Решение № 111 от 26.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 1316/2022
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 26.04.2023
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. Бургас, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно административно наказателно дело № 20222100601316 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас срещу решение № 941/13.10.2022 г., постановено по АНД № 1853/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият В. К. Г., ЕГН: ********** е бил признат за невиновен в това, че на 26.02.2020 г., около 15:00 часа, по Общински път BGS1210 от гр.Созопол, община Созопол в посока второкласен път II 99, управлявал моторно превозно средство трактор марка „Беларус“ с рама № 653512, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № 2 от 3 февруари 2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и е бил оправдан за обвинението в престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С протеста и с подадено допълнително писмено изложение към него се заявява позиция, че с оглед събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, е било доказано по безспорен начин, че обв. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Направено е искане за отмяна на решението на БРС и постановяване на ново такова, с което обв. Г. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, предмет на 1 обвинението, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
По делото е постъпил писмен отговор на въззивния протест от адв.
Христо Куцаров от АК - Бургас, защитник на обвиняемия Г., в който се възразява срещу искането за отмяна на решението и се изразява позиция за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас не поддържа протеста, подаден от прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас. Счита, че в случая не е безспорно установено обвиняемият да е управлявал превозно средство, което да е подлежало на регистрация, съгласно Наредба № 2/03.02.2016 г. На следващо място застъпва становище, че по делото не са събрани доказателства обв. Г., който не е собственик на трактора, да е знаел, че управляваното от него превозно средство подлежи на регистрация. В този смисъл пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Обвиняемият В. Г., редовно призован, не участва лично във въззивното производство. Упълномощеният му защитник - адв. Христо Куцаров, редовно призован, също не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от посочените основания и оплаквания в протеста, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 от НПК, установи следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд:
Обвиняемият В. К. Г. е роден на *** г. в гр. ***. Той е * гражданин, с *** образование, ***, ***, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, общ. ****, обл. **, ул. „***“ № *, ***, с ЕГН **********. Обвиняемият няма придобита правоспособност за управление на МПС.
На 26.02.2020 г. св. М. П. предоставил на обвиняемия В. Г. вид трактор, който бил закупил по-рано, но нямал документи за него. Тракторът бил много стар и бил преправен от багер. Знаел само, че е руски. На трактора бил поставен плуг, за да може обв. Г. да изоре нива на св. П..
На същата дата - 26.02.2020 г., за времето от 08:30 часа до 17:30 часа свидетелите Т. С. на длъжност автоконтрольор при РУ на МВР - гр.Созопол и 2
К. П. - ст. инспектор началник група „ОП“ в РУ на МВР - гр.Созопол били на работа съвместно, като изпълнявали служебни задължения и извършвали обход на територията, обслужвана от РУ на МВР - гр.Созопол. Около 15:00 часа се придвижвали със служебен автомобил по общински път ВGS1210, когато забелязали, че по пътя в посока от гр.Созопол към второкласен път II 99 се придвижва трактор без регистрационна табела, поради което предприели спиране на превозното средство. При извършената проверка свидетелите С. и П. установили, че тракторът се управлява от обв. Г., който бил неправоспособен водач и на същия никога не е било издавано СУМПС.
Документи за превозното средство не били представени на полицейските служители. Водачът обяснил, че трябвало да премине в друга отбивка от другата страна на пътя. Свидетелите С. и П. огледали превозното средство и забелязали, че по него е изписано „Беларус“ и рама № 653512. За констатираните нарушения св. С. съставил на обв. Г. два АУАН с № 143962 и № 143963, след което си тръгнали (л. 8 и л. 9 от ДП). Тракторът останал в страни от пътя, заедно с водача до момента, в който на място пристигнал неговият собственик - св. П., който организирал прибирането му.
Впоследствие продал трактора на части на различни лица.
От приложеното по досъдебното производство писмо изх. № РД-1204-282-1/09.04.2020 г. от ОД „Земеделие“ – Бургас се установява, че в националните регистри на КТИ няма данни за регистрирана горска и/или земеделска техника с рама № 653512 (л. 17 от ДП). Видно от постъпило по ДП писмо с изх. № РД-12-04-282-3/29.04.2020 г. от ОД „Земеделие“ – Бургас, има данни за регистриран колесен трактор марка „Т 25“ А, рама № 653512, рег. № *** и собственик С. И. С., като няма наложени запори и техниката не се води спряна от работа (л. 77 от ДП). Заявяват също, че е възможно две превозни средства да съществуват с един и същ идентификационен номер на рама, когато се отнася до две различни по марка и модел земеделски машини (л. 77 от ДП).
Видно от приложения по делото договор за продажба на движима вещ от 18.09.2008 г., колесен трактор модел „Т 25“ А, рама № 653512, рег. № *** е закупен от св. С. И. С.. Разпитан като свидетел, същият заявява, че от тогава ежедневно го ползва във фермата си в с. А. и тракторът не е бракуван, нито е спрян от движение (л. 72-74 от ДП).
Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат на основание чл. 378, ал. 2 НПК от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, обективирани в:
- гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. С. и М. П., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и тези, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 12 и л. 15 от ДП), показанията на свидетеля К. П., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, както и показанията на свидетеля С. С., дадени на досъдебното производство;
- писмени доказателства - АУАН с бланков №143962 (л. 8 от ДП), АУАН с бланков №143963 (л. 9 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 10 и л. 20 от ДП), писмо изх. № РД-12-04-282-1/09.04.2020 г. от ОД „Земеделие“ – 3
Бургас (л. 17 от ДП), писмо рег. № 769р-4750/09.04.2020 г. от ОД МВР, Сектор „ПП“ Бургас (л. 19 от ДП), справка за съдимост (л. 23 ДП), копие на договор за продажба на движима вещ от 18.09.2008 г. (л. 73 ДП), копие на свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника (л. 74), писмо с изх. № РД-12-04-282-3/29.04.2020 г. от ОД „Земеделие“ – Бургас (л.77), събрани по предвидения в НПК ред.
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата е формирал вътрешното си убеждение, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от първостепенния съд.
Обосновано и при съпоставка с останалите доказателствени източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на полицейските служители К. П. и Т. С.. Въпреки констатирани разминавания в показанията им, дадени на досъдебното производство и тези - в хода на съдебното следствие, дължащи се на изминалия период от време, не се установява противоречие по следните факти и обстоятелства – датата на деянието, управлението на моторно превозно средство - трактор от обв. Г., с номер на рама, описан в съставените от св. С. АУАН.
Отчитайки последователност в показанията на свидетеля М. П., правилно първоинстанционният съд им е гласувал доверие и ги е съобразил при постановяване на съдебния акт. Същият свидетелства, че преди инкриминираната дата е купил багер, който е преправил на трактор и го е предоставил на обвиняемия, за да изоре една нива. Заявява, че не знае марка и модел на превозното средство, нито номер на рама, както и не може да предостави документи за покупко-продажбата му. Съобщава също, че впоследствие е разпродал трактора на части.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени доказателства.
Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на първостепенния досежно валидността, последователността и логичността на показанията на полицейските служители, извършили проверка на обвиняемия и съставили АУАН, както и показанията на собственика на превозното средство, доколкото същите допринасят за изясняване на обстановката по делото.
Анализирани в горния смисъл, доказателствата по делото не установяват по един несъмнен и категоричен начин обвиняемият В. Г. да е 4 осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. Така направеният от районния съд извод е правилен и законосъобразен.
За съставомерността на деянието по визирания законов текст, от обективна страна е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Задължението за управление само на регистрирани МПС е въведено с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според ал. 6 на същия текст „Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството“.
Изискването за регистрация на самоходна земеделска техника е въведено с разпоредбата на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), съгласно която в 30-дневен срок от придобиване на собствеността, в съответната областна дирекция „Земеделие“, по постоянен адрес - за физическите лица, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 киловата ( k W ) . Първоначалната регистрация, промяната на регистрацията и отчисляването на техниката се извършват от областната дирекция „Земеделие“ въз основа на подадено заявление от собственика до директора на областната дирекция „Земеделие“ и се вписват в информационната база данни по чл. 7, ал. 1 от Закона. Дефиниция на „Трактор“ е дадена в § 1, т. 4 от ДР към ЗРКЗГТ - понятие по смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Съгласно § 1, т. 12 от ДР към ЗРКЗГТ, колесните трактори спадат към категорията „самоходна техника“ по смисъла на закона. Условията и редът за регистрация на техниката по ЗРКЗГТ са определени с Наредба № 2 от 03 февруари 2016 г. на министъра на земеделието и храните.