Решение № 847 от 06.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Бургас, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20252100501446 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Ц. Х. В. срещу Решение № 1667 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 323/2025 г. на Районен съд – Бургас, в следните часит:

1) в частта, с която е отхвърлен искът му срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата над 40,71 лв. до 114,91 лв., която сума представлява обезщетение за недоставена международна препоръчана пратка № RI342227689BG от 26.08.2024 г., съдържаща по 2 бр. нови дрехи марка „Декатлон“ за мъж, жена и дете, ведно със законната лихва за забава от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане, и 2) в частта, с която е отхвърлен искът му над сумата от 2,02 лв. до пълния претендиран размер от 16,11 лв., която сума представлява законна лихва за забава за периода от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г.

Въззивната жалба е уточнена от г-н В., като съдът приема за финален петитума, заявен в отговора на въззивната жалба, депозиран от негова страна на 11.08.2025 г. В хода на производството той е представил множество различни изчисления на сумата, която смята, че му се дължи, но те не могат да променят предмета на обжалване, щом веднъж е бил очертан по негова воля.

Предмет на производството е и въззивна жалба от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД срещу същото решение, в следните части: 1) в частта, с която е уважен искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата от 40,71 лв., която сума представлява обезщетение за описаната по-горе 1 недоставена международна препоръчана пратка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане; и 2) в частта, с която е уважен искът му за сумата от 2,02 лв., която сума представлява законна лихва за забава за периода от 26.08.2024 г. до 16.01.2025 г.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в следните части: 1) в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата над 114,91 лв. до пълния претендиран размер от 183,45 лв., която сума представлява обезщетение за описаната по-горе недоставена международна препоръчана пратка, както и 2) в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. Х. В. срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД за сумата от 41,60 лв., представляваща цена на пощенска услуга.

Във въззивната жалба на г-н В. се излага, че решението на съда е незаконосъобразно в обжалваните части. Сочи, че съдът неправилно е определил, че приложим към процесния казус е Законът за пощенските услуги, съответно е дал погрешна правна квалификация на иска. Следвало да се приложи Всемирната пощенска конвенция. Излага се също така, че съдът е нарушил диспозитивното начало, не е спазил принципа на законност и крайният му акт е необоснован. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат уважени.

В последното открито съдебно заседание пред настоящия съд въззивникът сочи, че му се дължи обезщетение за стойността на вещите, пощенските разходи, както и разходите по чл. 28 от Всемирната пощенска конвенция. Изчислява, че общата сума заедно с лихвите е в размер на 209,02 лв. (188,48 лв. – главница и 12,35 лв. – лихва за забава), а „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД му е заплатила доброволно само 109,20 лв. Поради това смята, че трябва да му се платят 99,82 лв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД. В него оплакванията на въззивника се сочат за изцяло неоснователни.

Изтъква се, че още в проведеното от страните рекламационно производство на подателя на пратката е изплатена дължимата като обезщетение сума, изчислена съгласно методиката, визирана в одобрените общи условия на куриера, обявените от него цени и при съобразяване на действащото вътрешно и международно законодателство, като е взето предвид, че пратката не е с обявена стойност. Поддържа се също, че пратката е издирена и върната на подателя, макар и със закъснение. Досежно мораторната лихва се сочи, че обезщетението вече е изплатено, без да е налице забава. Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Във въззивната жалба на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните части. Страната се позовава на нормативната база, уреждаща отношенията й с подателя на пратката (Закон за пощенските услуги, Общи условия на договора за потребителите на универсалната пощенска услуга и парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, утвърдени от Комисията за регулиране на съобщенията, в сила от 03.07.2023 г.), от което се извежда, че 2 претенцията пред съда е подадена преждевременно, преди да е изтекъл тримесечният срок от подаването на рекламацията, в който тя да бъде разгледана. В случая този срок изтичал на 29.01.2025 г. На следващо място, се сочи, че пратката с предимство и посочен баркод не е „колет“, както неправилно е възприел Районен съд – Бургас, а „малък пакет“, т.е. писмовна пратка (Обемна писмовна пратка „Формат Е“), като цената за тази услуга е различна от услугата за препоръчана пратка „колет“. Пратката в случая не била и с „обявена стойност“. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата за определяне на обезщетение за загубен колет.

Приложима била т. 61 от Общите условия, определяща обезщетение за загубен „малък пакет“. Твърди се, че именно това правило е съобразено от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД при изплащане на обезщетение на въззивника.

Изтъква се, че пратката е била издирена и върната на подателя на 14.04.2025 г.

В жалбата се поддържа също така, че „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД е разгледало рекламацията в срок и е заплатило дължимото обезщетение своевременно, поради което не дължи лихва за забава. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат отхвърлени.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц. Х. В.. В него се сочи, че решението е правилно в обжалваните части. Страната смята, че производството е допустимо, предвид разпоредбите на Всемирната пощенска конвенция. Счита претенцията си за изцяло основателна, като отново излага съображения във връзка с изчисляването на дължимите суми. Иска се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Относно валидността и допустимостта на решението:

„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД сочи, че искът е недопустим, тъй като искът е предявен преди да са налице условията на чл. 86, ал. 5 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Съдът намира, че в случая приложимо право е Всемирната пощенска конвенция, а не Законът за пощенските услуги. Тази конвенция съдържа пълна регламентация на случаите, в които пощенският оператор носи отговорност за пощенски пратки. Това следва от чл. 22, § 1.7 от Конвенцията, според който: „Всички разпоредби, които се отнасят до отговорността на избраните оператори са стриктни, задължителни и изчерпателни“. В Конвенцията не е предвиден рекламационен срок, от който да зависи предявяването на иск пред съда за заплащане на обезщетение.

Единствено в чл. 23, § 2.7 е посочено, че пощенските оператори не носят отговорност, ако в продължение на шест месеца от подаване на пратката подателят не е направил рекламация. Според настоящия състав българският законодател не може да създава пречки за реализиране на отговорността на пощенските оператори, различни от предвидените в Конвенцията. Тъй като се явява международен договор, ратифициран от Народното събрание и обнародван по съответния ред, Всемирната пощенска конвенция се ползва с предимство пред националното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България). Поради това срокът по чл. 86, ал. 5 ЗПУ е неприложим по настоящото дело.

3

Дори да се приеме, че срокът по чл. 86, ал. 5 ЗПУ е приложим, съдът намира, че с изтичането на срока в хода на производството, при липса на удовлетворителен отговор за подателя, се стига до своеобразно „саниране“ на допустимостта на производство. Такава е практиката на ВКС във връзка с рекламационното производство преди предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Вж. Определение № 60368/21.10.2021 г. по ч.т.д. № 1947/2021 г. на ВКС, I т.о.

В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 26.08.2024 г. е изпратил пратка до Нова Зеландия с по 2 бр. нови дрехи марка „Декатлон“ за мъж, жена и дете. Пратката била с обявена стойност. Впоследствие препоръчаната пощенска пратка била загубена. Ищецът сочи, че към момента на подаване на исковата молба не е получил пратката си. Подал писмена рекламация в пощата на 24.10.2024 г., на която нямало отговор. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за изгубената пратка.

В отговора на исковата молба се сочи, че ищецът е подал международна препоръчана пратка – малък пакет с предимство, за която е заплатена цена от 41,60 лв. (36 лв. за теглото и 5,60 лв. за препоръка). Пратката не била с обявена стойност, тъй като съгласно Приложение № 2 от Цени на универсалната пощенска услуга, предоставяна от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, за Нова Зеландия не се приемат пратки с обявена стойност. Пратката била с декларирана стойност от 200 евро, но това не представлявала обявена стойност по смисъла на законодателството. В отговора се излага, че на 29.10.2025 г. ищецът е подал рекламация, която е изпратена на пощенската администрация на Нова Зеландия. Последната е отговорила, че не може да удостовери доставката на пратката и дава съгласие за изплащане на обезщетение. С писмо от 20.02.2025 г. ответникът уведомил ищеца, че ще му изплати обезщетение в размер на 30 специални права на тираж (СПТ), както и сумата на платените при подаване на пратката цени, с изключение на цената за препоръка. Изтъква се, че заплатеното обезщетение е в размер на 109,20 лв., което включва 30 СПТ (73,20 лв.) и 36 лв. за тегло. Оспорва се допустимостта на иска поради това, че не е изтекъл срокът за разглеждане на рекламацията – 3 месеца от подаването й.

С обжалваното решение районният съд е приел, че приложим към процесния случай е Законът за пощенските услуги, който препраща към Всемирната пощенска конвенция (ВПК). Посочил е, че е спазен тримесечният срок по чл. 86, ал. 5 ЗПУ. Според съда обезщетението се изчислява съгласно чл. 22-001, § 2.2.1 от Заключителния протокол RC от Берн 2021 г., към който препраща чл. 22, т. 3.1 от ВПК. Изтъкнал е, че ответникът не може с общите си условия да ограничи отговорността си, тъй като международният договор 4 има предимство пред националното законодателство. Изчислил е, че обезщетението е в размер на 40 СПТ за колет и 6,91 СПТ за килограм (4,50 х 1,536 кг.), т.е. 113,91 лв. Съобразно правилото на чл. 22, т. 8 ВПК цената на препоръката не подлежала на възстановяване, но разликата в размер на 40,71 лв. между платеното обезщетение, изчислено на базата на текущи цени в СПТ, от 73,20 лв., и дължимото в размер на 113,91 лв., следвало да бъде заплатено на ищеца. Така, предвид доказаното плащане в размер на 109,20 лв. от страна на ответника, съдът е приел, че на ищеца се дължат още 40,71 лв. Първият иск е уважен за този размер, съответно е уважен искът за лихвата за 2,02 лв.

Останалите части от претенциите са отхвърлени.

Настоящият състав намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заявление, попълнено от ищеца, същият е поискал от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД да достави пратка до Нова Зеландия, представляваща малък пакет, с тегло от 1,536 кг., с декларирана стойност от 200 евро.

Видно от приложения по делото системен бон, на 26.08.2024 г. ищецът е предал на ответника международна писмовна пратка за Нова Зеландия, вид на пратка: малък пакет, с предимство, с препоръка, с тегло от 1,536 кг., с декларирана стойност от 200 евро. Удостоверено е, че ищецът е заплатил сумата от 41,60 лв. за услугата, от които 36 лв. за тегло и 5,60 за препоръка.