Решение № 2632 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2632 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100508536 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Б. Д. Д. срещу решение №8674 от 14.05.2025 г. постановено по гр.д. №56315/2024 г., по описа на СРС, 179 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Б. Д. Д. е признато за установено, че ответникът дължи сумата 6024,07 лева представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******** с абонатен №******** за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 890,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г. върху сумата за топлинна енергия и сумата 34,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36025/2024 г. по описа на СРС, 179 състав.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради липса на каквито и да е доказателства за договорна обвързаност между страните, вкл. и по отношение на третото лице – помагач. Наведени са оплаквания за частична недопустимост на решението като се иска неговата отмяна, както и за нищожност поради липса на изложени мотиви в същото, анализ на събраните доказателства и приложение на съответните правни норми.Поддържа, че липсват конкретни доказателства за цената на топлинната енергия, както и световодни документи , носещи подписа на ответника.оспорва размера на претендираните лихви. Претендира присъждане на разноски за производството.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

1

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема и не постановява извършването на нещо физически и фактически невъзможно. Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.

Районният съд се е произнесъл по предявения иск, който му е родово подсъден. Предвид това наведените в този смисъл възражения от въззивника съдът счита за неоснователни.

Решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран посредством намиращата се в същия щранг – лира за отопления в банята, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира имота е присъединена към топлопреносната мрежа като количеството топлинна енергия постъпило в сградата е измервано посредством наличния в абонатната станция общ топломер.

От приетия по делото неоспорен от ответника нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №77, том III, рег. №7461, дело 203/2003 г. от 04.07.2003 г. на нотариус В.В. с рег. №320 на НК и район на действие СРС се установява, че собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент №32, находящ се в гр. София, ж.к. ******** е придобита от настоящия ответник. Съгласно титула за собственост продавачите са се задължили да предадат владението върху имота на купувача Б. Д. Д. в деня на подписване на договора. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена 2 топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Предвид това съдът извежда извод, че ответникът в качеството си на собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия е потребител на топлинна енергия, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия възникнало по силата на закона.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което не е необходимо писменото им приемане от страна на потребителите, тъй като са били публикувани. Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Предвид това съдът намира за неоснователни наведените във въззивната жалба оплаквания за липса на сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия.

От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че макар в имота да няма отоплителни тела с монтирани топлоразпределители топлинна енергия за отопление на имота е потребявана посредством намиращата се в помещението баня щранг – лира, изчислявана по изчислителен път, както и топлинна енергия за топла вода, по отношение на която поради липса на монтиран водомер за топла вода разходът е изчисляван на база 3 броя лица при норма от 140 литра на денонощие. Ответникът е оспорил в имота да е имало три броя лица през целия исков период, но видно от прибщения талон за отчет, подписан за потребител е вписано, че са именно три лица. Като и районния съд е посочил констатациите в приетия талон за отчет не са опровергани посредством други доказателства.

Вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза е посочило, че при определяне количеството доставена до имота топлинна енергия са спазени действащите технически правила и норми. Предвид това съдът приема, че за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. след извършен реален отчет и при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия е в размер на 6085,16 лева, от която топлофикационното дружество претендира сума в по – малък размер , а именно 6024,07 лева. Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия.

Като неоснователни следва да се определят и наведените с жалбата възражения за неправилно определен размер на сумите за топлинна енергия поради липсата на сключен договор с фирмата за дялово разпределение, действащ през процесния период, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че при измерване на доставената топлинна енергия са спазени всички технологични правила.

Независимо от липсата на действащ през периода договор между Етажната собственост и ФДР, не може да бъде възприето оплакването в жалбата, че направеното от ФДР отчитане и разпределение на топлинната енергия доставена до процесната етажна собственост не е правилно направено, тъй като според разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването при прекратяване на договор за дялово разпределение или заличаване на дружеството по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър потребителите на топлинна енергия са длъжни в едномесечен срок от уведомлението да изберат друго лице. Ето защо ответникът не може да черпи права от неправомерното си бездействие и това на етажната собственост още повече, че очевидно от представените документи и отчети за дялово разпределение изпълнението на задълженията по договора от ФДР, което е трето лице - помагач по делото са изпълнявани и след 18.09.2002 г. По делото не са представени доказателства за нов избор от ЕС на сградата, поради което избраната от ЕС ФДР е продължила да извършва валидно 3 дяловото разпределение в съответствие с нормативните затова правила.

Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4 на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От този момент ответникът е изпаднал в забава като размерът на претендираното обезщетение за забава според заключението на съдебно – счетоводната експертиза е 890,73 лева до който размер исковата претенция е уважена, поради което възраженията на ответника съдът намира за неоснователни.

Касателно довода, че няма законодателно закрепено задължение за заплащане на законна лихва, каквато е признато, че се дължи с решението, считано от депозирана на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното плащане, следва да се посочи, че на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деля на забавата като при липса на определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава от деня на поканата. Предявяването на искова молба, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично притезание е покана за изпълнение на същото, поради което от момента на подаването й се поражда задължение за ответника (длъжника) да заплати законна лихва върху спорното парично вземане за бъдещ период – от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на вземането. Правната теория и практика разглежда присъждането на законна лихва като правна последица от предявяването на иска, поради което правилно е призната нейната дължимост от съда.