Решение № 145 от 21.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 31 21.02.2019г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

Двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател: Дарина Костова

Секретар : Ани Цветанова като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова гр.д.№ 1402 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника-адв. Марин Милев-БАК, против Община Бургас, с адрес:гр.Бургас, ул.,,Александровска“№26, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в размер на 25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част от общо претендираната сума в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била причинена смъртта на ******та на двамата ищци- И. С. С., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането - 25.02.2015г.- до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на

25.04.2015г., около 10.20ч.,в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, в посока площад ,,Трапезица“ е настъпило ПТП, при което товарен автомобил ,Ивеко“, рег.№А3267 МВ, управляван от водача М. Д. Л., ЕГН ********** е блъснал ******та на двамата ищци- И.- С. С., която пресичала платното за движение на пешеходната пътека. Вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие, пострадалата е починала.

За настъпилото произшествие е образувано досъдебно производство №434 ЗМ-429/15 по описа на ІІ-ро РУ на МВР- гр.Бургас и НОХД №165/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С Присъда №58 от 22.03.2016г. по НОХД №165/2016г. по описа на БОС, Решение №149/12.10.2016г. по ВНОХД №181/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд и Решение №286/21.12.2016г. н.д. №1216/2016г. на ВКС, І- во н.о., М. Д. Л. е признат за виновен в това, че на 25.04.2015г., на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М 8.1 и с пътен знак Д-17, находяща се на бул.,,Тодор Александров“, в посока пл.

,,Трапезица“, при управление на МПС- товарен автомобил, марка ,,Ивеко“, рег.№ А3267МВ е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, като е допуснал ПТП с пресичащата на пешеходната пътека отдясно наляво по посока на движение на автомобила пешеходка- И. С., като с деянието си причинил по непредпазливост смъртта й.

В исковата молба се описва подробно фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието, както и непосредствената причина за смъртта на пострадалата - несъвместимо с живота увреждане.

Навеждат се доводи, че пътнотранспортното произшествие възникнало на път- общинска собственост, като Община Бургас имала задължението да осигури безопасно движение чрез осъществяване на съответни дейности.

Поддържа се становище, че за да се ангажира отговорността на Община Бургас, следвало на първо място да се установи дали има качеството на възложител на определена работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД и се твърди наличието на такова.

Развиват се подробни съображения в тази насока, позовавайки се на текстове от разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата.

Посочва се, че оперативният орган, разрешаващ конкретни проблеми по безопастността на движението съгласно административната структура на Община Бургас е Отдел ,,Безопастност и организация на движението“ към Дирекция ,,Строителство“.

Подчертава се, че на проведеното на 23.06.2015г. заседание на Общинския съвет било взето решение за създаване на отдел ,,Безопастност и организация на движението“. Преди създаването на горепосочения орган, с проблемите, свързани с безопастността на движението се занимавали специалисти от отдел ,,Строителство“ при Община Бургас.

В тази връзка се излагат се аргументи, че ответникът имал качеството ,,възложител“ на дейностите по поддържането на общинските пътища и осигуряване на безопасно и удобно движение чрез поддържане на пътните знаци, пътната маркировка, светофарните уредби, предпазните огради, защитни огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението и се посочват доказателства - писмо, вх.№66-00-126/1/29.04.2015г.; писмо, изх.№70-00-5/11.05.2011г. на Община Бургас.

Заявява се, че в качеството си на работодател на специалистите към дирекция ,,Строителство“, Община Бургас следвало да отговаря да причинените вреди от настъпилото ПТП, при което починала ******та на ищците.

Твърди се, че веднага след настъпването на процесното ПТП, ответникът предприел действия за промяна на организацията и регулиране на движението в проблемния участък, като премахнал кръстовището на магазин ,,Билла“ на ул. ,,Тодор Александров“, изградил защитна бетонна ограда в средната разделителна част на пътя, както и надлез - пасарелка за пешеходците на площад,,Трапезица“.

С решение по т.3 от Протокол №53 от 23.06.2015г., Общински съвет- Бургас одобрил промяна в административната структура със създаването на отдел ,,Безопастност и организация на движението“..

Налице било и друго неизпълнение на задълженията на ответника, видно от съдържанието на писмо, изх.№66-00-126 от 29.04.2015г. Посочва се, че на улиците, водещи до кръстовище ,,Трапезица“, където настъпило произшествието, се забранявало (с налични пътни знаци) влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона. Процесното ПТП било причинено от товарен автомобил с маса над 40 тона.

Навеждат се твърдения, че ако ответната Община

Бургас изпълнявала задълженията си по осигуряване безопастност на движението и извършване контрол за спазване на забраната, установена с пътни знаци В4, забраняващи влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона(съответно 10 тона), в посока от надлеза ,,Владимир Павлов“ към кръстовището на магазин ,,Билла“, то нямало да се стигне до процесното произшествие.

Противоправността на деянието се изразявала в нарушението и неизпълнението на конкретни правни норми- чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата.

Виновното и противоправно поведение на причинителя на вредата причинило на ищците неимуществени вреди вследствие причинени болки и страдания от загубата на ****** им. Причинените вреди се намирали в пряк причинна връзка с виновното и противоправно поведение (бездействие) на изпълнителя на работата.

Твърди се, че вредите били резултата на виновно бездействие, представляващо неизвършване на възложената работа.

Заявява се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи по правилото на чл.52 от ЗЗД. Навеждат се доводи. Подчертава се, че в случая особено значение имала и възрастта на пострадалата- млада жена на 28 години, в разцвета на живата си, както и много близките и хармонични отношения, съществуващи между нея и родителите й.

Връзката между се основавала на много обич, разбирателство и взаимна привързаност. Ищците загубили детето си в разцвета на неговата младост, поради което и болката им била непреодолима- не могли да изживеят и споделят радостта от създаване собствено семейство на ****** си и бъдещи внуци.

Въз основа на тези твърдения, в настоящото производство се иска присъждане на обезщетение за причинено непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД от Община Бургас.

Ответникът, редовно уведомен, с препис от исковата молба и приложените доказателства, представя отговор на исковата молба в определения от съда срок; като посочва, че искът е недопустим и неоснователен, като оспорва претенцията изцяло по основание и размер. Твърди, че юридическите лица не отговарят непосредствено за виновно причинените вреди, а като възложители на работа, при или по повод на която са причинени вреди от техен работник или служител. В конкретния случай, Община Бургас не се явява работодател на причинителя на вредата, поради което искът е следвало да бъде предявен срещу водача на МПС или срещу неговия работодател. Посочва се, че ответната страна не следва да отговаря за настъпилите вредоносни последици, тъй като не е налице причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултата и твърдяното в исковата молба бездействие от страна на служители на общината. Навежда доводи и за отговорността на застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност“.

По отношение на фактите се твърди, че пешеходната пътека е била добре обозначена, сигнализирана и възприета от водача, извършил ПТП. Същото е настъпило единствено по вина на водача. Горното се потвърждавало и съдебните актове по приключилото наказателно производство.

Оспорва се твърдението, че Община Бургас е предприела действия за промяна на организацията и регулиране на движението в пътния участък, по повод и след процесното ПТП, като е премахнала пешеходната пътека, изградила е защитна бетонна ограда в средната разделителна част на пътя, както и надлез- пасарелка. Посочените пътни принадлежности са били изградени по проект ,,Интегриран градски транспорт“, по който общината е кандидатствала през 2010г. и впоследствие е сключила договор за БФП по оперативна програма ,,Регионално развитие (2007-2013г.) за изпълнение на ,,Интегриран градски транспорт на Бургас“, предмет на който е проектиране и реконструкция на кръстовище ,,Трапезица“ с нова организация на движението.

Излагат се съображения във връзка с принципа на обезщетяване по справедливост по чл.52 от ЗЗД.

По молба на ответника, с определение №2392/07.12.2018 год. като трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани Областна дирекция на МВР- Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, работодатели на И. Г.- старши инспектор, сектор ПП- КАТ-гр.Бургас и инж. Н. П.- Директор на Областно пътно управление, членове на държавната приемателна комисия, назначена със Заповед№РД-19-434/03.08.2005год.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира, че обективно съединените искове са допустими.

Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 49 във ръзка с чл.45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите от С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, двамата от гр.Б. , с общ адрес гр.Б. , ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез пълномощника и съдебен адресат - адв.Марин Милев-БАК, против Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска“№26, за да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в размер на 25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част от общо претендираната сума в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била причинена смъртта на ******та на двамата ищци – И. С. С., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането - 25.02.2015г.- до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал като трети лица-помагачи на страната на ответника Областна дирекция на МВР- Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, работодатели на И. Г.- старши инспектор, сектор ПП- КАТ-гр.Бургас и инж. Н. П.- Директор на Областно пътно управление, членове на държавната приемателна комисия, назначена със Заповед№РД-19-434/03.08.2005год.

По молба на ищците е изискано и приложено като доказателство по делото НОХД№165/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, ведно с приложените към него дела на въззивната и касационната инстанции.