Решение № 46 от 09.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ловеч, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500657 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №108/12.09.2025 год. по Гр.д.№255/2023 год., Луковитският районен съд е отхвърлил предявените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,

Бенч Марк Бизнес център чрез юрк. С. Й., срещу И. Р. А., ЕГН **********, с адрес в с. ****, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо между страните, че ответникът И. Р. А. дължи на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следните суми: 1 543,48 лева /хиляда петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ по Фактура № 0003277029/ 27.07.2020 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 22.04.2020 г. до 22.07.2020 г.; законна лихва в общ размер на 398.08 лв. по Фактура № 0003277029/ 27.07.2020г., за периода от 11.08.2020 г. до 28.02.2023г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 142/ 2023 г. по описа на РС - Луковит е издадена Заповед № 108/ 28.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№4549/17.10.25 г. от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1784, бул.

„Цариградско шосе" № 159, район Младост, БенчМарк Бизнес Център, чрез юрк. С. Й.

1 срещу решение №108/1209.25 г. по гр.д.№255/23 г. по описа на РС-Луковит с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено изцяло, като съдът да се произнесе по същество на спора и да уважи иска изцяло.

Изтъква, че ЛРС при отхвърляне на иска не е съобразил твърдението им, че ответникът е бил клиент на дружеството през проверявания период, което и той е признал в съдебно заседание, а факта се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, които цитира и обсъжда. Твърди, че ответникът не е спазил задълженията си по чл.15 т.6 от ОУ, като твърди, че е продал имота да уведоми дружеството писмено за това.

Позовава се на действието на ПИКЕЕ, което не е възложило в тежест на въззивника да изследва кога и как е променяна собствеността, а само да се констатира неправилно/неточно измерване или неизмерване на потребената ел.енергия, като фактурата е издава на името на абоната. Счита, че не собствениците, а ползувателите дължат заплащане на консумираната ел. енергия, като цитира ЗИ и чл.2 т.10 от Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г.

Изтъква, че въззиваемият е недобросъвестна страна и в резултат на това не може да се полза от това си поведение.

Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение като уважи иска и да му се присъдят разноските по делото за двете инстанции, включително и юрисконсулско възнаграждение.

В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. С писмена молба вх.№956/3.02.26 г. въззивникът поддържа въззивната си жалба и моли да бъзде уважена, като моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи иска, като му присъди и направените разноски за двете инстанции по представен списък.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№255/23 г. на РСЛуковит и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 142/ 2023г. по описа на РС - Луковит, съдът констатира, че въз основа на заявление от 15.03.2023 г., в полза на заявителя 2

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на 28.03.2023 г. е била издадена заповед № 108 за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против И. Р. А., ЕГН **********, с адрес в с.

****, за сумите: 1 543,48 лева /хиляда петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ по представляваща дължими суми неизмерена, неправилна и/или неточно измерена енергия за период от 22.04.2020 г. до 22.07.2020 г.; съгласно фактура

№3288023/26.10.20 г. законна лихва в общ размер на 398.08 лв. за период от 10.11.20 г. до 28.02.23 г. в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.03.2022 г. до изплащане на вземането главница, както и 38,83 лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал възражение вх.№1331/4.04.23 г., с което е оспорил вземането по издадената заповед.

С разпореждане №334/7.04.23 г.РС-Луковит е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си пред същия съд в едномесечен срок от уведомлението. То е връчено на 22.04.23 г. на заявителя, а установителният иск е предявен на 22.05.23 г. т. в законоустановения срок, следователно искът е допустим и съдът следва да го разгледа по същество.

По делото на л.24 е представена лицензия за разпределение на ел.енергия №Л-13507/13.08.2004 г. на дружеството „ЧЕЗ Разпределение България" АД /със сегашно наименование „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД/ за срок от 35 години за разпределение на електрическа енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С решение № И2-Л-135/9.12.2013 г. на ДКЕВР е изменена лицензия №Л135-07/13.08.2004 г./л.25 от делото/ За електроснабден обект, находящ се в ****, *** и присъединен към електропреносната мрежа е бил открит клиентски номер 5300001510206.

От представения по делото констативен протокол №3030246 на л.14 съдът установява, че на 22.07.2020г. в процесния имот - къща в с. ****, от З.В.П., П.Л.Й. и А.С.Б. служители от отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД и в присъствието на независимия свидетел Б.В.М. - представител на Федерацията на потребителите, извършили проверка и установили, че на електромер с фабр. № 130319643 е извършена промяна на схемата на свързване, като към мрежа ниско напрежение се присъединяват два броя проводника със сечение 16 мм2 съответно за фаза и нула, които в другия си край захранват вътрешната инсталация на къщата. По този начин консумираната от потребителя електрическата енергия, не се измерва и не се заплаща.

За правилно решаване на спора е допуснат до разпит като свидетел служителят на ищеца – П. Л.Й., от които показания се установява, че той е извършил с двамата си колеги проверка на процесния имот, находящ се в с.*******и са установили нерегламентирано ползване на ел.енергия, което са отразили в констативния протокол. Установили, че титуляр на партидата е лицето И. А., звънял на полицията, но екип не дошъл. Пояснява, че човекът, който присъствал при проверката от името на федерацията на потребителите е получил 3 инсулт и се казва Б. М.. Електромерът е бил на високо, на стълб и не са се казвали да замерят напрежението, защото нямали стълба.

По делото на л.22 е приложена Справка за преизчислени количества електрическа енергия, съставена въз основа на Констативен протокол № 3030246/22.07.2020 г. от която се установява, че касае „бизнес партньор": И. Р. А., номер: 0011874976, ИД място на доставка: 32Z103002279171J, абонатен номер: 5410699149, инсталация номер:

08032331305 от дата 22.07.2020 г..

Издадена е фактура с номер 0003277029/27.07.2020 г. с получател: И. Р. А., с адрес в с.*****, с клиентски номер 530000873667, за обект: ****. В същата е отразено, че сумата по констатитевн протокол възлиза на 1 286,23 лв, ДДС 257,25 или общо 1 543,48 лв.

Приложено е писмо с изх.№144929/23.07.20 г. до получател: И. Р. А., с адрес в с.**** ИД място на доставка: 32Z103002279171J, абонатен номер: 5410699149, с което той е уведомен, че на адреса в с.**** е констатирано промяна в схемата на свързване и е съставен протокол протокол №3030246/22.07.20 г. и ще бъде извършено преизчисление на кколичеството ел.енергия, за което той ще бъде уведомен допълнително. Обратната разписка е подписана на 3.08.20 г. от лицето С. В. на адреса с.****

От представеното писмо с изх. № 1203717058/27.07.20 г./л.19/ от „ЧЕЗ разпределение България" АД до И. Р. А. се установява, че същият е уведомен, че на аб.

№5410699149 кл.№530001510206 е начислена сума 1543,48 лв. Това писмо е адресирано на адрес с****и е получено от него на 3.08.20 г.

От съда е изисканата информация от Община Луковит относно - деклариран ли е процесния имот и от кое лице по ЗМДТ, както и заплащани и са такива местни данъци и такси и от кое лице в периода 2008г. до настоящия момент. От нея е видно, че за периода от 2015г. до 2023 г. данъци за имота находящ се в с. ******* е заплащало лицето С. К. С.

/дубликати на приходни квитанции на л.136-145/ - като същото лице е декларирало и данни за същия имот по Закона за местните данъци и такси.

Видно от представената справка от Община Луковит относно адресно регистрирани лица живущи в процесния имот за периода 2008 г. до настоящия момент /л.151-153/, се установява, че на административен адрес ул. „С****, има следните лица регистрирани с постоянен адрес: М.О. А.а, А.И.. Р., Ф. И. Р. и В. Р. В.. Регистрирани лица с настоящ адрес са: С. К. С., И. Р. А. /ответникът по делото/, М.. О. А.а, А. И. Р. и Ф. И.Р..

Съгласно справка от Агенция по вписванията при РС Луковит относно собствеността и движение на покупко-продажби на процесния имот находящ се в с. ****, се установява, че през 2014 г. имотът е бил закупен от С. К. С., а продавачи са били лицата Г.

Г.Л. и Ц. И.Л..

Във връзка с твърденията на ответника, че през 2011г. е продал къщата на у*****на А. Д.О. и съпруга й В. О. М.в, РС-Луковит е изискал служебно справки НБДН за А. Д. О. и В. О. М., които се установява, че имат постоянен и настоящ адрес в с. **** както, и, че В.О. М. е починал на ****** г.

4

Установява се от писма на л. 177 и л. 200 от делото от Община Луковит, че имот с административен адрес: *****, е деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 17181/ 02.07.1999 г. от лицето И. Р. А., без посочени УПИ /парцел/, кадастрален номер и квартал на поземления имот, в периода 02.07.1999 г. – 31.12.2016 г. Поземленият имот е закрит на името на посоченото лице, тъй като при направена справка в Агенция по СККК и Разписен лист е установено, че имот с адм. адрес: с. ***, идентификатор ***, не е собственост на И. Р. А..

За периода 2008г-.2016г. с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 17181/ 02.07.1999г., за недвижим имот с. ******* данък недвижими имоти и такси битови отпадъци е плащан от лицето И. Р. А.. Няма подадена такава декларация за имот находящ се на *****.

Приложени са приходни квитанции /л.200-202/.

От представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том VI, рег. №5111, дело № 5 693 от 12.08.2008 г. /л.206/, от съдържанието на който се установява, че на 12.08.2008 г. И. Р. А. е закупил застроен поземлен имот с административен адрес: с. ****.

Във връзка с възражението на ответника, че не е потребител на ел. енергия за процесния обект и не е живял на този адрес в процесния период, са допуснати до разпит в качеството на свидетели А. Д. О., М. О. А.а, В. Ц. В.и В. А. К.. От показанията на свидетеля А. Д.О., които съдът възприема като обективни и безпристрастни се установява, че тя живее в с. **** и познава И., който в момента живее на ул. „Георги Бенковски“. Твърди, че през 2011 г. с мъжа си В. О. М. закупили къщата на ул. „****от И. и жена му и още тогава се настанили в къщата на *** и живели там до 2017 г. Съпругът й В. О.