Решение № 5004 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5004 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110210399 по описа за 2024 година

Производството протича по реда на Глава Десета на АПК

Образувано е по жалба на К. М. Я. ЕГН ********** срещу Заповед рег. № 4332-ЗЗ175/25.06.2024г., издадена от полицейски инспектор И. И. Б. при ОПП СДВР, с която жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят е бил обиждан от служителите на МВР, както и че заповедта не отговоря на изискванията на закона и не е мотивирана. Моли същата да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Й., който пледира за отмяна на заповедта, сочейки, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля С. и на участниците в ПТП за сметка на показанията на доведените от жалбоподателя свидетели. Излага аргументи, сходни с тези, посочени в жалбата, претендира разноски.

Юрк. Г. в съдебно заседание представлява органа, издал заповедта, като оспорва жалбата с аргумент, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, спазен е предвиденият в ЗМВР ред, и посочва, че мотивите за задържането са налични в докладна, приобщена по административната преписка. Намира водените от жалбоподателя свидетели за заинтересовани. Претендира разноски.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на 1 съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК.

Липсата, на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.

В случая се установява, че въпросната заповед - Заповед рег. № 4332-ЗЗ175/25.06.2024г. е издадена от полицейски инспектор четвърта степен във 02 група пътен контрол на 01 сектор ОКПД към ОПП СДВР И. И. Б.. Тази длъжност е заемана и към датата на заповедта, видно от представеното удостоверение на лист 18 от делото и определя Б. като полицейски орган, който може да издава заповеди като процесната на територията на Столична община към посочената дата, т. е. съдът приема, че е налице материална, темпорална и териториална компетентност на органа, издал заповедта.

Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и е подписана от лицето, посочено за неин издател.

Съдът обаче намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на задържаното лице. Материалното основание да бъде издадена оспорената заповед представлява разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, който посочва, че полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая като мотиви за издаване на заповедта е посочено само: „след надлежни предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба“. В случая настоящият състав счита, че заповедта е издадена без да са посочени фактически мотиви за издаването на акта. Тъй като със заповедта се ограничават основни права и свободи на задържаното лице, е необходимо да е ясно за какво поведение на лицето е предприето задържането. В конкретния случай е посочена т. 2 на чл.

72, ал.1 от ЗМВР. Видно от съдържанието на административния акт, не са посочени никакви фактически обстоятелства, наложили издаването на заповедта, а словесно е преповторен чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, което в никой случай не изпълнява изискванията на закона. Не са описани факти и не са конкретизирани действия на задържаното лице, които са попречили на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, съответно какво е било това задължение в този момент. Този порок е съществен. В този смисъл ВАС е постановил редица решения, когато дела с подобен предмет са му били подсъдни, а именно: Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о., Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о., Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2018 г., I о.

Настоящият състав следва да уточни и че изложените от органа мотиви не отговарят на фактическите предпоставки, посочени в чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Цитираният текст 2 изисква надлежно предупреждение, което да е с адресат лицето и самото предупреждение следва да касае извършвани от лицето действия, които пречат на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, съответно посочване най-общо в какво се изразява това задължение. Фактически твърдения и съответно мотиви в заповедта липсват. В тази хипотеза предупреждението се явява недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е „надлежно“ – да съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.

Тази изчерпателност, макар и в неподробен вид, е необходима, доколкото основанието за задържане на лице, в посочената в заповедта хипотеза, е единствено „съзнателното“ пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Няма как у лицето да се формират точно тези изискуеми от законодателя представи и причинна връзка ако не му бъде съобщен минимален набор от информация – с какво поведение пречи и на изпълнението на какво задължение на полицейския орган пречи. Липсват данни в заповедта на какво изпълнение на задължение по служба пречи лицето и с какви действия.

От материалите по делото липсват данни изобщо да е отправено предупреждение, че с действията си лицето пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.

Самият свидетел С. посочва, че са разпоредили на Я. да премести автомобила си, а той е отказал и е започнал да има провокативно и арогантно поведение, което впрочем се подкрепя и от показанията на другите участници в ПТП, свидетели-очевидци, които съдът кредитира за сметка на изложеното от водените от Я. свидетели поради заинтересоваността на последните. В случая обаче, непристойното поведение на Я. нито в докладната записка на С., нито в неговите показания или други материали по делото, се твърди да е попречило да служителите на ОПП СДВР да изпълнят задълженията си по служба, още по-малко кои са тези задължения. Касае се и според показанията на С., и според изготвената от него докладна записка, за задържане поради неизпълнение на полицейско разпореждане и данни за поведение, което нарушава обществения ред. Последното обаче е друго основание за задържане на лицето, а именно такова по чл.72, ал.1, т.1 от НПК - за което има данни, че е извършило престъпление, като показанията на С. и материалите по делото навеждат на данни за евентуална съпричастност на Я. към хулигански действия. Такива обстоятелства и основания в заповедта обаче липсват. Отделно има данни и за неизпълнение на устно полицейско разпореждане по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Следва обаче да бъде изрично уточнено, че устното разпореждане да се премести МПС от платното за движение всъщност не е предупреждение по смисъла на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. За неизпълнение на разпореждане има предвиден ред за санкциониране, който ангажира административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗАНН чрез издаване на 3

АУАН и НП. Предупрежденията на полицейски органи са различна друга категория техни волеизявления и са регламентирани в чл.65 от ЗМВР. Съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР законодателят също е използвал термина „предупреждение“, очевидно с различен от вложения в чл.65 от ЗМВР смисъл. Съдът следва да посочи, че в тази хипотеза предупреждението се явява недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е „надлежно“ – да съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.

Тази изчерпателност, макар и в неподробен вид, е необходима, доколкото основанието за задържане на лице, в посочената в заповедта хипотеза, е единствено „съзнателното“ пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Няма как у лицето да се формират точно тези изискуеми от законодателя представи и причинна връзка ако не му бъде съобщен минимален набор от информация – с какво поведение пречи и на изпълнението на какво задължение на полицейския орган пречи. Даденото устно разпореждане по чл.64 от ЗМВР Я. да премести МПС от пътя, не е от категорията на предупрежденията, още повече на такова, неизпълнението на което обуславя задържане на лице. Няма хипотеза в чл.72, ал.1 от ЗМВР, която да предвижда задържане при неизпълнение на разпореждане по чл.64 от ЗМВР, освен ако то не води до наличие на хипотеза, посочена в чл.72, ал.1, т.1-7. В случая лицето е задържано, видно от данните по делото, включително и на служителя на ОПП СДВР С. и изготвената докладна от него, за неизпълнение на устно разпореждане по чл.64 от ЗМВР, което не е самостоятелно основание за задържане. Дори да се подходи неформално, което според настоящия състав е недопустимо с оглед категорията на засегнатите права и необходимостта от стриктно тълкуване, самото разпореждане не съдържа достатъчна информация за това на изпълнението на какво задължение по служба се пречи. Няма и данни самото неизпълнение на разпореждането да се премести автомобила да пречи на изпълнението на задължения по служба на полицейските органи, а и такова не се твърди. Ето защо няма и доказателства по делото да е отправяно годно предупреждение по смисъла на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Самото устно разпореждане, видно от данните по делото, не съдържа предупреждение, а само разпореждане по смисъла на чл.64 от ЗМВР. Лексикалният смисъл на съществителното „предупреждение“ включва в себе си и едно известие, уведомление, а не само задължение за изпълнение на конкретно действие, както разпореждането.

Немислимо е да се приеме, че дадени указания с разпореждане е от категорията на предупрежденията, неизпълнението на които обуславя задържане на лицето на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, при положение, че с него се вменяват задължения по въздържане от конкретни действия без обаче да се посочва, че тези действия са в корелация с 4 невъзможността полицейски орган да изпълнява задълженията си. С други думи лицето изобщо не е предупреждавано, че с действията си пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба и то какви точно. Надлежното предупреждение категорично изисква такава информация да е съобщена на лицето, а също така следва да се уведоми лицето, че при неизпълнение ще бъде задържано. Именно този екзистенц минимум от информация е вложенията от законодателя в понятието „надлежно предупреждение“ по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Няма пречка ако е счел органът, че поведението на лицето съставлява престъпление или друго от посоченото в чл.72, ал.1 ЗМВР да го задържи на това основание, както бе посочено по-горе, но категорично предпоставки за приложение на т.2 при неналично „надлежно предупреждение“ не са били налице.