Разпореждане № 151 от 11.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 151 гр. Благоевград, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500145 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№8440/09.09.2024 г., подадена от адв. А. Х., в качеството си на особен представител В. Г. Щ., против Решение №260/03.08.2024 г., постановено по гр.д.№504/2022 г. по описа на РС – Р.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че от страна на ищеца не било доказано, че същият е легитимиран да завежда иск по чл.6, ал.1, т.8 и т.9 и т.10 ЗУЕС във вр. чл.48, ал.3 от ЗУЕС. Не било установено, че въобще е формирана етажна собственост по реда на ЗУЕС по предвидения в ЗУЕС ред. Не ставало ясно и определените дължими такси как са изчислявани – дали за един квадратен метър върху притежаваните общи части на сградата или върху площта на самостоятелния обект в сградата. Също така, не били събрани доказателства да е взето решение за заплащане на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, съобразени с идеалните части на отделните съсобственици в общите части на сградата, включително и конкретния размер на месечната вноска, както и не било установено че в сградата ЕС е създаден фонд „Ремонт и обновяване“.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се събират в сметка със специално предназначение, която се откривала на името на управителя, а към настоящия момент такава сметка нямало разкрита. Недопустимо било да бъдат внасяни такси по фонд „Ремонт и обновяване“ по личната сметка на 1 управителя. В тази връзка се сочи, че след като кредиторът не оказвал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, то последният не бил изпаднал в забава. По отношение претенцията за заплащане на такси за управление и поддръжка на сградата такава не се дължала от ответника, тъй като не било установено да е вземано решение за заплащане на такава такса съобразно изискванията на ЗУЕС. Ако се приемело твърдението на ищеца, че таксата за поддръжка и управление на общите части на сградата – ЕС следва да се заплаща върху размера на притежаваната площ в имота, респ. идеалните части от общите части на сградата, то в този случай таксата се променяла и следвало да бъде определена като такава за ремонт и обновяване на сградата. Но такава не се събирала, тъй като нямало създаден такъв фонд, нито разкрита банкова сметка в полза на ЕС по реда на чл.50, ал.3 ЗУЕС. От събраните по делото доказателства не било установено и пребиваването на ответника на територията на Р. България през всяка календарна година от претендирания период за повече от 30 дни.

Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат отхвърлен изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез процесуалния представител, в който същият оспорва наведените от жалбоподателя твърдения, като сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по делото. Оспорва се твърдението за липса на активна процесуална легитимация, като се сочи, че етажните собственици в ЕС надлежно са представлявани от „Е.М.“ ЕООД, който е избран с решение на Общото събрание на ЕС за професионален домоуправител. Във връзка с твърдението, че ищецът не бил установил, че има формирана етажна собственост по реда на ЗУЕС по предвидения в ЗУЕС ред, сочи че съгл. чл.38 и чл.39 от ЗС, етажната собственост възниква “ex lege” при сгради, изградени най-малко до етап „груб строеж“, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. В противоречие със събраните по делото доказателства било и твърдението на ответника, че в сградата не бил създаден фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи, че в т.3.8. от Протокола от Общото събрание на ЕС е предвиден начинът на плащане на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, като изрично било посочено, че вноските се плащали по сметка на управляващото дружество. Ответникът не бил представил доказателства да са 2 оспорени по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС достоверността и съдържанието на протоколите от процесните общи събрания. Аргументиран и в съответствие и с трайната съдебна практика бил изводът на първоинстанционният съд, че решенията на ОС на ЕС в сграда „В-О.“ от 30.01.2018 г. и на съвместно общо събрание от 07.02.2018 г. били стабилизирани и възраженията на ответника за тяхната незаконосъобразност или невалидност били недопустими в първоинстанционното производство.

Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото намира жалбата за допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимна страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна.

С жалбата и писмения отговор не са направени доказателствени искания. Делото ще следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з, за която да се призоват страните.

Мотивиран от горното и на основание чл.267 във връзка с чл.262 от ГПК, съдията – докладчик

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025г. от 9 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3