Определение № 4207 от 19.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4207 гр. София, 19.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 29 от 10.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 720/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в.

Ответникът обжалва въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 229 от 12.01.2024 год., постановено по гр. дело № 7464/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 с-в, е уважен предявения от Л. И. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 30 399 лв., представляваща обезщетение за имуществени вэреди под формата на претърпени загуби за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС, 8 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2020 год. до окончателното й изплащане.

С насрещна касационна жалба ищецът Л. И. И. обжалва въззивното решение в частта му, в която, като е потвърдено решение № 229 от 12.01.2024 год., постановено по гр. дело № 7464/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 29 с-в, е отхвърлен предявения от Л. И. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 8 000 лв. до размера от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК, за което е оправдан с присъда от 27.10.2017 год., постановена 1 по НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС, 8 с-в, влязла в сила на 30.07.2020 год.

Жалбите са процесуално допустима – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал. 2 ГПК, както и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил обсъдил възражението на ответника, че по делото липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар. Отбелязването в договора за правна помощ и защита не било достатъчно, за да се приеме, че разходът е направен от ищеца и сумата е постъпила в патримониума на защитника. В съответствие с добрите нрави увреденият трябвало да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, длъжникът не дължал обезщетение за вредите, които кредиторът можел да изчегне като положи грижа на добър стопанин. Това означавало, че след като ище;ът можел да получи защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо тава бил извършил прекомерни и неоправдани разходи, то съдът бил длъжен да намали претендираното обезщетение за имуществени вредси до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело. В случая въззивният съд не се бил съобразил с наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесното наказателно дело не се отличавало с фактическа и правна сложност, различна от обичайната за подобен род дела. А дори и да се приемело, че наказателното дело е с по-голяма фактическа и правна сложност, то разумното възнаграждение не следвало да надхвърля посочения в наредбата размер за съответния период от време.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Може ли при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес и при какви обстоятелства е възможно да стане това?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 332 от 04.01.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2807/2015 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 255 от 02.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 1011/2015 год., ІІІ г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба Л. И. И. счита, че не са налице основания за 2 допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната от ответника част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на доказателствата по делото, че досъдебно производство № 29/2015 год. по описа на ГД „Национална полиция“ – МВР, пр. пр. № 276/2014 год. по описа на Специализираната прокуратура е образувано на 20.02.2015 год., във връзка с постановление на прокурор от СГП от 26.04.2014 г., с което част от материалите по досъдебно производство № 122/2013 г. по описа на ГД „Национална полиция“ – МВР, пр. пр. № 10944/2012 г. по описа на СГП са отделени и са изпратени по подследственост на Специализираната прокуратура. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2 НК, като с постановление от 11.01.2017 год. по ДП № 119383М - 29 от 2015 год. по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № 276/2014 год. по описа на СпП ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление.

Постановлението е предявено на ищеца на 30.01.2017 год., когато е разпитан в качеството на обвиняем. С постановление от 27.02.2017 год. ищецът е привлечен за обвиняем за същото деяние, като чрез него е причинил значителни имуществени вреди в размер на 465 236.03 лв., представляваща левовата равностойност на имота – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т.

2 НК. Постановлението е предявено на ищеца на 10.03.2017 год., когато е разпитан. На 29.03.2017 год. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано НОХД № 721/2017 год. по описа на СпНС. В хода на делото са проведени 8 открити съдебни заседания в периода от 26.04.2017 год. до 27.10.2017 год., в които ищецът е участвал – провеждането на заседанията е свързано с необходимостта от събиране на доказателства. С присъда от 27.10.2017 год., постановена по НОХД № 721/2017 г. по описа на Сп НС, 8-ми с-в, ищецът е признат за невиновен за извършването на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 НК, а предявените срещу него граждански искове за причинени неимуществени вреди са отхвърлени.

Въз основа на подаден протест и въззивни жалби на гражданските ищци срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 125/2018 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, III с-в. С определение от 12.11.2018 год. на ищеца са наложени следните мерки за защита: забрана да доближава непосредствено пострадалите съгласно обвинението /освен за нуждите на разследването или съдопроизводствени процедури/; забрана да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс; забрана да посещава адреса, включително и мястото пред адреса, на който живеят. Във въззивно производство са проведени 8 открити съдебни заседания за периода от 18.05.2018 год. до 03.06.2019 год. С решение № 30 от 20.08.2019 год., постановено по 3 посоченото дело, е потвърдена горепосочената оправдателна присъда. Въз основа на подаден касационен протест от прокурор от АСпП и касационни жалби на гражданските ищци е образувано КНД № 1009/2019 год. по описа на ВКС, ІІІ н. о., НК. В касационното производство е проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът е присъствал. С решение № 243 от 30.07.2020 год., постановено по посоченото касационно дело, е оставено в сила решението на Апелативен специализиран наказателен съд.

Приел е за установено въз основа на пълномощно от 30.01.2017 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, че ищецът е упълномощил адв. Е. К. М. да го представлява и защитава по досъдебно производство № 11938 ЗМ/2015 год. на ГД „Национална полиция“ – МВР срещу заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. С пълномощно от 25.04.2017 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М . да го представлява по НОХД № 721/2017 год. по описа на Сп НС, 8-мо НО, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9 999 лв., като в договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. С пълномощно от 18.05.2018 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява по ВНОХД № 125/2018 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9 900 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. С пълномощно от 10.02.2019 год. и договор за правна защита и съдействие от същата дата ищецът е упълномощил адв. М. да го представлява по КНД № 1009/2019 год. по описа на ВКС, III НО, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 10 000 лв., като в договора е удостоверено, че сумата е платена в брой. Така общият размер на заплатеното от ищеца в полза на представляващия го в наказателното производство адвокат възлиза на 30 399 лв.

Въззивният съд е ценил показанията на разпитаните пред СГС свидетели по реда на чл.172 ГПК, като е приел, че те са логични и последователни, свързани са с лично въприети от тях обстоятелства, както и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената им стойност. Въз основа на показанията на свидетелката Т. И. – сестра на ищеца, е приел за установено, че преди завеждане на наказателното дело ищецът бил изключително уравновесен, спокоен човек, с чувство за хумор, на висока позиция като държавен служител. След започване на наказателното производство настъпила промяна в поведението на ищеца. Той се затворил в себе си, не контактувал с никой. Тъй като един от свидетелите по делото бил състудент на ищеца, за наказателното производство се разчуло из приятелските им среди. Ищецът оказвал да разговаря по телефона. Разпитан бил нотариусът, който изповядал сделката. Разчуло се из квартала. Ищецът избягвал да излиза. Свидетелката живеела заедно с ищеца в едно 4 жилище в кв. „Стрелбище“. Той споделил с нея за наказателното производство след първото съдебно заседание. Непрекъснато се страхувал, че ще влезе в затвора.

Повдигнатото на ищеца обвинение било за заплаха за убийство и принуда за прехвърляне на имущество. Свидетелката присъствала на някои от заседанията, била разпитана като свидетел. За времето на заседанията не планирал почивка. Ищецът отказвал да се храни, изключително много отслабнал, отключил сериозни заболявания – диабет тип 2 и хипертония. Назначена му била медикаментозна терапия. В квартала се разчуло за наказателното производство, което много подтиснало ищеца. През това време ищецът бил финансов директор на Агенцията по бежанците към МС. След започване на съдебните процеси се сменило ръководството на Агенцията и освободили старото ръководство. След освобождаването му ищецът не е работил.

Въз основа на показанията на свидетелката М. К. – племенница на ищеца, е счел за установено, че преди завеждане на делото били в много близки отношения с ищеца.

Той живеел при майка й в кв. „С.“. Той се грижил за нея като за свое дете, били в близки отношения помежду си. Ищецът бил изключително уравновесен човек. През периода 2017 год. – 2018 год. се променил много. Свидетелката не знаела причината за това. От майка си разбрала за повдигнатото на ищеца обвинение. Опитала се да разговаря с него, но той бил изключително разстроен и отказал да говори с нея. Преди всяко заседание се обаждал на свидетелката да го посещава в кв. „С.“ за морална подкрепа. Ищецът бил изключително притеснен, разстроен, притеснявал се, че може да влезе в затвора.