Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 431 от 05.12.2022, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 457/2022
Вид
Решение № 431
Подписан
05.12.2022
В сила
04.01.2023
Състав
Грета Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Кърджали, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140100457 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Г. К. Г. против „ЕОС М. “ЕООД гр.София, в която ищцата твърди, че има качеството на длъжник по изпълнително дело № 1097/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд - В. в полза на „ОББ" АД. Твърди, че молбата за образуване на изпълнителното делото е подадена на 04.06.2020 г. от новия кредитор на вземането, вследствие на сключен договор за цесия, а именно „ЕОС М." ЕООД и делото е образувано при ЧСИ Н.Г., която го е изпратила по подсъдност при ЧСИ Р.С..

Сочи, че към 16.02.2022 г. задължението й по делото, съгласно покана за доброволно изпълнение с изх. № 11326/16.02.2022 г. е възлизало на 1423.93 лв. неолихвяема сума, 4 581.89 лв. главница, 4 626.57 лв. лихви и 140.70 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 010.10 лв. или общо сума в размер на 11 783.19 лв. С допълнителна молба с Вх.№ 7334/08.09.22г. ищецът конкретизира по основание и размер сумите предмет на издадената заповед за изпълнение, както и по образуваното изпълнително дело. Сочи, че вземанията по издадената Заповед за изпълнение N51747/14.03.2012 г. по ЧГД № 3392/2012 г. по описа на Районен съд - В., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 19.03.2012 г. са както следва: 4 581,89 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 12.03.2012 г. до окончателното погасяване на задължението; 1 660,72 лева /хиляда шестстотин и шестдесет лева и седемдесет и две стотинки/ наказателна лихва за времето от 19.07.2006 г. до 11.03.2012 г. и 517,59 лева /петстотин и седемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ сторени по делото разноски. Твърди, че вземанията по образуваното изпълнително дело № 1092/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., peг. № 812 към 16.02.2022 г., са както следва:4 581,89 1 лева /четири хиляди петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ главница;4 626,57 лева /четири хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от 12.03.2012 г. до 15.02.2022 г.;1 423,93 лева /хиляда четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и три стотинки/ посочена като неолихвяема сума и представляваща, съгласно предоставена от ЧСИ Сираков информация, остатък от присъдената със Заповедта за изпълнение наказателна лихва за времето от 19.07.2006 г. до 11.03.2012 г.;140,70 лева /сто и четиридесет лева и седемдесет стотинки/ разноски по изпълнителното дело и 1010,10 лева /хиляда и десет лева и десет стотинки/, представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Ищцата твърди, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на сумите по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр. №3392/12г.по описа на РС В., тъй като в периода от 21.11.2012г. до 18.11.2015г. не са предприемани действия по делото, като поисканите с молба от 18.11.2015г. изпълнителни действия, не са извършени и не са заплатени дължимите за тях такси. Сочи, че дори да се приеме, че подадената молба на 18.11.2015г. представлява надлежно насочване на изпълнението, то двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 21.11.2014г., като на тази дата е прекратено изпълнителното производство по силата на закона. Сочи, че новата петгодишна погасителна давност е започнала да тече на 21.11.2012г., като е изтекла на 21.11.2017г., като преобразуваното изп.дело № 471/20г. по описа на ЧСИ Н.Д. с молба от 04.06.2020г. е след изтичане на погасителната давност.

Ищецът не оспорва наличието на вземане на „ОББ” АД към момента на издаването на изпълнителния лист, а именно 19.03.2012 г., а се позовава на настъпили правопогасяващи обстоятелства след този момент. Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнително дело № 1097/2020 г. по описа на ЧСИ Р.С., както и сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд - В. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 19.03.2012 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който намира предявения иск за неоснователен, като сочи, че в исковата молба има неточности. Оспорва твърдението, че кредиторът не е предприемал никакви действия близо десет години, като сочи, че с изпълнителен лист първо е било образувано изп. дело № 01835/2012 на ЧСИ Н.Д. Г., прекратено поради перемпция и образувано в срок ново изп. дело № 01097/2020 от ЧСИ Р.Р.С.. Твърди се, че след образуване на изп.дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Сочи, че след като взискателят и приобретател на вземането по силата на договор за цесия е установил основание за прекратяване на изп.дело №01835/2012 на ЧСИ Н.Д. Г. е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на същия е образувал ново изпълнително дело под №01097/2020. Излага подробни съображения по същество, в това число и относно прекъсване и спиране на погасителната давност за вземането.Моли, искът да се отхвърли като неоснователен, като прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение от страна на ищеца. В условията на евентуалност, при частично уважаване на иска, прави изявление за прихващане с 2 присъдените разноски в полза на ответната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Установява се от представеното удостоверение от ЧСИ Н.Д. с район на действие Окръжен съд - В., че по молба с вх. № 6571/31.10.2012г от ТБ „ ОББ “ АД ЕИК ************ и въз основа на Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 3392/2012г. на PC-В., с-в 31 е образувано изпълнително дело № 20127150400631 по описа на ЧСИ М. Пашова РЕГ.

№ 715, срещу Г. К. Г., с ЕГН **********, с адрес : гр. В., кв. В.В. бл.***, *********, което в последствие е прехвърлено и преобразувано под № 2015***0401835 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № ***. Установява се, че след образуването на изпълнителното дело са извършени следните действия: на 21.11.2012г е връчено съобщение за налагане на запор на трудово възнаграждение до фирма М. ООД; на 18.11.2015г. е постъпила молба за извършване на справки за имуществено състояния на длъжника и запори; на 28.06.2018г. е постъпила молба с договор за цесия от ЕОС М . ЕООД, БУЛСТАТ ***********; на 13.07.2018г е изготвено Постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК; на 23.07.2018г. изпълнителното дело е прекратено; на 04.06.2020г. - постъпила молба от взискателя ЕОС М. ЕООД за връщане на изпълнителния лист в оригинал.

От представеното удостоверение от ЧСИ Р.С. се установява, че след постъпване на изп.дело при ЧСИ Р.С. с молба от 15.02.2022 г. е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника в "Т.-Дж.З.Б."-клон София, като въз основа на молбата е наложен запор на банковите сметки на длъжника в посочената банка на дата 16.02.2022 г.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, относно издаване на изпълнителния лист от 19.03.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд – В. въз основа на заповед за изпълнение , както и образуването на посочените изпълнителни дела, по които длъжник е ищеца. Не е спорно също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в сила – ищцата не се позовава на нередовност на връчването на същата, нито че е била лишена от възможността да оспори съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърди да е подавала възражение срещу заповедта за изпълнение, а се позовава на изтекла след влизането й в сила погасителна давност.

От приобщените копия от изпълнително дело № 631/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Д., per. № *** с район на действие: Окръжен съд - В. под № 1835/2015 г. и изпълнително дело №471/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № *** с район на действие: Окръжен съд - В., се установява, че са предприети следните действия:

На 31.10.2012 г. е подадена молба с вх. № 6571/31.10.2012 г. от страна на „ОББ" АД за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано изп. дело № 631/2012 г. по описа на ЧСИ М.П., per. № 715. Със същата молба е поискано извършването на следните действия: налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, налагането на възбрана върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество и налагането на запор върху притежаваните от длъжника МПС, дялове в търговски дружества, банкови сметки и вземания.

На 21.11.2012 г. е връчено запорното съобщение с изх. № 10509/15.11.2012 г. до работодателя на длъжника „М.“ ООД за налагането на запор върху трудовото възнаграждение, с което запорът е наложен.

На 18.11.2015 г. е депозирана молба с вх. № 4968/18.11.2015 г. от взискателя „ОББ" АД, с която е поискано извършването на справка за имущественото състояние на длъжника, ивършването на опис на притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество и налагането на запор и възбрана върху същото.

На 28.06.2018 г. е депозирана молба с вх. № 9002/28.06.2018 г. за конституиране като 3 взискател по делото на цесионера на вземането „ЕОС М." ЕООД и е поискано извършването на справка за трудови договори.

С Постановление с изх. № 10992/13.07.2018 г. по изп. дело № 1835/2015 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 04.06.2020 г. е депозирана молба с вх. № 7288/04.06.2020 г. от „ЕОС М." ЕООД за образуване на изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 3392/2012 г. по описа на Районен съд- В.. Въз основа на подадената молба е образувано изпълнително дело № 471/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Д., peг. № *** с район на действие:

Окръжен съд - В.. С молбата е поискано насрочването на дата за оценка и опис на движимите вещи на адреса на длъжника, извършването на справка за банкови сметки на името на длъжника и налагането на запор върху същите при установяването на такива.

На 14.08.2020 г. е връчено запорно съобщение с изх. № 12913/11.08.2020 г. до „П.и.б." АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банката.

Ha 15.02.2022 г. е депозирана молба от взискателя с вх. № 6297/15.02.2022 г. за налагането на запор върху сметките на длъжника, разкрити в Т.-Дж.З.Б. - клон София.

На 18.02.2022 г. е връчено запорно съобщение с изх. № 11324/16.02.2022 г. до Т.Дж.З.Б. - клон София, като на 09.03.2022 г. е върнат отговор от банката, че лицето Г. К. Г. не е клиент на банката.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Посочената разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно основателността на иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираните от ответника възражения, той носи тежестта да установи осъществяването на съответните юридически факти, довели до прекъсване на давността.

В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно изтекла погасителна давност за вземането по издадената заповед за изпълнение.