Определение № 50 от 04.05.2020, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

04.05. 2020 година, град КОТЕЛ

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, в публично заседание наказателен състав на четвърти май, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:………………………………. СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ……………………..

…………………………

Секретар Савка Панова, Прокурор Александър Добрев, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА ЧНД № 70/2020 г. по описа на РС Котел.

Съдът открива съдебното заседание по ЧНД № 70/2020 г. по описа на РС Котел.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор Добрев;

Лицето, чието настаняване се иска, Х.С.О., ред. призована, води се;

Свидетелят Х.А.К., ред. призован, явява се;

Свидетелят

С.Х.О., ред. призована, явява се;

Свидетелят

Т.М.Д., ред. призован, не се явява;

Вещото лице д-р Д.М.С., ред. призована, явява се.

Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, адв. Р.Х., ред. призован, явява се.

По даване ход на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х. : Да се даде ход на делото.

Х.О.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:

Х.С.О., български гражданин, роден на ***

***, с основно образование, не работи, неосъждан, неженен, постоянен адрес ***, ЕГН **********;

С.Х.О., български гражданин, с основно образование, пенсионер неосъждан, постоянен адрес ***, ЕГН **********, л. к.

№ *********, издадена на 16.02.2012 г

МВР Сливен, баща на Х.О., желае да свидетелства;

Х.А.К., български гражданин, със средно образование, работи като управител на фирма „Кинглав“, неосъждан, постоянен адрес ***, л.к. № *********, издадена на 25.09.2015 г. от МВР Сливен, без родство с Х.О.;

Съдът РАЗЯСНЯВА на двамата свидетели задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.

Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:

Д.М.С., българска гражданка, с висше медицинско образование, неосъждана, постоянен адрес ***, ЕГН **********, без дела и родство с Х.О..

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде заключение по знание и съвест.

Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от свидетелите.

Страните заявиха, че нямат искания по чл.

274 от НПК.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.

Страните заявиха, че нямат искания по чл.

275 от НПК

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ.

Съдът ДОКЛАДВА делото, като разясни фактическите обстоятелства и искането, което се отправя до съда.

Прокурорът: Поддържам предложението.

Адв. Х. :

Запознат съм с предложението на РП Сливен.

Х.О. : Аз вече спрях алкохола. Работих в

Бургас, но се прибрах. Там сега са детето и жена ми. С жена ми съм на семейни начала, нямаме брак. Имам дъщеря. Там паднах от едно скеле и си бях ударил главата. След това трябваше да вляза в моргата, за да припозная един труп и оттам получих някакъв стрес. Навсякъде имаше трупове. Брат ми почина при злополука и аз трябваше да го разпозная в моргата. Той нямаше лична карта и там видях много трупове. Това се случи преди шест-седем години в Бургас и оттогава почнах много да пия, да не ходя на работа и да не плащам квартира. Жена ми остана там с детето, а аз дойдох тук. От шест години съм тук. Жена ми ми праща по 200 лева на месец. В една къща живеем с баща ми. Само двамата сме. В Раднево бях на лечение четири месеца. Това беше преди три-четири години. Тогава доброволно постъпих, не ме е пращал съдът. Тук съм за пръв път. Нямаше полза от лечението в Раднево, само лекарства пиех по четири пъти на ден по три-четири хапчета. Събираха се много. Доскоро взимах само едно хапче - неуробекс за нервите. От него се успокоявам малко. Не мога да спя нощем и сънувам несвързани кошмари. В момента не пия алкохол, а само кафе, даже и него го спрях. От два-три месеца съм затворен в къщи, не ходя никъде, защото не мога да се движа. Баща ми разполага с парите. Като пиех, си купувах пиене с парите, които ми праща жена ми. За ядене не ми е купувал никога баща ми. Аз си купувам всичко сам. Имам един телевизор, за него, ако плаща нещо, не знам. На 28.02.2020г. ми изстинаха краката и ме заболяха. Не можах да изляза за дърва, бяха ми свършили. Баща ми не ми беше оставил вътре. Аз запалих един кашон вътре в стаята до печката на пода. Исках да си стопля крака.

Случайно е паднало одеялото и се е запалило. Рекох с краката да го угася. Сега това е резултата /сочи левия си крак/. Одеялото е паднало върху огъня. Аз пиех по пакет кафе на ден и все си мисля, че това кафе ми се отрази много зле. Като пиех алкохол, пиех ракия. Мога да го спра, когато искам - и ракията и кафето.

Кафето пó не мога да го спра, обаче ракията я спирам, когато кажа. Всичко е на нервна почва. Нямам представа защо ударих тогава баща си. Не знам. Да, ударих го с тъпото на брадвата. Не бях пиян, само на кафе карах. Тогава бяхме в една стая с него. Нищо не знам, пиех само кафето.

И съм го ударил. Кръвно вдигнах и не знам нищо. Спомням си, видях го да ме бие със сапа на брадвата, уплашен е бил. То добре, че с тъпото съм го ударил. Нямам представа защо съм го ударил. Тогава бяхме в една стая. Молих му се и той ме беше прибрал в неговата стая на по-топло. Майка ми е починала, само двамата с баща ми сме. Аз сега като не мога да правя нищо, той се грижи за мен и ми готви, но когато мога, си правя всичко сам. Издържам се с тия двеста лева, които ми праща жена ми. Никакви други помощи не получавам.

Д-р С.: Преди да си изгориш крака, можеше ли да вървиш?

Х.

О.: Пак не можех, не помня, пак не можех да ходя. После се излекувах в Търговище. Дванайсет, четиринайсет дни бях там. Исках с краката си да угася огъня, затова се изгорих. Не помня защо ударих баща си, казах Ви вече. Той си беше легнал.

Д-р С.: Сега разбирате ли се с него?

Х.О.: Да, той ми лекува раните, той ме гледа, той получава парите и ме храни.

Д-р С.: Как се чувстваш с нервите?

Х.О.: Нужни са ми лекарства, нищо не пия сега, баща ми разполага с парите, каквото иска, това ми купува.

Д-р С.: Какви са ти оплакванията?

Х. О.: Кошмари сънувам и безсънието ме убива. Не мога да се движа, каквото баща ми ми даде, това пия. Кафе не съм видял от колко време. Стоя на леглото и толкова. Баща ми не ми купува ни кафе, ни цигари. През деня лежа.