Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 14.03.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 825/2023
Вид
Решение № 120
Подписан
14.03.2024
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Плевен, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500825 по описа за 2023 година Въззивно производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба от В. М. К., чрез назначения й особен представител адв. К. Д. от АК-Плевен, срещу решение № 1516/26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3367/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което В. М. К. е осъдена на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.чл.

17, ал. 2 ЗКСД да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София сумата от 13 599,55 лв., представляваща задължение /главница/ по договор за студенски кредит от 01.04.2015 г., ведно с лихвата за забава от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 4408,89 лв., представляваща отложена възнаградителна лихва по същия договор. С решението е отхвърлена исковата претенция за отложена възнаградителна лихва за разликата над сумата от 4408,89 лв. до предявения размер от 5203,93 лв. като погасена чрез плащане в хода на процеса. С решението е отхвърлена исковата претенция за заплащане на сумата от 260,08 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 15.06.2022 г. като погасена чрез плащане в хода на процеса.

1

Във въззивната жалба е посочено изрично, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло и в отхвърлителната му част. Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички възражения, направени с отговора на исковата молба, за нищожност на клаузи в процесния договор, че липсва погасителен план по договора за студентски кредит, тъй като по делото не е представен такъв, подписан от длъжника, а оттам и не се установява падеж и размер на просрочените вноски, че не е доказано изтичането на гратисния период, както и датата на настъпване на предсрочна изискуемост по кредита. Поддържа се довод за недействителност на договора за студентски кредит в цялост, както и че при предявени искове само на договорно основание, без да е направено искане за връщане по недействителен договор, то исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. С въззивната жалба претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на заявените искови претенции.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на страната адв. К.Д..

Ответникът по въззивната жалба „Обединена българска банка“ АД счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез пълномощника юрк. Т. Л.. Становището е обосновано в представения писмен отговор на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално недопустима в частта й, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради липсата на правен интерес от такова обжалване, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство в тази му част подлежи на прекратяване.

В останалата й част – срещу решението на районния съд в осъдителната му част, жалбата е допустима, а разгледана по същество неоснователна, предвид следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между ищеца в първоинстанционното производство „Райфазенбанк /България/“ ЕАД, чийто правоприемник се явява „Обединена българска банка“ АД, и ответницата В. М. К., родена на ***** г., с постоянен адрес във Великобритания и настоящ адрес в гр. Плевен, на 01.04.2015 г. е 2 бил сключен писмен договор за студентски кредит. Съдържанието на договора, който е приложен в оригинал по делото, е на български език и на английски език, носи подписите на страните по същия, а използваният шрифт е с големина на буквите 12 пункта, съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Предоставеният кредит е в размер на 82 144,92 лв. с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6845,41 лв., като окончателният размер на кредита се определя от усвоената сума до изтичането на предвидения гратисен период. Крайният срок за погасяване на кредита а 05.02.2032 г., като е договорен 83-месечен гратисен период, считано от датата на сключване на договора, до 05.02.2022 г., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита. Уговорено е също така, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7%, която се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита. Договорът съдържа клауза /чл. 4.8/, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.03.2022 г. до 05.02.2032 г.

Въззивният съд приема, че правоотношението, на което ищецът основава своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД – обн. ДВ, бр. 69/2008 г./.

Договорът за студентски кредит между страните в случая е сключен при спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание, с оглед на което, настоящият съдебен състав счита, че кредитното правоотношение не е недействително по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.

Договорът за кредит носи подписа на ответницата В. М. К. в качеството й на кредитополучател и същата не е оспорила автентичността на подписа си.

Обстоятелството, че приложеният по делото погасителен план по отпуснатия кредит е изготвен едностранно от банката и не съдържа подпис на кредитополучателя, по никакъв начин не обосновава извод за нарушение на изискванията на чл. 23 и чл. 24 от ЗКСД, доколкото погасителният план е за периода след изтичането на гратисния период по договора и е изцяло съобразен с клаузата на чл.4.8 от договора.

Гратисният период по договора е определен съобразно законовите 3 изисквания, тъй като първата падежна дата по погасителния план – 05.03.2022 г. е една година след изтичане на срока за полагане на последния държавен изпит в Медицински университет – Плевен - 01.03.2021 г., съгласно приложените по делото уверения, издадени на основание чл. 10, ал. 3 от ЗКСД.

От съдържанието на самия договор се установява недействителност на клаузата на чл. 4.4, изр.второ, предвиждаща капитализиране на начислената през гратисния период лихва върху усвоената главница. Недействителността на тази клауза обаче е неотносима към претендираните вземания, тъй като банката не е извършвала капитализация на начислени лихви, съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Въззивният съд приема, че друга неравноправност на клаузите на процесния договор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, съгласно препращащата норма на чл. 17, ал. 5 от ЗКСД, не се установява.

От писмените доказателства по делото и заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза по първоначално поставените му задачи се установява, че общо усвоената сума по отпуснатия кредит е в размер на 34 227,05 лв. Видно е от заключението на същото вещо лице по допълнително поставените му задачи, че начислената възнаградителна лихва по усвоения кредит в рамките на гратисния период е в размер на 8138,32лв. и не е капитализирана. От заключението става ясно още, че ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер на 25 673,83 лв., от които е погасена главница в размер на 20 62,50 лв., възнаградителна лихва в размер на 3134,05 лв., обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 8,26 лв., законна лихва в размер на 789,51 лв., съдебни разноски 1054,51 лв. и застраховка 60 лв. Съгласно първото заключение редовно изискуемата главница по кредита за периода 05.03.2022 г. до 05.06.2022 г. е в размер на 432,87 лв., а предсрочно изискуемата главница към 16.06.2022 г. е в размер на 13 166,68 лв. или общо неплатената главница по кредита към датата на предявяване на исковата молба е в размер на 13 599,55 лв., до какъвто размер е предявена исковата претенция. Също така, към момента на изготвяне на заключението погасената отложена възнаградителна лихва е в рарзмер на 2934,39 лв. , а непогасената такава – в размер на 5203,93 лв., до който размер 4 е заявена и претенцията на ищеца, с оглед допуснатото изменение на иска.

С решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о. на ВКС е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Такъв е и настоящият случай, с оглед изрично направеното с исковата молба волеизявление на банката-ищец да обяви целия остатък по кредита за предсрочно изискуем, както и с оглед установените от заключението на вещото предпоставки за упражняването на това право, а именно неплащане на погасителните вноски с падежи 05.04.2022 г. до 05.06.2022 г.

В контекста на гореизложеното, исковата претенция за главница е доказана по своето основание и размер, с оглед на което се явява основателна и следва да бъде уважена, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Правилно също така първоинстанционният съд е редуцирал размера на дължимата отложена възнаградителна лихва с част от неправилно погасените съдебни разноски, при което тази претенция е уважена в размер на сумата 4408,49 лв., до който размер се явява основателна.

Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.

В обжалваната му осъдителна част и в частта му за присъдените разноски решението на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и правилно и подлежи на потвърждаване.

Въззиваемата страна е претендирала разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които, с 5 оглед изхода на спора, следва да й бъдат присъдени.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима въззивната жалба на В. М. К., подадена чрез назначения й особен представител адв. К. Д. от АК-Плевен, срещу решение № 1516 от 26.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 3367/2022 г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД гр.

София против В. М. К. искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр.чл. 17, ал. 2 от ЗКСД за разликата над присъдената сума от 4408,89 лв., представляваща отложена възнаградителна лихва по договор за студентски кредит от 01.04.2015 г. до предявения размер от 5203,93 лв., и за сумата от 260,08 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.03.2022 г. до 15.06.2022 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 825/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1516 от 26.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 3367/2022 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. К., родена на ***** г., с паспорт № *********, издаден на ****** г., да заплати на „Обединена българска банка“ АД гр. София, ЕИК 000694959, сумата 250 лв., представляваща разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________