Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
8005/2018
Подписан
28.04.2025

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№……….…….,гр.София, …………….г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

Златка Чолева при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 8005по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .

Обжалва се решение на СРС, 76 състав под

№ 386396 от 17.04.2018г., постановено по гр.дело № 65879/2017г. , с което са отхвърлени предявените от Т. Р. И. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД искове , както следва: 1/ иск квалифициран с правното основание по чл.432 ,ал.1 от КЗ за сумата от 12 000,00лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в резултат на ПТП от 18.08.2016г. с делинквент – водачът на“Рено Т“ , с рег.№ *******, застрахован при ответника и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 325,98лв.- мораторна лихва върху горепосочената главница, натрупана за периода 18.08.2016г. – 18.09.2017г. Решението се обжалва и в частта, с която ищецът Т. Р. И. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 300,00лв.- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора по делото на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.

Въззивникът

– ищец Т. Р. И. заявява искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила, като необосновано и като неправилно, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че необоснован е изводът на първата инстанция, с който е прието, че по делото не е доказан фактът, че претърпяните от него телесни увреждания са в резултат именно на процесното ПТП. Твърди, че макар да не фигурира в протокола за ПТП с пострадали лица, участието му в процесното ПТП и получаване на вредите от него /болки и страдания/ са установени със събраното по делото гласно доказателство, преценено в съвкупност с представеното по делото медицинско удостоверение и заключението на СМЕ. Поддържа наличие на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и събирането на доказателства за правно-релевантните факти. С твърдяните процесуални нарушения от въззивника е обоснована допустимостта на заявените доказателствени искания за попълване на доказателствения материал по делото във въззивното производство. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като доказани и основателни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва жалбата на ищеца и заявява искане за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение по съображения развити в писмения отговор по чл.263,ал.1 от ГПК. Намира, че от първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест между страните. Възразява, че от ищеца не е реализирано пълно и главно доказаване на релевантните факти, обуславящи основателност на предявените искове. Възразява, че ищецът не фигурира в протокола за ПТП с участието на пострадали лица. Намира, че правилно от първата инстанция не са кредитирани показанията на разпитаната по делото свидетелка относно установения от нея факт на участието на ищеца в процесното ПТП, като е отчетена на основание чл.172 от ГПК заинтересоваността на свидетелката, която живее на съпружески начала с ищеца и не е пряк очевидец на произшествието. При условията на евентуалност поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради непоставен обезопасителен колан, /факт, установен и със СМЕ/, както и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер не съответства на вида и тежестта на нараняванията на ищеца и болките и страданията му. Заявява искане за присъждане на разноските по делото направени във въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./- за сумата от 12 000,00лв. претендирана като обезщетение за неимуществени вреди и с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 1 325,98лв., претендирана като обезщетение за забава за заплащане на главницата в размер на законната лихва за времето на забавата 18.04.2016г.- 18.09.2017г.

Настоящият съдебен състав намира , че неправилно от исковата претенция за главницата е квалифицирана от първата инстанция с правното основание чл.432,ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, без да е съобразен правно –релевантния факт, че процесното застрахователно събитие е настъпило на 18.08.2016г. по време на действие на застрахователен договор, сключен при действието на КЗ /отм./ - на 01.10.2015г. – в сила от 11.10.2015г. и действащ до 10.10.2016г. При тази хипотеза, на основание пар.22 от КЗ от 2016г. приложение намират правилата на КЗ /отм./, поради което правилната правна квалификация на предявеният иск за главницата е чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от КЗ от 2016г. Тази неправилна правна квалификация, обаче, не се отразява на допустимостта на обжалвания съдебен акт в частта на произнасянето по иска за главницата, тъй като със съдебното решение от СРС са разгледани фактите, посочени в обстоятелствената част на исковата молба и произнасянето с обжалваното решение е съобразно искането /петитумът/ на претенцията за главницата, заявен с исковата молба. Неправилната правна квалификация обуславя само незаконосъобразност на обжалвания акт като постановен в нарушение на материалния закон.

По иска с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения иск.

С обжалваното решение е приет за недоказан фактът, че ищецът е пострадал от процесното ПТП. Настоящият съдебен състав намира извода за недоказаността на този факт за незаконосъобразен, като изведен в резултат на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. В нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.2 от ГПК с доклада по делото от първоинстанционния съд не са дадени указания на страните / ищеца за кои от спорните твърдяни от тях факти не се сочат доказателства. От събраните като последица от това процесуално нарушения доказателства във въззивното производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК , както и от доказателствата, приети във въззивното производство по реда на чл.266,ал.2 от ГПК и съвкупната преценка на тези доказателства със събраните в първоинстанцинното производство настоящият съдебен състав приема, че се установява наличието на правно-релевантните обстоятелства от фактическия състав по чл.213,ал.1 от КЗ /отм./. С приетото във въззивното производство по реда на чл.266,ал.2 от ГПК споразумение от 22.10.2018г. по нохд № 87 /2018г. по описа на СРС, 5-ти състав, сключено по реда на чл.382,ал.7 от НПК, е разрешен със силата на пресъдено нещо въпросът относно противоправното и виновно поведение на водача на МПС „Рено“ с рег.№ *******, причинил процесното ПТП, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Относно противоправността и вината на водача на автомобила и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото процесно ПТП настоящият съдебен състав зачита установяването им като правно-релевантни факти, на основание чл.300 от ГПК, тъй като одобреното от съда споразумение по наказателното дело има последиците на влязла в сила присъда- чл.383,ал.1 от НПК. Наличието на валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС „Рено“ с рег.№ *******, по която застраховател е ответното дружество към релеватнтния момент не се оспорва от ответника, а се установява и от представената по делото справка от Гаранционен фонд /л.9 от делото на СРС/.

На следващо място, от събраното във въззивното производство гласно доказателство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК - показанията на свидетеля Н.М.Н. безспорно и категорично се установява, че ищецът е пътувал в лекия автомобил „Опел Зафира“, управляван от свидетеля, който автомобил е бил ударен от МПС „Рено“ , застрахован при ответника при процесното ПТП. От показанията на св.Н. се установява , че в управлявания от него автомобил са били 6 човека, като ищецът е седял отпред на седалката до него /водача/, като в същия автомобил е пътувал и бащата на ищеца – Р.Х.И., посочен в констативния протокол № 144 от 18.08.2016г. като пострадал с видима фрактура на лицевата кост. Свидетелят Н. установява, че с най-тежки травми в резултат на ПТП е бил бащата на ищеца- Р., а останалите , /включително и ищеца/ са били с натъртвания и охлузвания.

Съдът кредитира показанията на св.Н. като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления в качеството му на пряк очевидец и участник в процесното ПТП, незаинтересован от изхода на настоящото дело. Показанията на този свидетел кореспондират на фактите, отразени в констативния протокол № 144/18.08.2016г. като официален писмен документ относно мястото, времето на ПТП , автомобилите, участвали в ПТП, както и пострадалото лице с най-тежките травми в резултат на инцидента. Показанията на този свидетел подкрепят и обосновават извод за достоверност на показанията на свидетеля на ищеца, разпитан в първата инстанция- св. Г. А., /при отчитане на евентуалната заинтересованост на св.А. по реда на чл.172 от ГПК като живееща на семейни /съпружески начала с ищеца/, относно установения от св.А. факт на участието на ищеца в процесното ПТП и причинно –следствената връзка между нараняванията на ищеца и застрахователното събитие.

От показанията на двамата разпитани по делото свидетели на ищеца се установява, че в резултат на ПТП на ищеца са били причинени натъртвания и охлузвания. Тези наранявания са установени като налични и при извършения на ищеца медицински преглед 6 дни след процесното ПТП и отразени в медицинското удостоверение от 24.08.2016г., издадено от АИПСМП по „Ортопедия и травматология д-р Р.Б.“. От показанията на св.А. се установява, че медицинският преглед е бил извършен от ищеца седмица след процесното ПТП по нейно настояване, тъй като въпреки болките и страданията ПТП ищецът е отказвал да потърси медицинска помощ, поради очакване болките и страданията да отминат, както и поради тревоги за здравето на баща му , пострадал от същото ПТП. Със събраните гласни доказателства и медицинското удостоверение е доказано причиняването на следните конкретни травми на ищеца в резултат на ПТП- контузия /натъртване/ на гръден кош в ляво, контузия на дясно рамо /отток с хематом с размери ¾ см. и мишница/ и контузия /отток/ на ляво коляно. От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че тези травми са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, не опасно за живота, като при благоприятно протичане на оздравителния процес вещото лице уточнява, че би следвало болките и страданията от гореописаните травми да отшумят за около 12-15 от датата на травмата. От заключението на СМЕ се установява още, че в посочения период от време ищецът е изпитвал дискомфорт и болезненост, ограничаваща активността му и обичайния начин на живот, но травмите не са изисквали медикаментозно лечение, тъй като такова не му е било назначено след горепосочения медицински преглед. От показанията на св.А. се установява, че за период около месец освен горепосочените физически болки и страдания, ищецът е страдал и от неспокоен сън, ставал е през нощта, събуждал е свидетелката, плачел е.