Определение № 2153 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2153 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100102723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 237/23.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 176/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въззивният съд е прекратил производството за инстанционен контрол на определение № 1590/31.03.2026 г., постановено по настоящото дело и е върнал същото на Окръжен съд – Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по молба, наименована „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026 г., подадена от П. Д. П..

С посоченото искане от ищцата П. Д. П., чрез процесуалния й представител адв.

П. Н., страната моли за отмяна на постановеното по делото определение № 1590/31.03.2026 г., с което е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 325,65 евро, представляващи платени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно-психологична експертиза на основание чл. 10, ал. 2, изр. второ вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 77 ГПК. В сезиращия документ са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа се, че не е отправяно доказателствено искане за провеждане на СПЕ, поради което и разходите за нея не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцата. Счита, че съдът преждевременно и необосновано е назначил експертиза по свой почин още с определението по чл. 140 ГПК, без да са събрани и анализирани вече поисканите от ищцата доказателства, които биха изключили необходимостта от провеждането й.

Допълва, че по правило, неимуществените вреди се доказват с гласни доказателства и цялостна преценка на обстоятелствата по делото, а назначаването на експертиза е изключение, което следва да бъде обосновано с конкретна необходимост.

Доколкото обжалваното определение е постановено в рамките на едностранно производство по реда на чл. 77 ГПК, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Молбата, наименована „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026г. от ищцата П. П.

1 за изменение на определение № 1590/31.03.2026 г. в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от П. Д. П., насочени против Прокуратура на Република България за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 20451,68 евро /40000 лева/ за причинени й неимуществени вреди под формата болки и страдания, следствие от повдигнато й обвинение за престъпления по чл.309, ал.1 НК, за което е оправдана с присъда № 75/03.06.2025г., постановена по НОХД № 2261/2023г. по описа на ВРС, потвърдена с решение №234/01.08.2025г., постановено по ВНОХД № 597/2025 на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1060,82 евро /2074,79 лева/ мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода от влизане в сила на оправдателната присъда – 01.08.2025г. до 15.12.2025г., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С връчване на препис от исковата молба при размяна на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК, в производството е конституиран ответник - Прокуратурата на Република България, която е упражнила защитата си чрез изготвяне и подаване на отговор на исковата молба.

Въз основа на твърденията на страните, съдът на основание чл. 140 ГПК е съставил проект за доклад по делото, с който се е произнесъл по всички предварителни въпроси, разпределил е доказателствената тежест между страните и е направил преценка по допустимостта на доказателствените им искания. Наред с посоченото, въз основа на фактическите и правни твърдения на страните, съдът служебно е възложил изготвянето на съдебно психологична експертиза, депозитът за която съобразно нормата на чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ е платен от бюджета на съда.

Проектът за доклад е връчен на страните и е информиран назначеният експерт, който в указания срок по чл. 199 ГПК е депозирал експертно заключение с вх. № 6417/25.02.2026 г.

По делото ищцата е депозирала молба с вх. № 7111/02.03.2026 г., с която оттегля исковата си молба, въз основа на което съдът с определение № 1100/04.03.2026 г. е прекратил производството. След стабилизиране на акта, съдът с определение № 1590/31.03.2026 г. се е произнесъл служебно на основание чл. 77 ГПК във връзка със сторените разноски по делото.

При тези фактически обстоятелства, както и с оглед релевираното от ищцата искане за изменение на определение № 1590/31.03.2026 г. постановено по делото , съдът намира следното:

Законодателят в нормата на чл. 195, ал. 1, пр.2-ро ГПК легално е закрепил правомощието на съда служебно да назначава вещи лица. С оглед на това, специалната норма на закона урежда изключение от общия принцип, заложен в нормите на чл. 6 и 8 ГПК, че съдът събира само доказателствата, които са поискани от страните.

Съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК, съдът в доклада по делото е длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и 2 конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства. Щом за установяване на спорен и релевантен за делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада има правомощието да допусне служебно съдебна експертиза, определяйки задачата на разноски на страната, (така решение на ВКС по гр. дело № 3088/2021 г., IV г.о.) Упражняването на правомощието от съда е предпоставено от процесуалното поведение на страните, а в случая тяхната пасивност. В процесуалния закон не са уредени ограничителни правила свързани с етапа, на който се намира производството, в рамките на които съдът следва да прояви своята активност позовавайки се на разпоредбата на чл. 195, ал.1, пр.2-ро ГПК. Този извод се обосновава от приложението на общият принцип на чл. 7, ал. 1, изр. 2 и чл. 10 от ГПК, израз на който е и нормата на чл. 195, ал. 1, пр.2-ро ГПК, съдът е задължен да съдейства на страните да изяснят делото от фактическа и правна страна.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането на молителя за изменение на определението в частта за разноските, поради преждевременно възложена съдебно – психологична експертиза, не съдържа аргументи, които да обосноват различен извод от вече постановения, поради което и молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

За пълнота на акта, съдът следва да посочи, че спецификата на предмета на производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обуславя приложението на особения режим на разноските уреден в ЗОДОВ. От съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал.

2 от ЗОДОВ се извежда извода, че отговорността на ищеца се ангажира в случая, в който искът е бил отхвърлен изцяло, производството е било прекратено поради недопустимост на претенцията, алтр. при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Поради това и доколкото съдът не е бил сезиран с отделно искане от страните, съдът дължи произнасяне на основание чл. 77 ГПК по повод на сторените разходи. Вземайки предвид, че производството не е обусловило изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, съдът е присъдил сума отговаряща на декларираните данни в представената от експерта справка-декларация. Посочената справка - декларация е представена от вещото лице в образец посочен в Приложение №3 вр. чл. 23, ал.2 от Наредба №1/04.02.2023г. за вписване, квалификация и възнагражденията на вещите лица. Видно от съдържанието на документа, вещото лице е вложило труд при изготвяне на заключението в обща продължителност от 15 часа, което по своя обем възлиза на 12 страници, същото изготвено както след запознаване с писмените материали по делото /включващи и приложеното наказателно производство/, така и след проведено /на 24.02.2026г./ нарочно интервю с ищцата.

Посоченият размер общата стойност на труда, който е посочило вещото лице в справка – декларацията от 325,65 евро, съответства на обичайния размер на окончателно 3 определяните възнаграждения за възложена работа по изготвяне на експертиза от този вид. Възнаграждението не включва компонента за явяване и защита на заключението пред съда, така и добавка за особена сложност, специфика на възложената задача или изготвяне на експертизата през почивни или празнични дни. При тези съображения окончателното възнаграждение на вещото лице не се явява прекомерно, поради което не следва да бъде редуцирано.

При изложените мотиви, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1590/31.03.2026 г. по гр. дело № 2723/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, наименована „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026 г., подадена от П. Д. П., чрез адв. П. Н., за изменение на осн. чл. 248 ГПК на определение №1590/31.03.2026г., постановено по гр. дело № 2723/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2153 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100102723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 237/23.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 176/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въззивният съд е прекратил производството за инстанционен контрол на определение № 1590/31.03.2026 г., постановено по настоящото дело и е върнал същото на Окръжен съд – Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по молба, наименована „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026 г., подадена от П. Д. П..

С посоченото искане от ищцата П. Д. П., чрез процесуалния й представител адв.

П. Н., страната моли за отмяна на постановеното по делото определение № 1590/31.03.2026 г., с което е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Варна, сумата от 325,65 евро, представляващи платени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно-психологична експертиза на основание чл. 10, ал. 2, изр. второ вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 77 ГПК. В сезиращия документ са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Поддържа се, че не е отправяно доказателствено искане за провеждане на СПЕ, поради което и разходите за нея не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцата. Счита, че съдът преждевременно и необосновано е назначил експертиза по свой почин още с определението по чл. 140 ГПК, без да са събрани и анализирани вече поисканите от ищцата доказателства, които биха изключили необходимостта от провеждането й.

Допълва, че по правило, неимуществените вреди се доказват с гласни доказателства и цялостна преценка на обстоятелствата по делото, а назначаването на експертиза е изключение, което следва да бъде обосновано с конкретна необходимост.

Доколкото обжалваното определение е постановено в рамките на едностранно производство по реда на чл. 77 ГПК, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Молбата, наименована „частна жалба“, с вх. № 11560/07.04.2026г. от ищцата П. П.

1 за изменение на определение № 1590/31.03.2026 г. в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.