неустойка за неизпълнение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 141,99 лева – неустойка за непредоставяне съгласие за директен дебит; 164,50 лева – начислени такси по чл.20, ал.4 от договора, за периода от 10.04.2022 г. до 08.03.2023 г.; 51,12 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 08.04.2023 г. до 02.08.2023 г.

ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С.“ ****, да заплати на „В. К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район Л., ж.к. „Л. 7”, бул. „Д. Н.” №28, бл. АТЦ „С. Ц.” *****, сторените разноски по делото, в размер на 3784,99 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3