Решение № 307 от 26.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пазарджик, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500409 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 301/22.03.2023г. по гр.д. № 20225220101851 по описа за 2022г. на XII граждански състав на Районен съд - Пазарджик са отхвърлени изцяло предявените от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД), със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я. срещу ответника Д. В. Х., ЕГН ********** от с. Б., обл. Пазарджик, ул. „35-та“ №8, обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение ответника съществуването на вземане на ищеца за следните суми: 1 500,00 лева - останала непогасена главница по Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020г.,76,08 лева - останала непогасена договорна лихва за периода от датата на първата вноска – 18.12.2020г. до 05.03.2021г. - датата на последната вноска; 156,85 лева - мораторна лихва върху непогасената главница по договора за периода от 19.12.2020г. - датата на изпадане в забава по задължението до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 1 на подаване на заявлението - 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед № 359 от 02.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №713/2022г. по описа на РС- Пазарджик.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се излагат аргументи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Оспорват се изводите на съда, че договорът за паричен заем бил недействителен, съответно, с оглед акцесорния характер на договора за предоставяне на поръчителство това довеждало до липса на основание за сключването му, поради което дружеството ищец не придобило материални права във връзка със задължението. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че с процесния договор за паричен заем е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото същият бил съобразен с императивната норма.

Излага, че посочената разпоредба не изисква изрично и изчерпателно изброяване на всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при неговото изчисляване. Последните представлявали предвиждания по смисъла на чл. 19 от Директива 2008/48 на ЕП и Съвета, като целта била кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване счита за изпълнено. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява второ облигационно задължение, което зависи от волята на длъжника, поради което възнаграждението на поръчителя не би могло да бъде включено в ГПР по договора за паричен заем. Това задължение не било обвързано с договора за паричен заем, доколкото възнаграждението на поръчителя не представлявал пряк разход, свързан с кредита. Счита, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата не могло да бъде известно, дали кредитополучателят ще предостави исканото обезпечение, поради което възнаграждението за поръчителя не би могло да фигурира в ГПР по кредита.

Излага, че заемателят още със сключването на договора е знаел, че следва да представи обезпечение в уговорения 3-дневен срок, като ако не можел да го предостави, съществувала възможност за отказ от договора в 14-дневен срок, което било негова преценка, за която бил информиран. Ако възнаграждението по договора за поръчителство било включено в ГПР при подписване на 2 договора, то същият не би бил реален и не би отговарял на действителните условия по кредита. Счита, че доколкото ЗПК е специален спрямо ЗЗД, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда задължение за потребителя за връщане на чистата сума по кредита, която се отклонява от общите правила на ЗЗД за последиците от недействителност на договора. В този смисъл, съдът е следвало да уважи исковата претенция поне за сумата за главницата в производството по чл. 422 от ГПК, при констатирана недействителност на договора, а не да приложи общите правила на ЗЗД и да отхвърли целия иск.

Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в цялост, съответно постановяване на ново решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника, както и за присъждане на разноски пред въззивния съд. С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от адвокат А. Р.

– назначен за особен представител на ответника по делото Д. Х..

В открито съдебно заседание страните не се явяват. Жалбоподателят представя писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. С оглед извършено преобразуване на дружеството-ищец, чрез промяна на правноорганизационната му форма, се прави искане за конституиране на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 на мястото на първоначалния ищец – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. С протоколно определение от 20.09.2023 г. съдът е конституирал дружеството на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 като страна в производството на мястото на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пазарджик от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД) против Д. В. Х. е заведена искова молба по чл. 422 от ГПК, с която посочва, че между ответника, в качеството на кредитополучател, и 3

„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 е сключен Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020 г. Длъжникът се е задължил да върне предоставената сума, заедно с уговорена договорна лихва, съгласно погасителен план към договор за кредит, вземанията по който са изискуеми, поради настъпил краен падеж – 05.03.2021г. Договорът за кредит бил безпечен с договор за предоставяне на поръчителство от същата дата – 09.12.2020г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 - поръчител, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит, за което последният дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 463,92 лева. Възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен със „Изи Асет мениджмънт“ АД. Поради неплащане на дължими суми по договора за кредит в срок, на основание клауза от договора за предоставяне на поръчителство и след оправено искане от кредитора за изпълнение на целия дълг на длъжника, „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на поръчител, е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на длъжника по договора за кредит в размер на 1713,94 лева на 03.08.2021г. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят имал право да търси заплатените от негова страна суми на кредитора от длъжника, доколкото е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности били прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 02.08.2021г. Длъжникът не бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Към исковата молба е приложено Уведомление за извършена цесия от името на „Файненшъл България" ЕООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД – по силата на упълномощаване, за което има искане да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО на ВКС и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. 12/2009г. на II ТО на ВКС, съгласно които, ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до 4 длъжника за извършена цесия, то същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Изложено е, че прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право, възникнал в хода на процеса.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №713/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 359 от 02.03.2022г. Същата е връчена на Д.

В. Х. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. С оглед на това прави искане да бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има вземания от длъжника Д. В. Х. по Договор за паричен заем № 3999374 от 09.12.2020г. за следните суми: 1 500,00 лева - останала непогасена главница,76,08 лева - останала непогасена договорна лихва за периода от датата на първата вноска – 18.12.2020г. до 05.03.2021г. - датата на последната вноска; 156,85 лева - мораторна лихва върху непогасената главница по договора за периода от 19.12.2020г. - датата на изпадане в забава по задължението до датата на подаване на заявлението – 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2022г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор срещу исковата молба от назначения по делото, на разноски на ищеца, особен представител на ответника Х. – адвокат Р..

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, същата не е спорна между страните и се установява от събраните по делото доказателства.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 09.12.2020г. между ответника Д. Х. като 5 кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 3999374, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на ответника заемна сума в размер на 1 500,00 лева.

Видно от разпоредбата на чл. 3 от договора заемателят е удостоверил, че е получил изцяло и в брой заемната сума като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена, заемна сума. Заемополучателят от своя страна се е задължил да върне заетата сума на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 131,34 лева, в срок до 05.03.2021 г. В чл. 2, т. 5 от договора страните са фиксирали падежните дати на всяка вноска като първата вноска е платима на 18.12.2020 г., а последната е платима на 05.03.2021 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40% - чл. 2, т. 6 от договора, както и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 46.62%. С чл. 2, т. 7 от договора страните са се договорили, че общата сума, подлежаща на връщане е в размер на 1 576,08 лева. В чл. 4 от договора, страните са уговорили задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора при условията на алтернативност, а именно: 1/ две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия, описани в договора, 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателят или 3/ одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционна сделка.