Решение № 357 от 04.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20254100100122 по описа за 2025 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена на иска от 26 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, предявен против ответниците в условията на тяхна пасивна солидарност, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 14.10.2024г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. с постоянен адрес гр.Елена излага твърдения в ИМ, че на 16.05.2024г. е предявил искова претенция пред ОС – Габрово, по която е образувано ГД №223/2024г. по описа на ГОС. Сочи, че разпределения по делото съдия – докладчик не се е съобразил с императивната разпоредба на чл.7 ал.2 ЗОДОВ, като е оставил ИМ без движение, а едва след това е приложил същата и е изпратил делото с Определение №451/20.06.2024г. за разглеждане на РС – Габрово, пред който делото е образувано едва на 12.07.2024г. под Гр.д.

№1171/2024г. по описа на РС – Габрово, като с Определение №1239/11.09.2024г. Гр.д.

№1171/2024г. на РС – Габрово, поради отстраняване на всички съдии, на основание чл.23 ал.3 ГПК е изпратено на ОС – Габрово за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Сочи, че ОС – Габрово с Определение №746 от 17.09.2024г. по В.ч.гр.д.

№433/2024г. на ОС – Габрово е изпратил делото за разглеждането му по реда на чл.23 ал.3 ГПК на ВТОС, като след повдигната от ВТОС препирня за подсъдност с Определение №647/10.10.2024г. по В.ч.гр.д.№514/2024г. на ВТАС делото е изпратено на ГОС за произнасяне по реда на чл.23 ал.3 ГПК. Твърди, че от допуснатото от ответниците нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на Гр.д.№223/2024г. по описа на ОС – Габрово в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ищецът е претърпял 1 описаните в ИМ и в уточняващата я такава с вх.№23768/21.11.2024г. неимуществени вреди – негативни емоции, накърнено чувство за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентни органи, обида от незачитане на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото, хроничен стрес, нарушен сън, изпитвана продължителна тревожност, изпаднал в депресивно състояние, раздразнителност, подтиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило разстройство в адаптацията, което до настоящият момент не е напълно отзвучало. Ищецът моли съда, съобразно и молба по чл.214 ал.1 ГПК с вх.№23896/22.11.2024г. на ВТРС, да постанови съдебно решение, с което, на основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на Гр.д.№223/2024г. по описа на ОС – Габрово в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 14.10.2024г. до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ОС – Габрово по същество оспорва предявеният осъдителен иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен, т.к. не е налице първата предпоставка от ФС на иска по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, а именно не е налице нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на Гр.д.№223/2024г. по описа на ГОС в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, доколкото същото пред ГОС е образувано на 16.05.2024г., с Разпореждане №258/31.05.2024г. молбата на ищеца по чл.214 ал.1 ГПК с вх.

№2084/21.05.2024г. е оставена без движение с указания да уточни дали оттегля частично иска или прави частичен отказ от иска за сумата над 6000лв. до 33 000лв., а с Определение №451/20.06.2024г. производството по делото е прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС – Габрово. Твърди, че ищецът не обосновава наличието на настъпили, вследствие твърдяното нарушение, вреди. Твърди, че за ищеца не са настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действия на ОС – Габрово по делото. Оспорва иска и по размер като прекомерно висок.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника РС – Габрово.

В СЗ ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В СЗ ответникът ОС – Габрово, редовно призован, не изпраща представител.

В СЗ ответникът РС – Габрово, редовно призован, не изпраща представител.

В СЗ Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана от прокурор Т. Катрева, моли предявеният осъдителен иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото заверени преписи от производствата, приложени към висящо ГД №4219/2024г. по описа на РС – Велико Търново, се установи следната хронология: производството по ГД №223/2024г. по описа на ОС – Габрово е образувано по ИМ с вх.№2005/16.05.2024г., с която е предявен от ищеца К. Г. Т. против ответниците ОС – Габрово и РС – Трявна осъдителен иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена от 33000лв. за солидарно осъждане на ответниците, предявена на 16.05.2024г. и в същия ден е образувано делото и разпределено на съдия- докладчик. С молба от ищеца от 21.05.2024г. по ГД №223/2024г. по описа на ОС – Габрово на основание чл.214 ал.1 ГПК ищецът К. Т. е намалил размера на исковата претенция от 33000лв. на 6000лв., като с определение от 31.05.2024г. съдия – докладчикът по делото е оставил без движение молбата на ищеца по чл.214 ал.1 ГПК. С Определение от 20.06.2024г. е прекратено производството по ГД №223/2024г. по описа на ОС – Габрово и е изпратено по подсъдност на РС – Габрово, където е постъпило на 11.07.2024г. и на 12.07.2024г. е образувано под ГД №1171/2024г. по описа на РС – Габрово и след постановени отводи от всички съдии на щат в РС – Габрово производството по ГД №1171/2024г. неговия опис е прекратено с определение от 11.09.2024г. и е изпратено на ОС – Габрово по реда на чл.23 ал.3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, където е образувано на 13.09.2024г. под В.ч.гр.д.№433/2024г. по описа на ОС – Габрово, производството по което е прекратено и делото изпратено на ОС – Велико Търново на основание чл.7 ЗОДОВ, където е образувано на 24.09.2024г. под В.ч.гр.д.№844/2024г. по описа на ВТОС и с постановено определение от 30.09.2024г. е повдигнат от ВТОС пред ВТАС спор за подсъдност с ОС – Габрово, по който пред ВТАС е образувано на 03.10.2024г. производство по чл.122 ГПК под В.ч.гр.д.№514/2024г. по описа на ВТАС, по което с определение от 10.10.2024г. е определен за компетентен да се произнесе по реда на чл.23 ал.3 ГПК и да определи друг районен съд, който да разгледа спора по гр.д.№1171/2024г. по описа на РС – Габрово след отвода на всички съдии от РС – Габрово – ОС – Габрово, пред който на 16.10.2024г. е образувано В.ч.гр.д.№498/2024г. по описа на ОС – Габрово, по което с определение от 21.10.2024г. по реда на чл.23 ал.3 ГПК е изпратено ГД №1171/2024г. по описа на РС – Габрово за разглеждане от РС – Дряново, където е образувано на 25.10.2024г. под ГД №392/2024г. по описа на РС – Дряново и след постановени отводи от съдиите по щат в РС – Дряново с определение от 25.10.2024г. е изпратено за чл.23 ал.3 ГПК на ОС – Габрово, където е образувано на 29.10.2024г. под ГД №534/2024г. по описа на ОС – Габрово и по реда на чл.23 ал.3 ГПК е изпратено ГД №392/2024г. по описа на РС – Дряново за разглеждане от РС – Севлиево, пред който е образувано на 12.11.2024г., т.е. в деня на постъпването му, под ГД №1456/2024г. по описа на РС – Севлиево и след постановени отводи на съдиите по щат в РС – Севлиево с определение от 15.11.2024г. е прекратено производството по гр.д.№1456/2024г. по описа на РС – Севлиево и е изпратено на ОС – Габрово на основание чл.23 ал.3 ГПК, където е постъпило на 20.11.2024г. и в същия ден е образувано под В.ч.гр.д.№582/2024г. по описа на ОС – габрово, по което с определение от 26.11.2024г. по реда на чл.23 ал.3 ГПК е изпратено за разглеждане ГД №1456/2024г. на РС – 3

Севлиево на РС – Трявна, като в РС – Трявна е постъпило на 06.12.2024г. и в същия ден е образувано под ГД №333/2024г. по описа на РС – Трявна и с определение от 06.12.2024г. е прекратено производството по ГД №333/2024г. по описа на РС – Трявна и делото е изпратено по подсъдност на РС - Велико Търново на основание чл.7 ал.2 ЗОДОВ, където е образувано под ГД №4219/2024г. по описа на РС – Велико Търново, което е насрочено за разглеждане в ОСЗ за 13.05.2025г. от 11:15ч. Служебно известен на съда факт, който на основание чл.155 ГПК съобщава на страните, но не взема предвид при постановяване на решението, доколкото е настъпил след приключване на устните състезания по делото пред настоящата инстанция /06.06.2025г./, е, че с протоколно определение от 24.06.2025г., постановено по ГД №4219/2024г. по описа на РС – Велико Търново, е допуснато изменение на предявеният иск чрез увеличаване на неговия размер, който следва да се счита предявен за сумата от 27 000лв., прекратено е производството по ГД №4219/2024г. по описа на РС – Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Велико Търново.

В настоящото производство е разпитан в качеството на свидетел М. О., от чийто показания се установи, че са поддържали отношения с ищеца по делото К. Т., но, считано от 27.09.2024г. с ищеца не поддържат абсолютно никакви отношения – нито физически, нито чрез всички съвременни средства за комуникация, св.О. не знае нищо във връзка със заведените от ищеца дела, не му е известно за какво се води настоящото гражданско дело, не му е известно ищецът К. Т. да е ищец по ГД №223/2024г. по описа на ОС – Габрово и свидетелят О. нищо не може да каже, досежно производството по Гр.д.№223/2024г. по описа на ОС – Габрово.

По делото е допуснат до разпит по искане на ищеца и втори свидетел – Х. Г. Т., брат на ищеца, който упражни правото си на отказ от свидетелстване по чл.166 ал.1 т.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 26 000лв. е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

4

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна – ищец по Гр.д.№223/2024г. по описа на ОС – Габрово, преобразувано и висящо към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /06.06.2025г./ под ГД №4219/2024г. по описа на РС – Велико Търново, на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдените в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер. Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.