Решение № 262473 от 15.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 15.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 59 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 275023 от 14.11.2019 г. по гр.д.№ 42459 по описа за 2019 г. на СРС, 27 с-в е осъден В.А.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 95,63лв, представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот находящ се в гр.София, ж.к.Надежда, 2 част, бл.*******сумата от 18.32лв., представляваща лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 26.04.2018г., сумата от 13.70лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.06.2016г. до м.04.2017г., както и сумата от 3.24лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 30.06.2015г. до 26.04.2018г., ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва, считано от 23.07.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, като са отхвърлени като неоснователни исковете: за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 513,09лв.; за лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 98.27лв.; за дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 63.79лв.; за лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 15.07лв.; поради погасяване на сумите по давност.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца Техем сървисис ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С.

" ЕАД с излагане на оплаквания, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно СРС приел, че вземанията за главница са погасени по давност за процесния период м.05.2014 г.-м.05.2016 г. при правилно установяване, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Заявява правни и фактически доводи, че съгласно чл. 150, ал.

1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофиакция София"

ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София.

За процесния период, според жалбоподателя, са приложими ОУ за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД в сила от 14.03.2014 г.

С оглед това с разпоредбата на чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че срокът за заплащане на дължимите суми от потребителите е 30-ет дневен от датата на публикуване на ежемесечно получаваната фактура на интернет страницата на продавача – ищец. Регламентирано е, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такива се начисляват в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на този 30-ет дневен срок. Поддържа, че за публикуване на интернет страницата на задълженията са съставени констативни протоколи на основание чл.593 ГПК.

Според въззивника за процесния период е издадена обща фактура на 30.08.2015 г. и ответникът, като потребител, респ. клиент на ТЕ за битови нужди е изпаднал в забава след изтичане на 30 –ет дневен срок, т.е. от м.08.2015 г. и от тази дата вземането е изискуемо. При съобразяване, че исковата молба е подадена на 23.07.2019 г., то, неправилни са изложените от съда изводи за погасяване по давност на вземанията до м.05.2016 г.

Отправя искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част, като неправилно и уважаване в цялост на предявените осъдителни искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В.А.М., в която излага становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че издаването на обща фактура не променя началния срок на погасителната давност, който в случая е съобразен от СРС.

Третото лице помагач на въззивника "Техем сървисис" ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия.

По отношение на релевираното възражение за погасяване на вземането по давност са развити съображения, че същото е основателно за част от процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че изискуемостта на вземането за този период е настъпила в месеца следващ месеца на ползване на топлинната енергия, а не е в зависимост от издаването на общата фактура в края на отоплителния период. По тези съображения е отхвърлил иска за главница- сума за потребена ТЕ за битове нужди и такса дялово разпределение. Претенциите за мораторна лихва за забава върху двете главници са отхвърлени по същите съображения – поради изтекла погасителна давност.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, които се отнасят за периода от 05.2014 г. до 05.2016 г., са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в

30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.