Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 17.03.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1800/2020
Вид
Решение № 131
Подписан
17.03.2021
В сила
07.04.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.194 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.218Б ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201800 по описа за 2020 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. М. А. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН ********** против НП № 2020-340-05-15 от 20.11.2020г. на началника на РУМВР-Септември, с което на основание чл.218Б ал.1 от НК е наложена глоба от 200 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпращат представител.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното :

Жалбоподателят е санкциониран при следната фактическа обстановка:

На 07.10.2020г., жалбоподателят А., заедно със своята съпруга, отишъл с микробуса си в землището на гр.Ветрен, м.“Гиздарица“. Влязъл в лозовия масив и започнал да бере грозде от редове, собственост на С. С. Б. от същия град. Набрал 50кг. десертно грозде сорт „Булгар/Афус“. В този момент към лозовия масив се приближавал собственикът на гроздето, който отдалече 1 забелязал непознати за него мъж и жена в редовете му. Те очевидно също го забелязали, т.к. веднага се качили на микробуса и потеглили, като се прибрали в дома си с набраното грозде. Още същия ден св.Б. подал жалба в РУ-Септември, като в резултат на проведените издирвателни мероприятия, извършителят не деянието бил установен. На неустановена дата от А. били снети саморъчни обяснения, в които той отразил, че бил отишъл да бере „поберек“, като набрал около 30 кг. грозде, а като дошъл собственикът, те със съпругата му се прибрали в дома им. След това с ПДП, който също не бил датиран, А. предал на полицейски служител в РУ-Септември набраното в имот на Б. грозде, което било 50 кг. В последствие същото било върнато на собственика. Известно време след това А., по настояване на Б., му предал и парична сума в размер на 100 лева, с което допълнително го обезщетил за причинените с престъплението вреди.

Установява се от приложената по преписката кантарна бележка, издадена от технолог в „Изба Ветрен“, че набраното от А. грозде е било 50 кг., сорт „Бултгар/Афус“, както и че пазарната му цена е била общо 50 лева.

Въз основа на това била образувана полицейска проверка, като преписката по нея била изпратена на прокуратурата. С постановление на РППазарджик по пр. вх. № 3465 от 02.11.2020г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, извършено от А., т.к. поведението му запълвало състава на чл.194 ал.3 от НК – кражба в маловажен случай. Констатирал също, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на нормата на чл.218б ал.1 от НК, след което изпратил материалите на началника на РУМВР-Септември на основание чл.424 ал.5 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа писмените доказателства, приети по делото и обясненията на жалбоподателя.

Съдът не дава вяра само на твърденията на жалбоподателя, в които твърди, че набраното от него грозде било „поберек“, което значи, че то е брано от остатъка, след основното обиране на гроздето. Това твърдение се опровергава първо от обясненията на собественика на гроздето, а и от обстоятелството, че ако основното грозде е било обрано, то няма никаква логика Б. да ходи в масива на 07.10.20г., за да наглежда реколтата си. Второ – 2 дори наистина набраното от А. грозде да е било останало след основното обиране на гроздето и прибиране на реколтата, то това не означава, че той е имал право да бере от този остатък, без знанието и съгласието на собственика му. Трето – фактът, че А. е съзнавал, че извършва кражба на процесното грозде се потвърждава и неговото поведение след деянието, а именно защото е платил допълнително сумата от 100 лева на Б., като обезщетение.

При тези данни не може да има съмнение, че жалбоподателят е осъществил състава на престъпление по чл.194 ал.3 от НК, т.е. кражба на чужда движима вещ – грозде, на стойност 50 лева, като деянието съставлява маловажен случай.

Доколкото стойността на предмета на посегателство не надхвърля две МРЗ, като вещта е била върната на собственика, деецът не е осъждан и не му е налагано административно наказание за такова деяние, то са налице всички предпоставки на чл.218Б ал.1 от НК. При това положение правилно за извършеното престъпление жалбоподателят е бил санкциониран по административен ред.

Според настоящия съдебен състав, при определяне размера на санкцията наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, доколкото е наложил глобата при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, без обаче да са изложени каквито и да било съображения за това. Неправилно е била отчетена степен на обществена опасност на конкретното нарушение и степента на вината на нарушителя. Не са отчетени в пълна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнание на дееца, оказано съдействие на полицейските служители за изясняване на случая, позитивни характеристични данни, чисто съдебно минало, допълнително обезщетяване на пострадалия със сума от 100 лева, както и това, че нарушението е извършено за първи път. При това положение съдът намира, че наказанието е следвало да бъде наложено в минималния размер посочен в закона. С оглед на това съдът намира, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати като НП бъде изменено и размерът на глобата бъде намален от 200 лв. на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът 3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 2020-340-05-15 от 20.11.2020г. на началника на РУМВРСептември, с което на Н. М. А. от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.218Б ал.1 от НК е наложена глоба от 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4