Протокол № 1822 от 09.10.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1822 гр. Пазарджик, 09.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Л. Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Л. Георгиев Гражданско дело № 20265220102091 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата С. Й. К., редовно призована, се явява лично, както и с адв. Б., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно приложено днес по делото.

Ответника ..................................., общ. Пазарджик, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, представлявано от Директора С. А. за тях се явява адв. П.а- В., както и адв. П., редовно упълномощени да го представляват с пълномощно приложено днес по делото.

АДВ. Б.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.А- В.: Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Б.: Поддържаме исковата молба. Оспорвам отговора на исковата молба.

АДВ. П.А- В.: Поддържам отговора, ведно с доказателствата. Оспорвам 1 представената исковата молба. Считам иска за неоснователен и недоказан.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Б.: Не е възможно да постигнем спогодба, тъй като към настоящия момент ищцата е дисциплинарно уволнена от ответното дружество.

АДВ. П.А- В.: Няма как да постигнем спогоба.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 357, вр. чл. 358, ал.1, т.2, във вр. с чл. 188, т. 2 и чл. 344 от КТ от С. Й. К. за отмяна на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено й със Заповед № 895/27.04.2026 г. на Директора на ОУ ..........................., в която се твърди, че с обжалваната заповед № 895/27.04.2026 г. на Директора на ОУ ......................., връчена й на 27.04.2026 г. й било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание твърдения за неспазване на работно време и други нарушения на трудовата дисциплина, като счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че в предоставения й от работодателя срок била представила подробни писмени обяснения и възражения, с които оспорила изцяло приписваните й нарушения и обосновала с доказателства, че всички възложени служебни задължения са изпълнени законосъобразно. Твърди, че е налице неизпълнение на процедурата по чл. 193 и чл. 195 КТ. Сочи, че работодателят бил длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства преди налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че в настоящия случай не били изискани и обсъдени изчерпателно писмените й обяснения, които оборвали твърдението, че е допуснала нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не се посочвало нито кога, нито какво конкретно нарушение била извършила.

Твърди, че Заповедта е немотивирана, не пояснявала с конкретика времето, мястото, начина на извършване на твърдяното нарушение, а съдържала само формални общи твърдения. Липсвала индивидуализация по чл. 195, ал. 1 КТ, което само по себе си било основание за отмяна на наказанието. Сочи липса на доказан фактически състав на нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, 2 че в представените от нея обяснения и възражения до работодателя се съдържали доказателства и правна обосновка, че работното време на училищния психолог е нормативно определено като 30 астрономически часа седмично, съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 г., КТД в предучилищното и училищното образование от 22.12.2025 г. и Указания на МОН. Твърди, че всички присъствия, дейности и задължения в рамките на тези часове са били изпълнявани добросъвестно, като не са налице пропуски и неуплътняване на работното време. Твърди, че за работата на училищните психолози не се изисква предварителна заявка за всяка дейност по обща подкрепа, а присъствието в кабинета и готовността за реагиране съответствали на нормативната рамка на длъжността. Твърди, че във всички дни, които се посочвали като предполагаеми нарушения, е присъствала на работното си място, като уведомявала своевременно директора при необходимост или възникнали организационни въпроси. Твърди, че работодателят не бил доказал при пълно и главно доказване извършването на нарушения, които да се квалифицират по чл. 187, т. 1 от КТ. Сочи се, че неспазване на императивните процесуални правила или при необосновано и формално посочване на нарушения, довели до дисциплинарно наказание без те да бъдат доказани, дисциплинарната заповед следва да бъде отменена. Твърди, че била нарушена защитата по работника по чл. 333, ал. 3 КТ. Сочи, че е член на синдикалната организация КНСБ, за което е представена служебна бележка.

Работодателят не бил изискал предварително становище/съгласие от синдикалния орган преди налагане на наказанието, при условие, че такава процедура била уредена в чл. 333, ал. 3 КТ и било видно от КТД. Сочи, че според задължителната практика - Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, при липса на изискано предварително съгласие на синдикалния орган, заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна без разглеждане на спора по същество. Твърди, че заповедта противоречи на нормативните изисквания относно работното време. Твърди, че посочените като нарушения деяния (наднормено или недостатъчно работно време, „неуплътняване“) представлявали неправилно тълкуване от работодателя на специалните норми на Наредба № 4/20.04.2017 г. и КТД, приложими към училищните психолози.

Твърди, че едностранното разпореждане да се работи над нормативно определеното време е нищожно спрямо императивна разпоредба. Твърди, че поставянето на видеонаблюдение в кабинета на училищния психолог 3 противоречало, както на професионалната етика на психолога, така и на съществен елемент от неговите трудови задължения по Наредба № 4 от 2017 г. и Кодекса на труда. Твърди, че извършване на видеонаблюдение в кабинета на училищния психолог противоречи с професионалната етика на психолога.

Сочи, че професията на психолога изисква задължение за поверителност, както и че психологът е длъжен да опазва поверителността на информацията, получена при изпълнение на професионалните си задължения, както и че чл.

12 от Наредба № 6/2003 г. забранява на психолога да разкрива или използва за обогатяване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, представляващи служебна тайна, които са му станали известни при специализирани психологически изследвания. Твърди, че се нарушават етичните норми за конфиденциалност. Сочи, че професионалната етика изисква психологът да съблюдава конфиденциалността и внимателно да решава дали и на кого обективно може да предостави информация за пациента, като критерия са нормативната уредба и преценката в полза на клиента, в случая на ученика. Сочи забрана за въздействие върху чувството за лична свобода, както и, че всяко действие, което създава усещане за контрол, наблюдение или загуба на лично пространство, накърнява чувството за лична свобода, което било пряко забранено. Сочи нарушаване на професионалната тайна и доверието, както и, че съгласно чл. 50, ал. 2 от Правилника за възпитателните училища-интернати, психологът не разпространява сведения, получени в резултат на консултативна и диагностична работа, като зачита честта и достойнството на учениците. Сочи, че това е ключов етичен стандарт и нарушение при видеонаблюдение се счита за тежко етично нарушение.

Твърди, че поставянето на камера за видеонаблюдение в кабинета на училищния психолог оказва влияние върху възможността същият да се изпълнява трудовите си задължения, част от които включвали задължения за създаване на доверителна среда.

Твърди се още, че съгласно чл. 127 от КТ работодателят е длъжен да осигури на служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, вкл. спазване на достойнството и условия, съответстващи на характера на работата. Сочи, че училищният психолог може да изпълнява пълноценно работата си само ако учениците и техните родители са сигурни, че поверителността е напълно гарантирана. Твърди, че видеонаблюдението в кабинета компрометира основния инстР.т на психолога 4 доверието. Сочи, че работата й включва провеждане на индивидуални консултации с ученици, при които се обсъждат лични, емоционални и често чувствителни теми и ако учениците узнаят, че ги записват по време на консултация, те няма да бъдат открити и няма да споделят нужната информация. Следователно било, че психологът е обективно възпрепятстван да изпълнява трудовата си функция.

Твърди се, че въвеждането на видеонаблюдение противоречи на специфичните задължения по Наредба № 4/2017 г. за психологическата подкрепа - психологът е задължен да работи при спазване на поверителност.

Системното видеонаблюдение прави обективно невъзможно изпълнението на тези функции – възразяващият психолог може аргументирано да твърди, че при тези обстоятелства изпълнението на трудовите му задължения по консултиране, диагностика и индивидуална подкрепа е фактически и юридически блокирано. Всяко видеонаблюдение в кабинета на училищния психолог нарушавало императивната етична норма за конфиденциалност, накърнява доверието и психологическата безопасност на ученици и родители, правило невъзможно изпълнението на задълженията по Наредба № 4 от 2017 г. и КТ, създавало сериозен риск от дисциплинарни, граждански и административни последствия за работодателя и впоследствие за институцията. Сочи, че в своята практика съдилищата последователно приемали, че подобно видеонаблюдение е прекомерно и в противоречие с принципа за свеждане на данните до минимум, намесата в личното пространство и професионалната тайна е непропорционална. Твърди, че видеонаблюдението в кабинета на училищния психолог е недопустимо, както и че същото нарушава основни етични и юридически изисквания и прави реалното изпълнение на трудовите функции невъзможно, което може да бъде както аргумент против дисциплинарна отговорност, така и основание за жалба срещу работодателя.

Оформен е петитум, с който се иска от съда, след като се убеди в основателността на исковата претенция, да я уважи, като отмени обжалваната Заповед № 895/27.04.2026 г. на Директора на ОУ ....................... за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна, неправилна и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалните правни норми.

5

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОУ ......................., чрез адв. П., в който е изложено становище, че исковата молба е допустима, като същата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана.

Твърди, че ищцата С. К. работи при ответника на длъжност „психолог “, като с длъжностната характеристика, получена от ищцата на 18.09.2023г., същата била запозната с трудовите си задължения. Твърди се още, че съгласно утвърдените вътрешни правила и заповеди на директора работното време на ищцата било от 08:00ч. до 16:30ч., а часовете за обща подкрепа са разпределени със Заповеди на Директора на училището, с които ищцата също била запозната. Твърди се, че с процесната Заповед, на същата било наложено ДН „предупреждение за уволнение“ за многократни нарушения, подробно описани в същата. Сочи се, че нарушенията са конкретизирани по дати, часове и съдържание в Заповедта и са установени с контролни листове /КЛ/ и констативни протоколи /КП/, изрично посочени в самата заповед. Счита се за безспорно, че С. К. заема длъжност „психолог“ в ОУ .............................., както и че на 27.04.20261. на К. е връчена Заповед № 895/27.04.2026г. на Директора, с която на същата е наложено ДН „Предупреждение за уволнение“.

Посочва се, че се спори за това, че е налице неизпълнение на процедурата по чл. 193 и чл. 195 от КТ, че е нарушена защита по чл. 333, ал. 3 от КТ, че липсва нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, както и, че са се осъществили всички останали факти и обстоятелства, посочени в исковата молба.