Определение № 450 от 03.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Варна, 03.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Георги Йовчев

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000330 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Акюръси Активитис“ ООД, представляван от адвокат Т. Г. срещу определение № 561/15.06.2026 година постановено по гр. дело № 177/2026 година на ДОС, с което подадената от ищеца искова молба е върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е оставено без уважение искането за допускане обезпечение на предявения иск.

В частната жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се счита, че съдът е смесил материалната и процесуална легитимация на ищеца като правни понятия. Смята, че дори и искът да е предявен срещу нелегитимирано лице, това е въпрос по същество, който следва да се разгледа с крайния съдебен акт. Отделно от това намира, че ищецът е изпълнил всички указания за изправяне на нередовности, като е представил изискуеми съгласно ЗУЕС документи, удостоверяващи, че процесната сграда е в режим на етажна собственост. В нарушение на процесуалните правила смята, че съдът е осъществил косвен съдебен контрол на процедурата по учредяване и регистрация на етажната собственост, и се е произнесъл по нейната законосъобразност. Поддържа тезата, че при спорове свързани с права и задължения на етажни собственици, именно те следва да се конституират като надлежна страна в производството. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба.

Производството се развива като едностранно, доколкото към настоящия момент не е уточнена процесуалната фигура на ответника.

1

Въззивната инстанция намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт подлежат на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място въззивната инстанция намира за необходимо да уточни, че съгласно теорията и трайно установената съдебна практика надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство.

Няма надлежна процесуална легитимация, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява.

В конкретната хипотеза производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод подадена искова молба от „Акюръси Активитис“ ЕООД адресирана срещу етажната собственост на комплекс „Хармони хилс“. В исковата молба са изложени твърдения, че между дружеството ищец и ответника е сключен договор от 10.08.2019 година, за поддръжка и управление на общите части на комплекс „Хармони хилс“, находящ се в с. Рогачево, обл.

Добрич. Извършено е позоваване на клаузи на договора, според които договорът е възмезден (чл. 5), срочен (чл. 8), като плащанията за предоставената услуга са уговорени с падежи описани в чл. 6 от същия. Сочи се, че срокът на договора е бил продължен (с решение на ОС на ЕС от 02.12.2022 година), като се актуализирала дължимата такса за предоставената услуга. Твърди се, че ищецът изпълнявал редовно и в уговорения срок своите задължения по договора, за което издало и изпратило до ответника фактури, приложени към исковата молба. Твърди се, че ответникът бил поканен да изплати задълженията си с покана от 17.10.2024 година, с която бил 2 информиран и за размера им. Ответникът не направил плащане на падежиралите вземания, с което ищецът обосновава интереса от водене на процесния иск. Претендира се от етажната собственост на комплекса заплащане на сумата от 17 000 евро с ДДС, главница по договора за поддръжка и законна лихва върху това вземане от датата на подаване на исковата молба в съда.

Исковата молба е оставяна четирикратно „без движение“, поради констатирани нередовности на сезирането, като първо с разпореждане № 332/26.03.2026 година исковата молба е оставена без движение и на страната са дадени указания да посочи дали твърди съществуване на отделна етажна собственост на комплекс Хармони хилс или в него има няколко отделни етажни собствености.

Постановени са още три разпореждания, с които на ищеца е дадена възможност да уточни, кое от двете посочени от него лица (според уточнителна молба 14.04.2025 година) е управител на етажната собственост Алън Пол Гибс или Здравко Василев Гинев, да посочи сградите, които се намират в режим на етажна собственост, като изясни дали се касае за комплекс от затворен тип според § 1 т. 3 от ДР на ЗУЕС, да уточни начина, по който се образува претендираната от ответника сума и за кои периоди се търси същата. Дадена е възможност на ищеца да посочи ясно и недвусмислено срещу кого отправя иска си - собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на сграда 9 в комплекс „Хармони хилс“ разположена в ПИ с идентификатор *** или срещу собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на Комплекс „Хармони хилс“, разположена в ПИ с идентификатор ***.

Формиран е окончателен петитум, според който се иска осъждане на етажните собственици, притежаващи самостоятелни обекти в една обособена етажна собственост, представлявана по закон от управителя й Здравко Василев Гинев. Ищецът основава субективното си право на договор с предмет поддръжка на общи части в същата тази етажна собственост, по който твърди че е възникнало задължение за заплащане на парично вземане, изразяващо се в възнаграждение за услугите по поддържане и управление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Ищецът последователно твърди в уточнителните си молби, че етажната собственост е една и е възникнала за целия комплекс, разположен върху един застроен терен, като се позовава на удостоверения, издадени от Община Балчик. Действително, удостоверението от 26.09.2025г. сочи регистрация по реда на чл. 47е ЗУЕС на нов състав на органи на управление на сграда с пет етажа и 202 бр.

3 апартаменти, но видно от предоставените скици и заявлението на л. 76 и л. 77 от първоинстанционното дело, посочения идентификатор не съответства нито на „сграда“, нито на „вход“ от нея, а на парцел, в който са налични множество сгради, част от които изградени отделно, а не сключено с останалите.

Приложените поредицата документи обаче сочат, че първоначалното заявление за регистриране не е било обосновано като искане за регистриране на етажна собственост на всички находящи се индивидуални имоти в парцела, а като самостоятелно юридическо лице – сдружение на собственици, учредено по реда на чл. 29 ЗУЕС. Именно тази разпоредба на закона допуска обединяване на интересите на собственици, притежаващи права в няколко сгради в режим на етажна собственост, които са изпълнени при свързано застрояване, но за да възникне този нов правен субект се изисква специална процедура по учредяване (чл. 27 и сл. ЗУЕС) и съответна регистрация, различна от регистрацията на неперсонифицирани етажни собствености.

Затова, въззивния съд намира, че посочените от ищеца документи не потвърждават, а напротив опровергават собствената му теза за наличие на една неперсонифицирана етажна собственост, обединяваща обекти в различните сгради на комплекса, която да позволява законово представителството на всички носители на права, респективно задължения, произтичащи от управление и поддръжка на общи части по специалния ред на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС.

Предвид последователно дадените указания от първоинстанционният съд и липсата на конкретизация на ответната страна по начин, който да съответства на допустимо от специален закон обединение на етажни собственици (било под форма на затворен комплекс, сдружение на етажни собственици на няколко сгради или регистрирана по правилата на ЗУЕС отделна етажна собственост, формира за конкретна сграда или вход от нея), въззивният съд, също като първата инстанция достига до извод за нередовност на предявения иск, останала неотстранена от ищеца. В тази връзка изцяло ирелевантно за настоящия казус е позоваването на други висящи производства, в които е допуснато упражняване на процесуални права от името на неперсонифицирана етажна собственост на застроен парцел.

Всеки съд е длъжен самостоятелно да проверява редовност на искането с което е сезиран и затова не е обвързан от действия на други съдилища, за които няма данни дали са извършили проверката за правосубектност и 4 представителство на описаната от ищеца „етажна собственост“.

Искането за допускане на обезпечение е обусловено от надлежно предявено право на иск. Наличието на пречка за разглеждането на претенцията, изключва и обезпечителния интерес, поради което и в тази част извода на първата инстанция съвпада с този на въззивния съд.

По тези съображения и съвпадение правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 561/15.06.2026 година постановено по търг. дело № 177/2026 година на ДОС, с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на нейния подател, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5