Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 897 от 09.06.2022, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 901/2022
Вид
Определение № 897
Подписан
09.06.2022
В сила
09.06.2022
Състав
НЕЛИ ТОДОРОВА СТОЯНОВА, ХРИСТО ЙОРДАНОВ ХРИСТОВ, ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.197 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.215, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 4б, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.24, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.125, ал.1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№897 09.06.2022 г. град Бургас

Административен съд-Бургас, ХІХ-ти касационен състав, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

2.НЕЛИ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Н.Стоянова адм.д. № 901 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 4680/18.05.2022г., подадена от И.Н.Р., с ЕГН ********** и адрес *** против Определение № 713/09.05.2022г., (лист 102 – 103 от адм. д. № 55/2021 година) по адм.дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас, в ЧАСТТА с която касационната му жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г. срещу Решение № 1925/03.12.2021г. по адм. дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас (АдмС-Бургас) е оставена без разглеждане.

С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.Р. против Решение № 1925/03.12.2021г. с което е отменен отказ изх. № 2602/06.12.2019 година (лист 6 от адм. д. № 55/2020 година) на началника на Бургаски затвор да представи на пълномощника на Р.- Валерия Рибова копия от заявления и жалби, подадени през 2019 година, индивидуализирани с входящите си номера и дати.

В жалбата си срещу определението Р. излага твърдения за порочност на постановения акт, изразяващи се в незаконосъобразност и необоснованост. Едновременно с това прави искане за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Пунктуално излага твърдения, които обобщено се свеждат до следното: Атакуваното определение било „препис от Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. - необжалваемо, с което се връщало адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас за преценка на допустимостта на касационните жалби на Началника на Затвора Бургас и на жалбоподателя в мое лице“. При инстанционният контрол от касационния състав се посочвал реда на разглеждане на производството, но липсвало по кой ред е разгледано адм.дело № 55/2020г. Цитира и тълкува разпоредбите на 285, ал.1 и чл.284, ал.1 от ЗИНС. На следващо място частният жалбоподател посочва, че адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас е с предмет на разглеждане на отказа на Началник на Затвора Бургас по подадено заявление от пълномощник на жалбоподателя за предоставянето на копия на подадени от жалбоподателя жалби с посочени входящи номера и отговорите към тях, като се обобщава че предмета на разглежданото производство е ИА издаден от началника на Затвора Бургас, представляващ отказ за извършване на административна услуга и издаване на ИА. Твърди още, че не е търсено компенсаторно средство по смисъла на ЗОДОВ или чл.203 и сл. от АПК във вр. чл.284 ЗИНС и адм.дело № 55/2020г. на АдмС-Бургас било разгледано по реда на чл.145 и сл. от АПК от глава десета „Оспорване на АА пред първа инстанция“, за което процесуалния ред и правила били в раздел първи от глава десета на АПК. Изведените доводи давали основание за прогласяване на нищожността на атакуваното определение, тъй като същото произтичало от нищожен акт на 3- членен състав на Адм.С-Бургас, а именно Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. на АдмС-Бургас. Твърди още, че съгласно чл.125, ал.1 от КРБ е вменено касационното правомощие на ВАС да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите в административното правораздаване, поради което 3-членен състав на Адм.С-Бургас бил иззел правомощията на ВАС, поради което е постановил нищожен акт - Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. Отделно от това се навеждат и доводи за нарушение на нормите на чл.14, чл.6, вр.чл.3 от ЕКПЧОС. С оглед изложеното се иска прогласяване на нищожността на Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. на Адм.С-Бургас и Определение № 713/09.05.2022г. по адм.дело № 55/2020г., алтернативно тяхната отмяна, като незаконосъобразни.

В жалбата се прави искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ в касационното производство. Обосновава искането си за освобождаване от държавна такса с липса на финансови средства, а искането за предоставяне на правна помощ с това, че не притежава юридическо образование, има бегли правни познания и недостатъчна правна литература.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа страна следното:

Настоящото производство е образувано по жалба вх. № 4680/18.05.2022 г. на И.Р., против Определение № 713/09.05.2022г., постановено по адм.дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас, в частта с което касационната му жалба с вх.№ 13098/23.12.2021г. срещу Решение № 1925/03.12.2021г. по адм. дело № 55/2020г. на Административен съд Бургас е оставена без разглеждане.

С постановеното решение № 1925/03.12.2021г. е отменен отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган да се произнесе по заявление от 02.12.2019 г., подадено от пълномощник на И. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора Бургас, съобразно мотивите на съдебния акт, като е определил и срок за произнасяне.

Първоначално съдът е сезиран с жалба от И.Р. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора Бургас с вх.№

156/08.01.2020г. по която е било образувано адм.дело № 55/2020г. по описа на Адм.С-Бургас против отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. да му предостави поискани документи, представляващи подадени от жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да бъде задължен началника на Затвора Бургас да представи заповедта, с която се ограничава допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.

И.Р. обжалва отказа на началника на Бургаски затвор. С определение № 238/05.02.2020 година по адм. д. № 55/2020 година съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е обжалвано от Р. пред 3-членен състав на Адм.С-Бургас и е образувано адм. д.

№ 509/2020 година по описа на Адм.С – Бургас. С Определение № 2410/11.12.2020г. по ч. адм.дело №509/2020г. съдът отменя обжалваното определение и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Като мотиви касационния състав посочва, че първото искане следва да бъде разгледано по реда и на основание чл.197 и сл. от АПК, тъй като касае изричен отказ на административен орган, а по второто искане е посочено че жалбата е процесуално нередовна и следва да бъде оставена без движение, а не без разглеждане.

С Определение № 1446/06.07.2021г. по адм. д. № 55/2020 година жалбата на

И.Р. отново е оставена без разглеждане и делото прекратено. Определението е обжалвано от И.Р. и по реда на инстанционния контрол,

3-членен състав на Административен съд Бургас постановява Определение № 1936/01.10.2021 г. по адм. дело № 2110/2021 г. Видно от мотивите на постановеният акт, съдът е приел, че първото искане на жалбоподателя следва да бъде разгледано по реда и на основание чл. 75 и чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и делото е върнато за разглеждане в тази част, а по отношение на второто искане съдът е приел, че липсва предмет, поради което прекратителното определение в тази негова част е оставено в сила.

Съобразно дадените указания на касационната инстанция, съдът се произнася с Решение № 1925/03.12.2021г., с което отменя отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019 г. и изпраща преписката на началника на Затвора Бургас за разглеждане и произнасяне по заявление от 02.12.2019 г., подадено от пълномощник на И. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, като определя 14-дневен срок, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Против постановеното Решение

№ 1925 от 03.12.2021 г. по адм.дело № 55/2020г. са подадени две касационни жалби: на началника на затвора Бургас и

И. Р.. С Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. 3-членен състав на Адм.С-Бургас, прекратява производството по делото и връща същото за преценка на допустимостта на касационните жалби.

С Определение №

2422/10.12.2021г. съдът е освободил от държавна такса в касационното производство частния жалбоподател И.Р., и му е отказал правна помощ по ЗПП.

С Определение №

713/09.05.2022г. по адм.дело № 55/2020г. с оглед мотивите на касационната инстанция изложени в Определение № 687/03.05.2022г. по адм.дело № 285/2022г. съдът е оставил без разглеждане подадените касационни жалби.

По повод жалбата на Р. срещу определение № 713/09.05.2022г. година е образувано и настоящото дело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С обжалваното определение Административен съд Бургас, на основание чл.215, ал.4 от АПК и в изпълнение на Определение № 687/03.05.2022г. по адм.д.№ 285/2022г. на 3-членен състав на Адм.С-Бургас е оставил без разглеждане касационната жалба на Р. по адм. дело № 55/2020 г.

Административният съд е приел, че с негово Решение № 1925/03.12.2021 г., постановено по адм. дело № 55/2020 г., се е произнесъл по индивидуален административен акт, по отношение на който е приложима хипотезата на § 4б, ал. 1 ЗИНЗС, поради което атакуваният съдебен акт не подлежи на касационно оспорване.

Обжалваното определение е правилно.

С постановения съдебен акт- Решение № 1925/03.12.2021 г. по адм. дело № 55/2020 г., съдът е разгледал спора по същество и е отменил отказ на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г., като е изпратил преписката на административния орган за разглеждане и произнасяне по заявление от 02.12.2019г., подадено от пълномощник на И.Р., съобразно мотивите на съдебния акт, като е определил и срок за произнасяне.

Спорът е разгледан, отменен е отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх. № 2602/06.12.2019г., с което съдът се е произнесъл изцяло по този спор. Постановеното решение е благоприятно за касационния жалбоподател И.Р..

Със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията.

Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното, отказът на началника на Затвора Бургас, обективиран в писмо изх.№ 2602/06.12.2019 г. е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество. Затова определението, с което производството по жалбата е прекратено, е правилно.

По отношение на възражението относно нищожността на определението: Нищожността е най-тежкият порок на постановен съдебен акт. Тя не е дефинирана в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването; Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.