Решение № 6120 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6120 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20261100509704 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 28120/11.06.2026 г. на „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК 200452057, в качеството му на длъжник по изп. дело № 202692104400712 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за изменение на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, обективиран в Постановление изх. № 473 от 05.06.2026 г.

Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед установения в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер от 200 лева, равняващи се на 102.26 евро, за образуване и водене на изпълнително дело. Сочи се, че адвокатът – пълномощник на взискателя е извършил единствено подаване на молба за образуване на изпълнително дело, без никакви други искания и действия, поради което присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 18 900 евро се явява прекомерно. Иска се отмяна на отказа и намаляване на дължимите разноски за адвокатското възнаграждение до сумата от 102.26 евро и съответно на това – намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Иска се и присъждане на направените по жалбата разноски.

В законовия срок ответникът по жалбата – взискателят „Имекс Груп“ ООД е взел становище за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.

Софийски градски съд в настоящия си състав, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 202692104400712 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба от 28.04.2026 г. на „Имекс Груп“ ООД, подадена чрез адв. Е.Е. от САК, за принудително събиране на суми, 1 предмет на издаден Изпълнителен лист от 21.04.2026 г. по т.д. № 2330/2022 г. по описа на СГС, VI-11 състав, както следва: 248 500 щатски долара главница, ведно със законната лихва в размер на 10% върху главницата за периода 27.07.2015 г. до окончателното плащане, 9 729.73 щ.д. за процесуално представителство в производството пред арбитраж, 1 005.20 евро разноски за преводи, 630.30 евро разходи за преписи, 1 935.95 евро разноски по делото пред СГС и 4 422.67 евро разноски за делото пред САС, както и 2.56 евро такса за издаване на изпълнителен лист.

Взискателят е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на присъдените суми, както и на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 900 евро, като е посочил изпълнителен способ – запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки и е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С Постановление от 28.04.2026 г. ЧСИ П. е образувал изпълнително дело и е приел за събиране посоченото в молбата за образуване адвокатско възнаграждение в размер на 18 900 евро, както и дължимите такси по изпълнението в размер на 113.29 евро.

Със запорни съобщения от 11.05.2026 г. до ПИБ АД, ОББ АД и Банка ДСК АД съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника за сумите, предмет на изпълнителния лист, както и за сумата от 18 900 евро разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и сумата от 13 555.73 евро такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.

С имейл от 15.05.2026 г. адв. Е. е представил преписи от проформа фактура от 27.04.2026 г. и данъчна фактура от 12.05.2026 г. за сумата от 18 900 евро без ДДС с основание „Хонорар за процесуално представителство по изпълнително дело, образувано по Изпълнителен лист от 21.04.2026 г., издаден по т.д. № 2330/2022 г. по описа на СГС“.

С ПДИ от 11.05.2026 г., получена на 19.05.2026 г. длъжникът е поканен да заплати посочените суми, а на 26.05.2026 г. е постъпило възражение от него за прекомерност на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение, като са направени искания за намаляване на дължимите разноски за адвокатското възнаграждение до сумата от 102.26 евро и съответно на това – намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

С Постановление от 05.06.2025 г. ЧСИ П. е отказал да редуцира присъдените за събиране адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от Тарифата.

Постановлението е връчено на длъжника на 09.06.2026 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.

По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в 2 изпълнителното производство.

По отношение възраженията за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение се определят съобразно доказателствата за уговорено и платено такова. В случая взискателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 18 900 евро, видно от приложената данъчна фактура, обективираща основанието за плащане – описаната услуга като „процесуално представителство по изпълнителното дело“. При преценката дали платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно от значение е материалният интерес, фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и конкретните извършени изпълнителни действия.

Неправилна е тезата на жалбоподателя, че предвиденият в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело е 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата, такъв е минималния размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело, а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.

С оглед представените в изпълнителното производство пълномощно и фактури, между страните по договора за адвокатска услуга е уговорено предоставяне на такава за цялостно процесуално представителство, а не само за подаване на молбата за образуване на делото. Следователно възнаграждението е уговорено и дължимо не само за извършената до момента от адвоката работа, но и за всички други действия, които предстои да бъдат извършени до окончателното събиране на дължимите от длъжника суми. И след като длъжникът не твърди и не са представени доказателства за пълно погасяване на задълженията в срока за доброволно изпълнение и до настоящия момент, работата на адвоката въз основа на възложените му пълномощия като процесуален представител на взискателя продължава до окончателното събиране на всички вземания. При ориентир минималните възнаграждения за образуване и за процесуално представителство по изпълнително дело, регламентирани в цитираната Наредба № 1/2004 г., съдът намира уговореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение за справедливо възмездяващо адвокатския труд.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските за адвокатско възнаграждение освен за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, и за осъществяване на процесуално представителство за принудително събиране на вземането до окончателното погасяване на задълженията.

Предвид неоснователността на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, неоснователно се явява и искането за намаляване съобразно с това на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Ето защо жалбата се явява неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 28120/11.06.2026 г. на „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК 200452057, в качеството му на длъжник по изп. дело № 202692104400712 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ за изменение на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, обективиран в Постановление изх. № 473 от 05.06.2026 г.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4