Решение № 226 от 29.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000445 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №2482/18.04.2023г. по описа на ДОС на ответника В. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, подадена чрез пълномощник адвокат Д. И., ВАК, и въззивна жалба вх. №2868/03.05.2023г. по описа на ДОС на ответника С. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в село Владая, Столична община, подадена чрез пълномощник адвокат Н. С. Т., САК.

Обжалва се решение №34 от 31.03.2023г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №1132/2022г. по описа на ДОС, с което е прието за установено, че жалбоподателите – ответници в първоинстанционното производство, дължат на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище град София, сумата 21 065,91 евро, с левова равностойност 41 201,34 лв., съставляващи част от неиздължена главница в общ размер на 176 310,03 евро към 30.03.2021г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение

№1/15.11.2006г.,

Допълнително споразумение

№2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011 г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /чийто правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 30.03.2021г., до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. №996/2021г. на РС-Добрич, по реда на чл.417 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение, като ответниците В. Ч. и С. Д. са осъдени да репарират на ищеца солидарно сторените от 1 него разноски за производството (заповедно и исково) в общ размер на 2 048,06 лева.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби е за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като се поддържа заявеното от ответниците в първоинстанционното производство възражение за погасяване по давност на търсеното вземане. Твърди се от въззивника В. Ч., че изискуемостта на вземанията по процесния договор за кредит е настъпила на 15.07.2015г. с решението за откриване на производство по несъстоятелност на главния длъжник – кредитополучател „Делфи прим“ АД. С предявяване на вземанията си в производството по несъстоятелност на 07.08.2015г. банката е упражнила правата си за предсрочна изискуемост на вземането, като именно най-късно от тази дата /07.08.2015г./ следва да се счита, че тече правото на иск спрямо съдлъжниците по този кредит. Отделно от това се твърди, че още преди да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, банката е изпратила уведомление до длъжника с изх. № RV-3798-07 от 22.04.2015г. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Според въззивника С. Д., фактът, че екземпляр от това уведомление се намира в нейно държание и тя го е предоставила като доказателство по делото дава достатъчно основание да се приеме, че същото е било получено от нея. И тъй като ищецът – кредитор, чиято е доказателствената тежест, не е установил неизгодния за него факт на връчване на уведомлението, то следва да се приеме, че писмото е достигнало до С. Д. Д. на първата възможна дата - 22.04.2015 г.

(датата, на която е изготвено). От тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредитен договор, съответно погасителната 5-годишна давност е изтекла на 22.04.2020г., която дата предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според въззивника В. Ч., след като кредиторът е направил кредита изискуем с уведомление от 22.04.2015г. и е предявил вземането си на 07.08.2015г. да се твърди, че падежът е 30.03.2016г., тъй като това е договорения последен падеж по кредита в случай, че е редовно обслужван, е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се от този въззивник противопоставеното в хода на първоинстанционното производство твърдение, че кредитът е усвоен от кредитополучателя „Делфи прим“ АД за придобиване на ДМА, а не от лицата, които са го представлявали. Лицата, вписани като съдлъжници в договора, не са получили нищо от този кредит, с оглед на което те са изпълнявали ролята на поръчители, а не на съдлъжници. В частност ответникът Ч. не е встъпвал като съдлъжник в договора за кредит №6 от 30.06.2006г. по смисъла на чл.101 от ЗЗД.

От въззивника Д. е обосновано и оплакване за липса на мотиви относно установения размер на вземането за главница – за процесната сума от 21 065,91 евро, като твърди, че по делото са били представени няколко справки по чл.366 ГПК, съдържащи различни данни за размера на дълга, което затруднява защитата на ответника и води до извод за нередовност на счетоводството на ищцовата банка и съставяне на документи за послужване по делата. Поради това счита, че представените от банката справки и списъци следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

При тези основни оплаквания и твърдения въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът – насрещна по въззивните жалби на ответниците страна „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е представил писмени отговори, в които подробно и аргументирано обосновава становище за тяхната 2 неоснователност. Моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивниците В. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И., и С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Т., заявяват, че поддържат подадените въззивни жалби на наведените в тях твърдения и молят за тяхното уважаване. Доводите на въззивницата Д. са развити допълнително в представена писмена защита.

Насрещната страна – въззиваемият ищец „БАНКА ДСК” ЕАД, не е взела участие лично или чрез упълномощен процесуален представител. В подадена преди заседанието молба от пълномощника на страната юрисконсулт В. Л. се поддържа становището за неоснователност на въззивните жалби с искане да бъдат оставени без уважение, съответно обжалваното с тях решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д. №1132/2022г. по описа на Окръжен съд- Добрич (ДОС) е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК, 121830616, гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответниците В. П. Ч., ЕГН **********, и С. Д. Д., ЕГН **********, за които е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, своевременно оспорени от тези длъжници по реда на чл.414 от ГПК.

Като основание на вземането, заявено в заповедното производство (т.12 и т.14 от заявлението), ищецът е посочил, че между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК 130697606, от една страна, и „ДЕЛФИ ПРИМ“ АД, ЕИК 130138931, от друга, е бил сключен договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6 от 30.10.2006г., по силата на който е бил предоставен паричен заем в размер на 810 000 евро за покупка и основен ремонт на производствена и административна сграда и прилежаща земя. Кредитът е предоставен за срок от 120 месеца, вкл. 12-месечен гратисен период, считано от датата на сключване на договора, като е следвало да бъде върнат ведно с уговорената в чл.5 възнаградителна лихва.

На основание чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници по договора за кредит са встъпили лицата С. Д. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ, П О М, ЕГН **********, Д Б Т, ЕГН ********** и В. П. Ч., ЕГН **********.

С последващи пет допълнителни споразумения договорът за кредит бил изменен и допълнен като с последното допълнително споразумение № 5 от 25.03.2014 г. страните са установили, че дългът по главница е в общ размер на 194 782,97 евро, като са договорили краен срок за издължаване на сумата 30.03.2016 г., приет е бил и нов погасителен план.

Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжниците не са изпълнили задълженията си за погасяване на сумите по кредита, включително и към крайния падеж, настъпил на 30.03.2016 г. съгласно последното допълнително споразумение, поради което задълженията на ответниците - съдлъжници, В. П. Ч., ЕГН ********** и С. Д. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ, са станали изискуеми в пълен размер на основание чл.

84 от ЗЗД.

3

Предмет на предявената претенция е част от дължимата главница, цялата към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на 176 310,03 евро, включена в три броя изискуеми месечни вноски с падежи съответно 30.01.2016 г., 29.02.2016 г. и 30.03.2016 г., възлизаща на сумата 21 065,91 евро (с левова равностойност 41 201,34 лева). Същата се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2021г. до окончателното плащане.

Именно по този начин са индивидуализирани вземанията и в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №151/02.04.2021г. Тези твърдения са изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба. Допълнително са изложени и твърдения, поддържани и в исковото производство, че с решение №130 от 14.07.2015г. по т.д. №123/2015г. на Окръжен съд – Добрич (ДОС), обявено в търговския регистър на 15.07.2015г. (вписване № 20150715100332) по отношение на длъжника „ДЕЛФИ ПРИМ“ АД, ЕИК 130138931, е било открито производство по несъстоятелност. На 07.08.2015 г. вземанията на банката по договора за кредит са били предявени в производството по несъстоятелност като същите са приети и са включени в списъка с приети вземания срещу длъжника. В производството по несъстоятелност не е извършено осребряване на имущество и не са изготвени сметки за разпределение, поради което и банката е предприела действия по реда на чл.417 ГПК за принудително събиране на вземането си срещу солидарно задължените лица. По предходно заявление по ч.гр.д. №3765/2020 г. на Районен съд – Добрич (ДРС) на 23.12.2020 г. в полза на „Банка ДСК“ АД срещу същите ответници - В. П. Ч. и С. Д. Д., както и срещу друг съдлъжник - Д Б Т, е била издадена заповед за изпълнение, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане № 260276/11.01.2021 г., за следните суми: 10 000 (десет хиляди) евро с левова равностойност 19 558,30 лева, представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи № 6/30.10.2006 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/15.11.2006 г.;

Допълнително споразумение № 2/21.11.2006 г.; Допълнително споразумение № 3/14,11.2011 г.; Допълнително споразумение № 4/25.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 5/25.03.2014 г. към него, която към датата на подаване на заявлението е била в общ размер на 176 310,03 евро, ведно със законната лихва считано от 22.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; 391,70 лева - присъдени разноски и 150 лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение. Допуснато е било и незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение като е издаден и изпълнителен лист. По повод и във връзка с подадените от длъжниците В. П. Ч. и С. Д.

Д. възражения банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си срещу тези двама длъжници, по който е образувано гр.д. № 1474/2021 г. по описа на ДРС, висящо към момента на иницииране на настоящото исково производство.

Основното възражение, което ответниците – възразили длъжници по заповедта за изпълнение В. Ч. и С. Д. противопоставят в подадените от тях отговори на исковата молба, е че вземанията на банката по договора за кредит са погасени по давност и са недължими. Според ответниците, падежирането на кредита е настъпило в резултат на откриване производството по несъстоятелност на длъжника „Делфи прим“ АД, с решение №130/14.07.2015г. по т.д. №123/2015г. на ДОС, вписано в ТР на 15.07.2015г., от който момент всички парични и непарични задължения на длъжника „Делфи прим“ АД стават изискуеми по отношение на всички. Предсрочната изискуемост е настъпила най-късно на 15.07.2015г. и оттогава вземанията на банката, произтичащи от договора 4 за кредит, спрямо кредитополучателя и съдлъжниците са станали изискуеми, като считано от тази дата е започнала да тече и общата петгодишна давност. Кредиторът „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (с правоприемник „Банка ДСК“ АД) е предявил в производството по несъстоятелност предсрочно изискуемото си вземане на 07.08.2015г. До м. декември 2020г. (датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги), съответно до 31.03.2021г. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са предприемани никакви действия спрямо съдлъжниците, поради което по отношение на тях давностния срок не е спирал да тече и е изтекъл още на 15.07.2020г.