Решение № 303 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000225 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258, вр.чл.623, ал.6 от ГПК.

С въззивна жалба Е. Н. З. оспорва разпореждане № 7 877 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 517/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 13 състав, с което е допуснато изпълнението на решение от 30 октомври 2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 334/2018-3 и на решение от 30 октомври 2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 332/2018-3 срещу длъжника Е. Н. З., с които същата е осъдена да заплати на Ш. Ч. Г. С. B. Т. А.

Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция, разноски в производствата по тези две дела в размер на съответно 2 050 евро и 2 050 евро или общо 4 100 евро, които следва да бъдат платени от притежателя на дизайна, обявен за недействителен, осъдена е Е. Н. З. да заплати на Ш. Ч. Г. С. B. Т.

Аноним Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция сумата от 1 929.61 лв - разноски в настоящото производство и е осъден Ш. Ч.

Г. С. B. Т. А. Ш. - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 50 лв. - дължима ДТ на основание чл. 15 от ТДТ.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Инвокира се довод, че е налице порок поради липса на активна процесуална легитимация в процеса. В тази връзка се твърди, че липсва правна сигурност относно това дали дружеството, което е страна в производството за обявяване на недействителността на дизайна и настоящият молител са идентични такива. Твърди, че липсват мотиви, как дружество, което е извън страна-членка на ЕС 1 осъществява процедура по екзекватурата на територията на Р България, при факта, че процедурата касае европейски правни субекти и съдебни актове. Твърди, че е налице материална незаконосъобразност на постановеното разпореждане по чл.71, §1 от Регламент 6/2020 г. В тази връзка твърди, че съдът е цитирал Регламент 6/2001 г., какъвто несъществува. Твърди, че процесното решение не е съдебно такова и интерпретира в себе си две влезли в сила съдебни решения на Съда на Европейския съюз от 07.02.2016 г. по дело Т-793/16 г. и решение от 07.02.2016 г., по дело Т-794/16 г., с които е обявена недействителността на оспорените дизайни. Твърди, че след двете цитирани съдебни решения Апелативния състав на EUIPO незаконосъобразно възлага на Е.З. разноски, които същата следва да плати на молителя. Твърди, че интересен е факта, че EUIPO базира „окончателните решения по разноските“ на чл.70, ал.1 от Регламент 6/2002, а не на чл.70, ал.2 от същия регламент. Твърди, че справедливото разпределение на разноските е направено от Съда на ЕС с двете влезли в сила решения на EUIPO и няма как да се пререшава правен спор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното разпореждане, като претендира и разноски в настоящето производство.

Ответникът Ш. Ч. Г. С. B. Т. А. Ш. дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция оспорва подадената жалба. Твърди, че противно на наведеното твърдение е установил активната си правна легитимация, като е представил удостоверение за осъществяване на дейността (актуално състояние) с апостил и заверен превод на български език, както и удостоверение от търговския регистър на Газаинтеп, относно вписаните законни представители. В тях дружеството инициатор на настоящето производство, както и на производството за недействителност на промишлен дизайн са идентични и са индивидуализирани с наименованието си, адреса на управление. Оспорва и наведените доводи относно т.нар. валидност и изпълнимостта на решенията на Службата. Твърди, че всяко влязло в сила решение е изпълнимо, като с въззивната жалба не се навеждат и установяват основания, които да изключват изпълнимостта. По отношение на правилността на решенията, твърди че същата не е предмет на производството по допускане на изпълнението по реда на чл.623 от ГПК. Не оспорва, че с решенията на Съда на ЕС са отменени първоначално постановените от Службата решения, като тврърди, че същите са задължителни за службата и тя в съотвествие със задължението си по чл.61, ал.6 от Регламент 6/2002 е постановила процесните такива. Инвокира доводи, че Службата е определила разноски, които са в нейната компетентност, защото се отнасят до производства развили се пред нея, а не касаят процесуалното представителност пред Общия съд. Оспорва и твърденията относно приложимостта на производството по чл.623 от ГПК, като твърди, че същото не се предопределя от националността или седалището на страните, а от характера и произхода на подлежащия на признаване и изпълнение чуждестранен или друг акт. Производството обхваща както съдебните решения, така и други актове при действието на правото на ЕС.

Ето защо моли съда д0а постанови решение, с което да потвърди атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното разпореждане № 7 877 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 517/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 13 състав, че съдът е допуснал изпълнението на решение от 30 октомври 2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 334/2018-3 и на решение от 30 октомври 2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 332/2018-3 срещу длъжника Е. Н. З., с които същата е осъдена да заплати на 2

Ш. Ч. Г. С. B e Тиджарет Аноним Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция, разноски в производствата по тези две дела в размер на съответно 2 050 евро и 2 050 евро или общо 4 100 евро, които следва да бъдат платени от притежателя на дизайна, обявен за недействителен, осъдил е Е. Н. З. да заплати на Ш. Ч. Г. С. B. Т. А. Ш. - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция сумата от 1 929.61 лв - разноски в настоящото производство и е осъдил Ш. Ч. Г. С. B e Тиджарет Аноним Ширкети дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 50 лв. - дължима ДТ на основание чл. 15 от ТДТ.

Не се спори, а се установява и от представените с молбата за допускане на изпълнение заверен препис от Решение по дело № 1334 и справка от Регистъра на промишлените дизайни на общността, воден от Службата, че Дизайн № 2 343

244-0001 е със статус „обявен за недействителен“. Видно от извлечението от онлайн базата данни на Службата относно промишлените дизайни на Общността, на 04.02.2020 г. в базата данни е вписано като окончателно Решението по дело 1334, с което е обявена недействителността на дизайн №2 343 244-0001.

Не се спори между страните, а се установява и от представеният заверен препис от Решение по дело № 1332 и справката от Регистъра на промишлените дизайни на общността, воден от Службата, че Дизайн № 2 343 244-0002 е със статус „обявен за недействителен. Видно от извлечението от онлайн базата данни на Службата относно промишлените дизайни на Общността, че на 04.02.2020 г. в базата данни е вписано като окончателно Решението по дело 1332, с което е обявена недействителността на дизайн № 2 343 244-0002.

Не се спори, а се установява и от доказателствата представени пред настоящата инстанция, че решение от 7 февруари 2016 по Дело Т-793/16 г. на Съда на ЕС е отменено решението на Третия апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 септември 2016 г. (дело R 1143 / 2015-3); удостоверено е, че заявката за дизайнът, регистриран под номер 002343244-0002 е невалиден, както и е разпоредено EUIPO да понесе направените от него съдебни разноски и разноските, направени от Ш. Ч. Г.

Синайи Be Тиджарет Аноним Ширкети пред Общия съд и пред Апелативен състав на EUIPO, а г-жа Е.З. да понесе направените от нея самата съдебни разноски.

Не се спори, а се установява и от представеното пред настоящата инстанция решение на Съда на ЕС от 7 февруари 2016 по Дело Т - 794/16 г., че съда е отменил решението на Третия апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 септември 2016 г. (дело R 1144 / 2015-3), удостоверил е, че заявката за дизайнът, регистриран под номер 002343244-0001 е невалиден, както и е разпоредил EUIPO да понесе направените от него съдебни разноски и разноските, направени от Ш. Ч. Г. С.

Be Тиджарет Аноним Ширкети пред Общия съд и пред Апелативен състав на EUIPO, както и гжа Е.З. да понесе направените от нея самата съдебни разноски.

От правна страна: изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни С атакуваното разпореждане № 7 877 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 517/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 13 състав, че съдът е допуснал изпълнението на решение от 30 октомври 2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 334/2018-3 и на решение от 30 октомври 3

2018 г. на Трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост по дело № R 1 332/2018-3 срещу длъжника Е. Н. З., с които същата е осъдена да заплати на Ш. Ч. Г. С. B e Тиджарет Аноним Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция, разноски в производствата по тези две дела в размер на съответно 2 050 евро и 2 050 евро или общо 4 100 евро, които следва да бъдат платени от притежателя на дизайна, обявен за недействителен, осъдил е Е. Н. З. да заплати на Ш. Ч. Г. С. B e Тиджарет Аноним Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция сумата от 1 929.61 лв - разноски в настоящото производство и е осъдил Ш. Ч. Г. С. B e Тиджарет Аноним Ширкети - дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Турция да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 50 лв. дължима ДТ на основание чл. 15 от ТДТ.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощени лица и в установените срокове.

Атакуваното разпореждане е валидно и допустимо.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на постановеното разпореждане, предвид липсата на правна сигурност относно това дали дружеството, което е страна в производството за обявяване на недействителността на дизайна и настоящият молител са идентични такива. Същият довод е релевиран и като твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо постановеното разпореждане. В тази връзка се твърди, че разпределението на разноските в решенията (вторите ) на Службата са интересен факт, чрез който се пререшава влязло в сила съдебно решение. Инвокиран е довод, че процедурата е опорочена, предвид разпоредбата на закона, която касае европейски правни субекти и съдебни актове. В жалбата са релевирани и доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, които могат да бъдат сведени до неправилно възприемане на фактическата обстановка. В тази връзка се твърди, че преди представените решения на Службата са налице такива на Съда на ЕС, в които е разпределена тежестта за разноските в производството. Така наведените твърдения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни, по следните съображения: