Решение № 1164 от 05.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20203100101701 по описа за 2020 година

Предявени са искове от ИЛ. Б. Т. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумите: 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които 42 000 лв. неполучени заплати за период от 23 месеца и 3000 лв. платено адвокатско възнаграждение, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и медийно отразени, по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017 г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019 г., по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Прокуратурата на РБ оспорва предявените искове.

1

Сочи, че обвинението е било повдигнато през 2017 г., а не през 2015 г.

Твърди, че НАП не е действала в обвързана компетентност при уволнението на ищеца, поради което Прокуратурата РБ не следва да понесе отговорността за неполучените възнаграждения. Сочи, че ищецът никога не е бил привличан като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК т.е. не е бил застрашен от налагане на наказание до 8 години и конфискация на цялото имущество.

Сочи също, че статиите не съдържат изявления на прокурор. Оспорва договора за защита и плащането на адвокатското възнаграждение.

По същество страните поддържат становищата.

Ищецът представя подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По допустимостта:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По повдигането на обвинението:

От справка относно извършена проверка по преписка № 14794/2015 г. по описа на ОД МВР Варна и № 3605/13 г. ВОП (л. 234) е видно, че разследващият е предложил материалите да бъдат изпратени на ВОП с мнение за образуване на досъдебно производство срещу ищеца за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК през октомври 2015 г.

От преписката се установява, че с постановление от 25.11.2015 г. на прокурор при ВОП е образувано досъдебно производство № 518/15 г. срещу виновно лице за това че за периода 30.04.2007 г. – 30.04.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на физическо лице избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като не подал годишни данъчни декларации в ТДД НАП Варна, изискуема по чл. 50 ЗДДФЛ и не декларирал получени в периода 01.01.2006 г.

– 31.12.2008 г. доходи от източници извън трудовото правоотношение – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК.

2

От преписката (т. ІІ, л. 11) се установява, че с постановление от 28.02.2017 г. по ДП № 518/15 г. ищецът е привлечен като обвиняем, за това че на 02.04.2008 г. в качеството на физическо лице избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – общо 9206.36 лв., като подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за придобити доходи през 2007 г., в която потвърдил неистина относно размера на облагаемия доход, като декларирал доход в размер 7 544.80 лв. и дължим данък върху този доход в размер 1036.86 лв., вместо реално получения облагаем доход в размер 45 530.07 лв. и дължим данък върху този доход в размер 10 243.22 лв. и с това избегнал плащане на дължим данък в размер 9206.36 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК.

От преписката е видно, че е изготвено заключение от 07.03.2017 г. ДП № 518/2015 г. да бъде изпратено на ВОП с мнение за предаване ищеца на съд (т. ІІ, л. 278).

От представения от ищеца заверен препис (л. 42 от преписка към корица) се установява, че с постановление от 11.04.2017 г. ДП № 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, водено срещу ищеца, е прекратено само в частта деянието да е извършено при условията на продължавана престъпна дейност и в частта да са укрити данъци в особено големи размери.

На 20.06.2017 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК.

С присъда № 18, постановена по ВНОХД № 370/2018 г. на ВАпС, ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 29.10.2019 г.: датата на постановяване на решение № 58 по н. д. № 104 по описа за 2019 г. на ВКС РБ, Трето НО (л. 18 от документите по опис).

Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация 3 на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

Наказанието за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК е лишаване от свобода от една до шест години т.е. обвинението е за тежко престъпление.

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство срещу ищеца е продължило две години и осем месеца.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "Подписка".

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

От преписката се установява, че са съставени: протокол за разпит на обвиняем от 28.02.2017 г., на който ищецът е отказал да дава обяснения (т. ІІ л. 12) и за предявяване на разследването, на което ищецът е присъствал (т. ІІ л. 276).

Ищецът е присъствал в съдебните заседания по НОХД № 720/2017 г.

ВОС на 11.09.2017 г. (л. 44), 19.12.2017 г. (л. 95), 23.04.2018 г. (л. 152), 15.06.2018 г. (л. 170). 04.07.2018 г. (л. 212) и по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС на 15.11.2018 г. (л. 65) и 17.12.2018 г. (л. 76) и по НД № 104/19 г. на ВКС РБ на 21.03.2019 г. (л. 46).

Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:

Ищецът е бил неосъждан към момента на внасянето на обвинителния акт. Заемал е длъжността инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция 4

"Контрол", отдел "Проверки".

От представена от НАП справка (л. 127) се установява, че оценките за изпълнението на длъжността от ищеца са както следва: 2009-2011 - /4/ "изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение"; 2012 - /4/ "изпълнението отговаря не напълно на изискванията";

2013 - /5/ "неприемливо изпълнение" и 2016-2017 - /4/ "изпълнението отговаря не напълно на изискванията". За оценката за 2013 г. административният съд е приел, че не е обективна.

Свидетелят Т.Т. излага (л. 73, гръб), че познава ищеца от 2000 г. като весел и жизнерадостен човек, но през 2013 г. след телевизионно предаване на журналиста Б. възникнала невярната представа, че ищецът е корумпиран и започнало разследване срещу него. Тогава ищецът коренно се променил, станал потиснат и отношенията с майката на сина му се влошили. През 2015 г. данъчният инспектор на свидетеля споделил, че отношението към ищеца вече е променено.

Свидетелката П.С. опитала да разговаря с ищеца за това телевизионно предаване, но той отказал, а тя забелязала, че ръцете на ищеца треперят, той примигва често и минава от тема на тема. Свидетелката сочи, че близките на ищеца били много притеснени за него. Ищецът я помолил да занесе болнични листи в НАП, защото се срамувал. Напоследък виждала, че на ищеца му прилошава, заради високо кръвното налягане и сърцебиене (л. 74).

В показанията си (л. 75) свидетелят С.Н. сочи, че след това предаване колегите започнали да странят от ищеца, не искали да ходят на проверки с него и открито го укорявали за укриването на данъци. Намира, че обвинението е разрушило и семейните отношения на ищеца. Показанията са конкретни и могат да бъдат проверени.

От преписката е видно, че са изпращани писма т.е. обвинението е узнато от широк кръг лица: близки, колеги, държавни служители, служители в банки, доставчици на обществени услуги.

По отразяването на обвинението в медиите:

Представени са от ищеца публикации в пресата (л. 74 и сл.).

5

В съдебната практика се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено престъпление, има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).

В друго решение се приема, че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389 от 4.08.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 40/2013 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че има значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме обратното би означавало Прокуратурата да отговаря и за преувеличени, преиначени или измислени публикации.

От разпечатка от сайта на Прокуратурата (л. 192) е видно, че на 21.06.2017 г. е изнесена информация, че И. Т., 49-годишен е предаден на съд за това, че е потвърдил неистина в декларация и е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери.

Наред с това се излага, че ищецът е имал доходи само от заплата и от дарение на 400 лв., а системно е внасял суми в няколко банкови сметки. Сочи се, че разходите на ищеца значително надвишават приходите му.

Информацията съдържа внушение за корупция. Това е ненужно, тъй като обвинение за подкуп не е повдигнато. Съдът приема, че ответникът носи пълна отговорност за начина по който обвинението е отразено в медиите.

По този критерий обезщетението трябва да бъде завишено.

Влошаване на здравето:

Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/604bf418-e0d2-4428-b947-f824d7b7e3aa