Решение № 126 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пазарджик, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20235200900079 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град С., бул. „Д.Б.“ № **, чрез пълномощника им адвокат М. И. Г. на същият адрес, срещу Г. Й. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.С. ул.“Г. С. Р.“ №** по реда на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.

Изложени са обстоятелства, че на *********г., ответникът Г. Д. е управлявал автомобил *** *** с рег.№***** със скорост 120 км./ч., след излизането от ляв завой, бил загубил контрол над него, автомобилът се е о***** и с лявата си странична част се е ****о. В резултат на така описаното ПТП, Н.Д. бил получил ********[1]*****, от която е ****. Сочи се, че към момента на ПТП концентрацията на **** в кръвта на Г.

Д. е била *** промила. Твърди се, че по повод на описания пътен инцидент било водено н.о.х.д.№***г. по описа на ОС Пазарджик, приключило с постановена от съда присъда №****г., с която подсъдимият Д. е признат за виновен за това, че в *** състояние е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което причинил по непредпазливост **** на Н.Д.. Твърди се, че налице е квалифициращ признак на деянието, отчетен от наказателния съд, а именно то е извършено в *** състояние с концентрация на **** в кръвта над *** промила и присъдата е влязла в законна сила на ***г. Твърди се, че по отношение на управлявания от ответника лек автомобил О.А. с *** *** с рег.№***** към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗД „Б.И.“АД, а процесното ПТП представлявало покрит риск от полицата „ГО“, на основание чл.432, ал.1 от КЗ увредените лица и *** по закон на ****ото дете – неговите родители Д.Т.Д. и А.Н.Д. завели срещу дружеството преки осъдителни искове за обезщетяване на понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили при застрахователното събитие. Сочи се, че в резултат на това постановено Решение №***г. по в.гр.д.№****г. по описа на СГС, частично отменено с Решение №***г. по в.гр.д.№***г. на Апелативен съд С., с което окончателно били определени и присъдени следните обезщетения по чл.52 ЗЗД: 100 000 лв., представляващи застрахователно 1 обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на А.Н.Д. за търпени от същия ***** вследствие **** на сина му Н.Д.. 100 000лв., представляващи застрахователно обезщетени за търпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на Д.Т.Д. за търпените от нея ***** вследствие **** на сина й, Н.Д.. Твърди се, че посочените решения са постановени при участието на ответника Д. като подпомагаща страна на ЗД „Б.И.“АД, като на основание чл.223 от ГПК е възникнал установителен ефект в отношенията на третото лице и насрещната страна по всички факти предмет на производството по гр.д.№****г. по описа на СГС.

Сочи се, че за горните суми в полза на увредените лица били издадени 4 броя изпълнителни листа от въззвния съд, въз основа на които били образувани следните изпълнителни дела: изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№*** от КЧСИ. Изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№*** от КЧСИ. Твърди се, че във връзка с горното дружеството е претърпяло принудително изпълнение като заплатило в цялост в полза на взискателите сумата от 327 736,19 лева, част от която посочили като искова сума. С извършеното плащане на двете застрахователни обезщетения в полза на увредените лица, за ищеца ЗД „Б.И.“АД встъпило в правата на удовлетворените кредитори срещу прекия причинител на вредите и имал право да получи от виновния водач по обратен ред платеното на регресно основание по чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

Във връзка с така изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Г. Й. Д., с ЕГН**********, с адрес гр.С. ул.“Г. С. Р.“ №** , да заплати на ищцовото дружество ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******, следните суми: по 25 000лв.-главница представляваща застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, както и законната лихва от *********г. до ****г. по 12 988,69лв., за всеки от двамата - А.Н.Д. и за Д.Т.Д., за търпените от тях ***** вследствие **** на сина им Н.Д.; 433 лева разноски в изпълнително дело №*****, 5063.14 лева- такси по изп.д. №***** към ****г., разноски общо за двете лица получили обезщетения- 1125 лева, 284 разноски по изп.дело №***** и 132 лева такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ или общо 83 471.23лв., представляващ частичен иск от цялата изплатена сума в размер на 327 736,19лв.

В законният срок по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв.М.,като пълномощник на ответника който заявява, че предявеният иск е допустим, но го оспорва по основание и размер, като прави възражение за погасяване на задължението по давност в неговата цялост и относно отделните преклудирани вземания, които представляват неговия пълен размер. В условията на евентуалност заявява, че същият е частично неоснователен и съдът следва да редуцира същият по размер.

Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

В срокът по чл.372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца ЗД „Б.И.“АД.

В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съобразно нормата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ – „Освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя 2 обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:

1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на ********* по закон норма или под въздействието на ************** или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за ****, **************.

При регресното право уредено в чл.500 от КЗ, застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.

Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Първият и вторият елементи от посочения сложен фактически състав са установени с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК.

От приетото като доказателство н.о.х.д.№*** година по описа на ПОС присъда №****г., се установява, че ответникът Г. Й. Д., с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ********* г., на общински път от с.З. за с.Б., област П., при управление на МПС – лек автомобил „***“ модел ***, с рег.№ ****, негова собственост след като е нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил *** на едно лице и **** на две лица, а именно: *** на Н.А.Д., с ЕГН********** от гр.С., комплексна средна **** на П.А.Д., с ЕГН ********** от гр.С., изразяващи се в **********, което е довело до **********************************************, и средна **** на М.В.Г., с ЕГН********** от гр.С., изразяваща се в **************************************, като деянието е извършено в *** състояние /*** промила **** в кръвта/, поради което и на основание чл. 343, ал.4, във връзка с ал.3, буква „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 21, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.58 а ал.1 НК във вр.чл.373 ал.2 НПК е бил осъден на ******** - ***********.

По отношение размера на вредите, с които е обезщетил ищеца родителите на ****ия Н.Д. има произнасяне на СГС, от постановеното Решение от ****г. по гр.д. №****г. по описа на СГС, частично отменено с решение №***г. по в.гр.д. №***г. на Апелативен съд – С. се установява, че окончателно са определени и присъдени следните обезщетения по чл.52 от ЗЗД на А.Н.Д. и на Д.Т.Д.:

3

-100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на А.Н.Д. за търпени от същия ***** вследствие **** на сина му Н.Д.;

-100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на Д.Т.Д. за търпените от нея ***** вследствие **** на сина й Н.Д..

Следва да се отбележи, че в настоящето производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалите и размера на обезщетението, важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагаща и подпомагана страна, в производството по воденото гр.д.***г. по описа на СГС и на САС и на основание чл.223 ал.2 от ГПК. Това е видно от постановените решения, в диспозитива на които е изписано, че решението е постановено, при участието на Г. Д., като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД.

По делото е допусната СИЕ и депозираното заключение не е оспорено от страните.От експертизата се установява, че ищцовото дружество ЗД „Б.И.“ АД е изплатило пълният размер на сумата от 327 736,19 лева.

От експертизата се установява, че в полза на увредените лица са били издадени 3 броя изпълнителни листове, въз основа на които са образувани следните изпълнителни дела: изп. дело N****** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист от **** г. на СГС по гр.д. **** г., за следните задължения: 150 000 лева-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ********* г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски в размер на 3 375 лева, изпълнителни разноски в размер на 2 493,60 лева и 9 165,50 лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ; изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист от ********* г. на САпС по гр.д.*** г., за следните задължения: 50 000 лева-главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ********* г. до окончателното й изплащане, изпълнителни разноски в размер на 866 лева и 5 063,14 лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ; изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист от ******** г., за следните задължения: 1125,00 лева съдебни разноски, изпълнителни разноски в размер на 284 лева/ от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 132,00 лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ищцовото дружество е заплатило в полза на взискателите сумата общо сумата от 327 736,19 лева, част от която е посочена като искова сума по делото.

От експертизата на вещото лице се установява, че плащанията са извършени както следва:

4

1.

1. По изп. дело № ****** по описа на ЧСИ М.Д., са преведени общо 230 127,48 лева:

77 000 лева на **** г.;

22 000 лева на **** г.;

33 000 лева на **** г.;

40 000 лева на **** г.

23 000 лева на **** г.

21 000 лева на **** г.;

Разпечатката съдържа 41 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/604d27b2-f4b9-4553-b8e1-d2dc52ebcef9