Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3438 от 19.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1825/2025
Вид
Решение № 3438
Подписан
19.09.2025
В сила
06.07.2026
Състав
НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 - чл.178 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 - чл.178 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.249, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.74, ал.2, т.4 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. В.ЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. В.ЕВ Административно наказателно дело № 20251110201825 по описа за 2025 година СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване установява следното:

Производството се развива по реда на Глава Десета от Дял Трети на АПК (чл.145 – чл.178).

Образувано е по жалба, подадена от Х. Щ. П., чрез упълномощен представител, с която П. обжалва индивидуален административен акт (ИАА), обективиран в Заповед за задържане № 230-ЗЗ-53 от 21.01.2025г., с която заповед жалб. Х. Щ. П. е бил задържан по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

В жалбата се посочват доводи и съображения, с които според жалбоподателя са налице основания да бъде прогласена нищожността на издадения индивидуален административен акт, евентуално неговата незаконосъобразност.

Жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. З. Л., който излага подробни съображения в рамките на устните състезания за уважаване на така депозираното оспорване (жалба) против коментираната заповед.

Становището на ответника по жалбата е изразено в писмен отговор на подадената жалба, който е приложен на л.105-107 от съд. д., като процесуалният представител на ответника по жалбата не се явява в съдебно 1 заседание, което се провежда на днешната дата.

В рамките на производството по оспорване на ИАА съдебният състав на първата инстанция следва да провери налице ли са основанията за отмяна на административен акт, посочени в чл.146, т.т. 1 – 5 от АПК, а от тях с аргумент a contrario се извеждат и онези условия, при наличието на които, административният акт се явява законосъобразен.

По повод компетентността (чл.146, т.1 от АПК) следва да се посочи, че по делото са приложени заповеди и други документи, с които полицейските органи, вкл. и този, който е издател на заповедта – В. Н. Б. се явява оторизирано лице да издава заповеди за задържане по Закона за МВР.

Същият заема съответна длъжност в полицията, и представлява полицейски орган по смисъла на ЗМВР, поради което е налице компетентност за издаване на подобни заповеди.

По отношение на формата и реквизитите на издадения административен акт (чл.146, т.2 от АПК), разпоредбата на чл.72 от ЗМВР сочи, че заповедите за задържане по закона следва да бъдат в писмена форма – чл.74, ал.1 от цит. з., а в ал.2 на цит. чл. е посочено какво следва да съдържа издадената заповед: следва да съдържа име, длъжност и месторабота на служителя, издал заповедта (чл.74, ал.2, т.1 от ЗМВР), каквито реквизити се съдържат в оспорената заповед.

Следва да се съдържат основанията (фактически и правни) за задържане (чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР), като тук следва да се приеме, че основанието, което е посочено в оспорения административен акт, е непълно и неясно, т. к. издателят на заповедта В. Н. Б. е посочил, че основанието да задържи жалб. Х. Щ. П. е чл.72, ал.1 от ЗМВР, като в тази алинея има седем хипотези, в които е възможно полицейските органи да издават заповеди за задържане на лица. Може само да се предположи с оглед описанието на фактическото основание за издаване на заповедта, че става дума за чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, но без изрично тази точка да е цитирана в оспорвания ИАА, а именно – наличието на данни, че е извършено престъпление от задържаното лице, доколкото е посочен чл.249, ал.1 от НК – „неправомерно използване на чужд платежен документ без съгласието на титуляря”. Това обаче, не променя факта, че въпреки тези фактически основания, не е отразено правното основание за задържането на жалб. Х. П..

На следващо място, в заповедта за задържане следва да има данни, които индивидуализират задържаното лице (чл.74, ал.2, т.3 от ЗМВР), като такива се съдържат в оспорения акт – трите имена, ЕГН, адреса на жалбоподателя фигурират в заповедта.

Следва да има и данни за датата и часа на задържането, както предвижда чл.74, ал.2, т.4 от НК, като съдебният състав установява, че такива са налице в заповедта, която се оспорва.

Изискването на закона (чл.74, ал.2, т.5 от ЗМВР) да се посочи – в какво 2 се изразява ограничаването правата на задържания, а именно ограничаване на определени права на лицето, като този реквизит е наличен в оспорения ИАА. В последния се съдържат и съответно правата по чл.74, ал.2, т.6, букви „А” – „E”.

От изложеното следва извод, че формата, и в частност реквизитите на издадения ИАА се явяват нарушени в рамките на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, т. к. са посочени фактическите, но не и правните основания за издаването на тази заповед.

На трето място, съдът следва да провери дали е налице съществено нарушение на процесуалните правила (чл.146, т.3 от АПК), като в конкретния случай не е установено такова нарушение. От документите по преписката по ИАА и от прокурорската преписка става ясно, че е подаден сигнал до полицията, че неправомерно са извършени операции с банкова карта, издадена на хх – починал на 11.12.2024г., в 06:10 ч. Извършено е теглене на суми – два пъти по 800 лева (в 09:47 ч. и в 09:48 ч.) и един път 1 600 лева са внесени чрез банкоматно устройство (в 10:06 ч.) – вж. л.231 от съд. дело. Това е установено със съответните писмени материали, които се съдържат в първоначалната полицейска преписка вх. № 230000-22113/2024г. по описа на 06 РПУ – СДВР, като също така е и лицето, което е извършило тези банкови операции с банковата карта на починалия хх, и това е лицето Х.

Щ. П. (жалбоподател по настоящото дело). При тези фактически обстоятелствени данни полицейските органи са предприели съответните действия, като за съда в конкретния случай е учудващо защо лицето е задържано по реда на Закона за МВР при положение, че няма данни лицето Х. П. нито да се е укривало от полицейските органи, нито да е било призовано по нормалния (общ) процесуален ред, вкл. и този по Закона МВР за явяване в полицейското управление, което пък формира извод, че издаденият ИАА не съответства на целта на закона (чл.146, т.5 от АПК). Целта на задържането на едно лице е да бъде предотвратено извършването на някакви престъпления от него или да бъде предотвратено неговото укриване от съответните полицейски органи. В конкретния случай, жалб. Х. Щ. П. нито е призоваван от полицията във връзка с тази преписка, нито се е укривал, нито е с неизвестно местонахождение, което да е довело до неговото издирване. Едва при такива хипотези би могло, ако лицето бъде установено от полицейските органи – да бъде задържано, вкл. и за краткия срок от 24 часа по чл.72, ал.1 от ЗМВР, но не са всички случаи да бъде прилагано задържане по презумпция .

По отношение на процедурата по издаване на оспорения ИАА следва да се допълни, че заповедта след издаването е връчена на съответното лице, същото е запознато със съдържанието , с правата на задържан също е запознат жалб. П., като му е дадена и възможност да оспори заповедта, което е и сторено, и няма данни за други процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

По отношение на материално-правното основание за издаване на 3 заповедта и съответствието на заповедта с материалния закон (чл.146, т.4 от АПК), съдебният състав счита, че и тук е налице неспазване на материалния закон, защото Законът за МВР визира няколко хипотези, в които е възможно такова задържане, като задържането следва да се съобрази и с конкретните цели на една такава ограничителна мярка. Според съда, в конкретния случай нищо не е налагало лицето – жалбоподател Х. Щ. П. да бъде задържано за 24 часа по реда на Закона за МВР по подозрението, че е извършило банкови операции с банковата карта на друго лице (починалия хх), а е следвало първо да бъде призовано по съответния ред, вкл. и на ЗМВР (чл.69 от цит. з.), ако е необходимо да бъдат снети някакви писмени сведения от него по случая, за който е заведена полицейската преписка, и след това лицето да бъде освободено, а в случай, че прокурорът, след доклад от полицията, е преценил, че има данни за някакви престъпни прояви – да се предприемат съответни действия по търсене на отговорността на Х. Щ. П., каквито данни няма да са извършени в приложената преписка.

В обобщение на казаното, при наличие на несъответствие с целта на закона, при наличие на противоречие с материалния закон и при неспазване на формата, съдебният състав преценява, че заповедта следва да бъде обявена за нищожна, т. к. в разглеждания случай по-тежкият порок поглъща по-лекия порок. В случая, съдът установява наличие на нищожност на административния акт, който се оспорва, а тя се появява, когато е налице нарушаване на чл.146, т.1 и/или чл.146, т.2 от АПК, както и незаконосъобразност на издадения административен акт (нарушаване на чл.146, т.4 и т.5 от АПК), то винаги следва да се позове на по-тежкия порок.

При този изход на спора, на осн. чл.143 от АПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Съгласно практиката на СЕС актовете на адвокатурата относно адвокатски възнаграждения във всякакви техни форми, названия и съдържание не са обвързващи за съдебния състав. В конкретния случай е подадена писмена жалба от адвоката при стойност на усилията 50.00 лева, и са проведени по делото четири съдебни заседания, като за две от тях хонорарът следва да бъде в размер на 350.00 лева, и още 150.00 лева за участие на адвоката „в повече от две” заседания, т. е. общо сумата възлиза на 550.00 лева Държавата не е длъжна да възстановява разноските в пълен обем на жалбоподателя, които той е направил по договор с адвоката, з а щ о т о , първо, тя няма никакво участие в договорните отношения адвокат – клиент, и второ, - покриването на пълните разноски би означавало същият да бъде компенсиран за всякакви разноски, които е направил в рамките на производството, което не е справедливо.

По тези съображения, на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ОБЯВЯВА за НИЩОЖНА издадената Заповед № 230-зз-53/2025г., 4 издадена от В. Н. Б., с която е бил задържан за срок от 24 часа на осн. чл.72, ал.1 от ЗМВР жалбоподателят Х. Щ. П., оспорена с подадена жалба от въпросното лице поради неспазване на изискуемите реквизити на формата.

ОСЪЖДА на осн. чл.143 от АПК Столичната дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на жалб. Х. Щ. П. с ЕГН: ********** СУМАТА от 550.00 (ПЕТСТОТИН и ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА, представляваща разноски за адвокатска защита и процесуално представителство.

Решението може да се оспорва в 14-дневен срок, който срок за жалбоподателя тече от днес, а за неявилата се страна (ответник по жалбата) – от датата на съобщаването му, по реда на Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5