Решение № 65 от 04.03.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 04.03.2022 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ..........… в публично заседание ……..…..… на петнадесети февруари .......................................................................…………..……..…………… през

2022/две хиляди двадесета и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………………….

Мариана Кадиева ...…….……….………..…... като разгледа докладваното от .....……………..…. съдията

Виктор Атанасов ......................... административно дело №352 .... по описа за ...................... 2021 година ........................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с раздел І/първи/ на глава

Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Х.Е.А. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за призоваване и уведомления - ***, против Решение №2153-08-316 от 02.12.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й с Вх.№1012-08-675/04.11.2021 год. срещу Разпореждане №О-08-999-00-********** от 12.10.2021 год., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и 47, ал.1 от НПОПДОО, на жалбоподателката Х.Е.А. е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага съображениятаза това. На първо място счита, че неправилно административният орган е достигнал до извода, че не е осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е упражнявала дейността, за която била регистрирана - земеделски стопанин. Твърди, че за да достигне до този извод, административният орган неправилно и недопустимо се е позовал на предположения, че дейността по косене на трева е продължителен процес, изискващ подготовка на почвата, торене, поливане, прибиране на реколта и др. и на това единствено основание е стигнал до извода, че липсвала идентичност между качеството на „земеделски стопанин” и „осигурено лице”. Сочи, че по силата на чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност и продължава до прекратяването й. В жалбата се сочи, че Х.А. е регистрирана като земеделски стопанин, считано от 2021 год., за което са внесени дължимите осигурителни вноски и че като земеделски стопанин, същата е упражнявала реално дейността, за която е регистрирана, а твърденията, че липсвали данни за реално полаган труд и за извършени разходи по косенето на тревата, били неоснователни и неподкрепени с писмени доказателства, установяващи тези твърдения по безспорен и категоричен начин. Излага се довод, че в изпълнение на задълженията си по закон, административният орган преди постановяване на обжалвания акт не е извършил обстойна проверка и не е събрал доказателства в насока за извода, обективиран в обжалвания акт, а именно - че Х.А. не е полагала труд. Твърди се, че същата има качеството на осигурено лице, а от там има право и на парично обезщетение при бременност и раждане. Твърди се, че в тази насока, органът по изплащане на обезщетенията, а от там и директорът на ТП на НОИ, не са преценили конкретната обстановка при постановяване на обжалвания акт, не била извършена подробна проверка относно това, дали Х.А. реално е извършвала дейността, за която е регистрирана, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата й, насочена срещу Разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021 год., с което е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност. В жалбата се сочи, че правилно административният орган е цитирал разпоредбите на чл.10 от КСО, във вр. §1, ал.1, т.З от ДР на КСО, по силата на които, качество на „осигурено лице” има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е достигнал до извода за „липса на качеството на осигурено лице”, както и за липса на „реално осъществяване на дейност”, касаещо Х.А., в резултат на което и неправилно е достигнал до крайния извод, обективиран в обжалваното решение. Твърди се в жалбата, че мотивите на административния орган за липса на реално осъществявана трудова дейност са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства и че тези твърдения почиват на предположения и целят увреда на осигуреното лице. Твърди се, че след като не е приел доводите, обективирани в подадената срещу Разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021 год. жалба, както и след като неправилно е приел, че Х.А. не е осъществявала реално дейността, за която е регистрирана, административният орган постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна. На основание изложеното, в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-316 от 02.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Е.А. срещу Разпореждане №О-08-999-00-**********/12.10.2021 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Кърджали, като и моли да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело в полза на жалбоподателката.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Х.Е.А. от ***, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.М.Ч. от

АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №2153-08-316 от 02.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Е.А., депозирана против разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ – Кърджали. Счита обжалвания административен акт за неправилен и незаконосъобразен, като сочи, че подробни съображения са изложени в жалбата и които поддържа изцяло. Излага и довод, че в съдебно заседание се събрали безспорни доказателства, че Х.Е.А. реално е осъществявала дейността, за която е била регистриран и дейността не е формална и фиктивна така, както сочи административният орган в обжалвания акт. Моли за възможност да представи писмена защита, в която да изложи допълнителни съображения, в срок, определен от съда. Претендира за направените разноски по делото, за които представя Списък на разноските.

В предоставения от съда срок, а и до датата на изготвяне на съдебния акт по делото, не е представена писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град

Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.

З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а в случай, че жалбата не бъде уважена, моли съдът да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 година.

В предоставения й от съда срок депозира и писмена защита, в която моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Х.Е.А. от ***, против Решение №2153-08-316 от 02.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като остави в сила същото, като правилно и законосъобразно. Развити са подробни доводи и аргументи в насока, защо не може да се приеме, че жалбоподателката А. е осъществявала твърдяната от нея дейност като земеделски стопанин и че е добила 120 бали сено от посочената ливада с площ от малко над един дка. Сочи се, че събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства са противоречиви, нереалистични, в разрез с технологията и начина на стопанисване и добиване на сено от естествени ливади и че под понятието „естествени ливади”, каквито жалбоподателка е заявила да стопанисва, следва да се разбира постоянно затревени площи или затревено покритие, създадено без човешка намеса, поддържани в добро състояние, приоритетно чрез косене а се твърди, че косенето е извършвано ръчно от съпруга на Х.А. и още двама комшии. Сочи се освен това, че е много съмнително жалбоподателката реално да е осъществявала каквато и да е дейност през горецитирания период, поради факта, че през месец юни 2021 год. определено е била в напреднала бременност. Ответникът счита, че от събрания по делото съвкупен доказателствен матирал с основание може да се приеме, че регистрацията на жалбоподателката Х.Е.А. като земеделски стопанин е направена фиктивно, само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като в този контекст сочи също така, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално е един същински земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само при настъпване на осигурително събитие и получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО, както е в случая. Излага се и довода, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и че съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. Счита, че видно от всички представени факти във връзка с поисканото от Х.Е.А. парично обезщетение за бременност, липсват такива, които са индиция, че жалбоподателката реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, като същите навеждат определено на извод, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин е направена само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Х.Е.А. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-675#1 от 02.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, като е получено лично от нея, срещу подпис, на датата 08.12.2021 год., видно от представено по делото заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.14/.

Жалбата против решението, естествено, не е подадена по установения ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт се оспорва, а направо в Административен съд - Кърджали, на датата 15.12.2021 год., като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№2691 от 15.12.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.2/. От това следва, че жалбата е подадена на 7-я/седмия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Разпечатката съдържа 27 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60559e41-97dc-4476-a76e-c14614c418ba