Решение № 470 от 19.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20232120200897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 683414F683043 от 22.12.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл.

125, ал. 5 ЗДДС му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и наказателното постановление фактически констатации. Сочи, че декларацията не е била подадена, тъй като счетоводителят на дружеството е бил болен, освен това декларацията била нулева и не е причинена щета на фиска. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв.*** Поддържа жалбата.

АНО, редовно уведомен, представлява се от юк. К.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Свидетелката О. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас е извършила проверка за подадени данъчни декларации по ЗДДС, като е направила съпоставка след изтичане на срока – до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справка-декларация по ЗДДС. Свидетелката констатирала, че жалбоподателят се е регистрирал по ЗДДС на 10.12.2013 г., като за данъчен период месец 09.2022 г. не е подал в срока, установен в чл.

125, ал. 5 ЗДДС справка –декларация. До жалбоподателя била изпратена покана за явяване на упълномощено лице за съставяне на АУАН. Декларацията била подадена на 27.10.2022г.

Въпреки това на 28.10.2022г. бил издаден АУАН. Въз основа на съставения АУАН е било 1 издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелката О. са обективни, последователни и безпротиворечиви. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Жалбоподателят не оспорва, че декларацията не е била подадена в срок.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно Заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В НП като нарушен от жалбоподателя е посочен чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. При неподаване в срок на процесната декларация, както е в настоящия случай, се осъществява състава на нарушението по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС. В действителност в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, без да е била направена връзка с ал. 1 на същия член, но видно от НП в обстоятелствената му част изрично е посочено, че съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е имал задължение да подаде справка декларация за всеки данъчен период. Ето защо квалифицирането на процесното нарушение от наказващия орган като такова по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС не представлява съществено нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя и същият е бил наясно с вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно ал.

5 на същата норма декларацията се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Т. е. първата алинея на нормата предвижда задължението за подаване на декларация, а в ал. 5 е посочен определеният законоустановен срок за изпълнение на това задължение. Следователно двете алинеи се отнасят до едно и също задължение на задължените по ЗДДС лица, поради което не предвиждат два отделни състава на нарушение.

Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице не е подал декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период – месец 09.2022г. в законоустановения срок до 14.10.2022 г. Обстоятелството, че счетоводителят на дружеството е имал здравословен проблем не освобождава дружеството от задължението да подаде справката –декларация в законоустановения срок. Организацията на работата му е изцяло негова отговорност като търговец.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 10 000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС изрично е предвидено, че подлежи на санкциониране лице, което не подаде в предвидените срокове процесната декларация. Ето защо извършеното от жалбоподателя нарушение безспорно попада в обхвата на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и правилно е приложена от наказващия орган. На дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати 2 целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) " маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната, поради което деянието не се характеризира с по - ниска степен на обществена опасност.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

В производството представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 683414-F683043 от 22.12.2022г. издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което на ***, ЕИК ***, на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да плати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3