Решение № 198 от 20.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Русе , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло А. Йорданов при участието на секретаря Радостина И. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200313 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД, депозирана против наказателно постановление № 38-0002228/10.12.2020г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че АУАН не отговоря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, тъй като не съдържа законовите разпоредби, които са били нарушени, а посочената разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е санкционна, която сочи състав на нарушение бланкетно и си служи с общи и абстрактни понятия и отговорността по нея винаги следва да бъде привързана с друга такава от ЗАП или негов подзаконов акт. На следващо място се инвокират доводи, че АУАН не съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението, както изисква т. 3 на чл. 42 ЗАНН. Сочите се, че е нарушен чл. 43 ЗАНН, тъй като 1 дружеството се представлява от всеки от двама от изпълнителните членове на УС, а административнонаказващия орган вместо да предявят АУАН на тях, те са го предявили на техен пълномощник, който е упълномощен само за подписване и получаване на актове, но не и за предявяване на АУАН. На следващо място се релевират доводи, че в АУАН и НП е посочено, че работникът е назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ без да е отразено, за какво е назначаването – за управление на превозно средство за обществен превоз или за превоз за собствена сметка или за нещо друго и така описано това не е нарушение и едновременно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като не знае точно какво му е вменено. Релевират се доводи, касаещи нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са описани законовите разпоредби, а само е посочена санкционната норма на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП. По същество се излагат съображения, че няма нарушение, тъй като работникът е постъпил на работа на 09.03.2020г. и според чл. 63, ал. 4 КТ изпълнението на задълженията от работника започва едва тогава, поради и което към 18.02.2020г. не е имало възможност за възлагане на управление на МПС на работника. Развиват се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал.

1, пр. 1 НК на санкция подлежи транспортно предприятие, което назначи на работа лице, което да управлява превозно средство за обществен превоз или такъв за собствена сметка и наличието само и единствено на трудов договор не е достатъчно за реализиране на отговорността, а трябва да бъдат установени данни за възлагане на управление, а в случая към 18.02.2020г. дружеството не е извършвано такова възлагане. Посочва се, че работникът е започнал извършването на дейности, попадащи в обхвата на ЗАП след 01.07.2020г., когато вече е придобил Удостоверение за професионална компетентност. На последно място се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, касаещи създадена организация на работа от транспортното предприятие, липсата на други нарушения, изминалия продължителен период от време, а именно близо една година и незасягането на обществени отношения, увреждането на които се наказва по ЗАП. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата 2 фактически и правни доводи. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 280706/03.11.2020г. от длъжностно лице при РД „АА” град Русе, за това, че при извършена на 02.11.2020г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Каолин“ ЕАД, притежаващо Лиценз № 8464 за международен обществен превоз на товари, валиден до 31.12.2026г. е било установено, че транспортното предприятие е назначило лицето Самет Исметов Идиризов, видно от трудов договор № 9 от 18.02.2020г. на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“ без същият да е отговарял на изискванията за психологическа годност и на изискванията за квалификация на водача, като след направена справка е било установено, че лицето не е притежавало удостоверение за психологическа годност за периода от 29.09.2017г. до 26.03.2020г. и не е отговаряло на изискванията за квалификация на водача до 24.07.2020г., които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП.

3

АУАН бил е подписан без възражения от пълномощник на дружеството. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението идентични с посочените в АУАН и на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на по 3000 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана 4 административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в НП отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП, в първата форма на изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач, който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, което нарушение се осъществява чрез активното поведение (действие) по сключването на трудов договор от превозвача с такова лице. Именно чрез посочване на конкретната форма на изпълнителното деяние е описано нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и са посочени всички факти, които е прието, че са се осъществили, а именно конкретния трудов договор, датата на неговото сключване, лицето с което е сключен, длъжността, на която е било назначено и са посочени, конкретните изисквания на които това лице не е отговаряло.

5

Съществуващото в нормата на чл. 96г, ал. 1 ЗАП препращане се отнася само и единствено до нормативно установените изисквания, на които трябва да отговоря водач, за да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, а не до самото изпълнително деяние, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, на кои изисквания водачът не е отговарял, а именно на изискванията за психологическа годност и изискванията за квалификация на водача.

Доказването на психологическа годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност, поради и което неоснователни се явяват доводите в жалбата, че е нарушено правото на защита на дружеството да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, като не е посочена конкретната норма, която регламентира тези изисквания към водача и непосочването изрично в АУАН и НП на конкретната норма, според настоящия съдебен състав не е ограничило по никакъв начин правото на защита на санкционираното дружество, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и не е препятствало възможността на същото да организира защитата си.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП посочва точно и ясно задълженията на лицензираните превозвачи, а именно да не назначават на работа водачи, които не отговарят на изискванията за правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност и на изискването за квалификация на водача. Препращането към съответните нормативни актове е направено с оглед на уточняването на реда и начина, по който всеки водач може да придобие съответните умения и правоспособност, но не и с оглед на задълженията на превозвача. Самите подзаконови нормативни актове (Наредба № 36 от 15.05.2006 г., Наредба № 37 от 2.08.2002 г. и Наредба № 41 от 4.08.2008 г.) уреждат съответно условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно 6 превозно средство, реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, но не съдържат разпоредби, въвеждащи задължения за лицензираните превозвачи, към които евентуално да препраща разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 ЗАП, поради и което настоящия съдебен състав намира, че при така описано нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, не е нарушено по никакъв начин правото му да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и респективно да организира защитата си.