Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 700 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 40/2025
Вид
Решение № 700
Подписан
26.02.2026
В сила
25.06.2026
Състав
ДАНИЕЛА КРАСИМИРОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110200040 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от П. П. Г., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 9007/26.11.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а", вр. т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

В депозираната жалба се съдържат твърдения, че НП е незаконосъобразно.

Посочва се, че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, относно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено същото. Във връзка с материалната законосъобразност на акта се посочва, че нарушението може да бъде вменено на превозвач или на собственик на извънгабаритно ППС, но не и на водача. Допълва, че никъде в ЗП не е предвидена отговорност на водача.

Жалбоподателят цитира чл. 36 от Наредбата и акцентира върху това, че на проверката е следвало да присъстват както органи на АПИ, така и органи на 1

МВР. С тези аргументи се иска от съда да отмени НП. Алтернативно, в случай, че съдът намери нарушението за извършено, а жалбоподателят за виновен, същият моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк.

Николов, който в хода на съдебните прения пледира пред съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2024 г., в 10.13 часа, жалбоподателят П. Г. управлявал МПС, марка/модел „***“, с рег. № СВ *** РС и полуремарке с 3 оси, с рег. № *** по път II-18, км 24, с посока на движение към от с. Чепинци към с. Казичене. На отбивната площадка същият бил спрян за проверка от служители на АПИ, където бил установен като водач на МПС от контролните органи на АПИ.

Собственик на МПС било „***“ ЕООД. От представената по време на проверката експедиционна бележка № 330410244363/31.10.2024 г. било установено, че водачът извършва превоз на пясък 0/4 мм. Контролните органи измерили масата на ППС с техническо средство - електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845, като било констатирано, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на МПС е 12.335 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.835 т. Измерено било и междуосовото разстояние също с техническо средство - ролетка № 1311/18/ (5м), като техническото средство отчело 1.40 м. Сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.365 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, като превишаването било с 5.365 т. За извършените измервания била издадена кантарна бележка от измерване № 140/31.10.2024 г. Предвид данните от измерването, контролните органи на АПИ приели, че ППС е тежко и поискали от водача да представи разрешение за специално ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но той не представил такова.

Въз основа на констатираното, на 31.10.2024 г. Р. Й. Г. на длъжност инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010425 от 31.10.2024 г., в който констатирал като нарушени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3, вр. чл. 7, 2 ал. 1, т. 4, б. „а“, вр. т. 3, б. „б“ от Наредбата.

Въз основа на съставения АУАН, Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София упражнил правомощието си да преквалифицира нарушението и издал обжалваното НП № 9007/26.11.2024 г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а", вр. т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, като преквалифицирал нарушените разпоредби.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие Р. Г., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – известие за доставяне на НП, кантарна бележка, разписка за връчване на препис от АУАН, копие на свидетелства за регистрация, пътен лист, експедиционна бележка, Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г. и Заповед № РД-11-1138/15.10.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, документи относно годността на използваните технически средства.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на разпитания свидетел Р. Г. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях той излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираното неизпълнение на законовите задължения и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, поради което съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай.

Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.

3

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени.

АУАН е съставен от компетентен за това орган – св. Г., компетентно длъжностно лице съгл. чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП – на инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, оправомощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа със Заповед № РД-111138/15.10.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, а НП е издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, оправомощен да издава НП със Заповед № РД11- 1139/15.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП.

Съдът намира, че нарушението е описано е описано достатъчно подробно, като АУАН и НП съдържат описание на всички съставомерни признаци. Съдът изгради извода си като взе предвид посочените в тях нарушени разпоредби. С оглед на това, съдът намира, че възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.

В обжалваното НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а", вр. т. 3, б. „б“ вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че на посоченото в АУАН и НП време и място, жалбоподателят Г. е управлявал извънгабаритно (тежко) ППС по смисъла на §. 1, т. 1, вр. чл. 2 и чл. 3 от Наредбата. Съгласно нормата на чл. 2, извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5 (от Наредбата), а съгласно чл. 3, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В процесния случай, приложима се явява нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, която определя допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища. Правилно в АУАН и НП е посочено, че ППС, управлявано от жалбоподателя, попада в хипотезите на чл.

7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 3, б. „б“ от Наредбата. За движението на това ППС, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същата наредба предвижда издаването на специално разрешение и при предпоставките, цитирани в посочената 4 разпоредба. Безспорно е установен, че жалб. Г. не е представил такова разрешение, тъй като не е имал такова. Същият е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП, въз основа на която е наказан жалб. Г., предвижда налагане на наказание „глоба“ за физически лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 или които извършват наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В процесния случай субект на това нарушение може да бъде единствено превозвачът. Доколкото жалб. Г. е само водач на превозното средство, видно от издадения пътен лист и свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС, от него не би могло да се търси отговорност за извършването на това нарушение. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните указания дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 5/2023 г., съгласно което водач, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, съответно не е наредил превоза.

Доколкото в това производство, районният съд е инстанция по същество, същият има правомощието да измени наказателното постановление. Като съобрази задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС о т I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 1/2020 г. , с оглед правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за квалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, съдът намира, че в процесния случай следва да упражни именно това свое правомощие като измени дадената правна квалификация от АНО в НП по чл.