Решение № 178 от 14.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500385 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 385/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Я. Т., подадена чрез адв.

Я., против решение № 478/30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 696/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу М.

С. Б.: - за обявяване за недействителен на договора, обективиран в нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год., вписан под № 65, том LХХХIХ, дело № 19685/2020г., Дв.вх.рег. № 32924/21.12.2020 год. на АВ, СВ - Варна на Нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна, с който пълномощникът Е. К. Е. е продал от името на Я. М. Б. на М. С. Б. следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в обл. Варна, гр.Варна, местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м, предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници: поземлени имоти № *, № *, № *, № *, заедно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№ *** по кадастралната карта на гр. Варна, на два етажа, със застроена площ 197 кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № *** със застроена площ от 64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй като пълномощникът и купувачът са се договорили във вреда на 1 представлявания на основание чл.40 ЗЗД; - за прогласяване нищожността на същия договор като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД; - за признаване за установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот и за осъждане на ответницата М. С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на осн. чл. 108 ЗС; и К.

Я. Т. е осъдена да заплати на М. С. Б. сумата от 13 720,41 лева., представляваща сторените по делото разноски.

Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски. Навела е следните оплаквания:

- решението на окръжния съд било постановено от нередовен състав, тъй като съдията бил докладчик по делото за запрещението на наследодателя й и поради несвоевременни процесуални действия делото не приключило с решение, а с прекратяване поради смъртта на лицето; - решението било основано единствено на оспореното „обратно писмо“ без излагане на мотиви и без обсъждане на всички възражения срещу него и на събраните в тяхна подкрепа доказателства; - неправилно окръжният съд не обсъдил заключението на вещото лице по първоначалната СМЕ на вещото лице А., а основал решението си единствено на повторната комплексна такава, при която вещите лица не взели предвид доказателствата за психичното състояние на Я.

Б., не обсъдили изслушването на Я. Б. по делото за запрещението му, документите за настаняването му в хоспис, данните в заключението на д-р К., дадена по това дело и показанията на свидетели по него, като заключението било изготвено и от д-р Ст., който не бил безпристрастен поради участието му като експерт по друга психиатрична експертиза по дело между същите страни;

- вследствие на допуснатите процесуални нарушения, окръжния съд достигнал до погрешни фактически изводи, а от там и до погрешни правни такива за неоснователност на всички искове.

Въззиваемата М. С. Б., чрез адв. З., е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните, чрез своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната жалба и отговора, и е настоявала за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката й, съответно по чл. 38, ал.1, т.2 и по т.3 ЗАдв.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира следното:

Предявените пред окръжния съд искове, предмет и на настоящото въззивно производство, са от К. Я. Т. против М. С. Б.: - за обявяване за 2 недействителен договора, обективиран в нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год., вписан под № 65, том LХХХIХ, дело № 19685/2020г., Дв.вх.рег. № 32924/21.12.2020 год. на АВ, СВ - Варна на нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна, с който пълномощникът Е. К. Е. е продал от името на Я. М. Б. на М. С. Б. следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в обл. Варна, гр.Варна, местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м, предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници: поземлени имоти № * , № *, № *, № *, заедно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА - еднофамилна, с идентификатор №№ *** по кадастралната карта на гр. Варна, на два етажа, със застроена площ 197 кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № *** със застроена площ от 64 кв.м. за сумата от 29 200 лева, тъй като пълномощникът и купувачът са се договорили във вреда на представлявания на основание чл.40 ЗЗД; - за прогласяване нищожността на същия договор като противоречащ на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД; - за признаване за установено в отношенията на страните, че К. Я. Т. е собственик на същия имот по силата на наследствено правоприемство от Я. М.

Б. и въз основа на титула му за собственост – договор за замяна от 25.04.2017 г., сключен с нотариален акт №75, том I, рег.№ 1571, д.№75 от 2017 г. на нотариус Б. В. с район на действие РС Варна и за осъждане на ответницата М.

С. Б. да предаде на ищцата К. Я. Т. владението му на осн. чл. 108 ЗС.

Ищцата е поддържала, че е дъщеря на Я. М. Б., починал на * год. и е единствен негов наследник, и универсален правоприемник. През последните две години преди смъртта му, баща й страдал от старческа деменция. През 2020 г. той упълномощил Е. К. Е. да се разпореди с процесния имот, като на 18.12.2020 год. пълномощникът продал имота на М. С. Б. с договор, сключен с нотариален акт № 10, том III, рег. № 5791, дело № 410 от 18.12.2020 год. на нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК и район на действие Районен съд - Варна за сумата от 29 200 лева. Настоявала е, че продажната цена била трикратно пониска от данъчната оценка на имота от 98 323,30 лева и многократно по-ниска от действителната пазарна цена от около 300 000 евро, което обосновавало извода за договаряне на пълномощника и купувачката във вреда на упълномощителя, поради което претендира прогласяване на недействителността му по чл. 40 ЗЗД. Сочила е също, че поради значителната неравностойност на престациите, договорът противоречи на добрите нрави и е нищожен, поради което в случай на отхвърляне на първия иск, претендира прогласяване на нищожността му на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Поради недействителността, евентуално нищожността на договора за продажба, не бил възникнал вещно-транслативния ефект на продажбата и имотът останал в патримониума на наследодателя, и след смъртта му е станал част от неговото наследство и по наследяването – и нейна собственост. Поддържала е, че 3 понастоящем ответницата се легитимира като собственик с нотариалния акт за сделката и владее имота, поради което ищцата има интерес от установяване на собствеността си върху него и от осъждането на ответницата да й предаде владението му по иска по чл. 108 ЗС.

Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете по чл. 40 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като недопустими поради липса на правен интерес, евентуално - всички искове като неоснователни. Сочила е, че с изготвеното на 18.10.2021 год. след сделката саморъчно завещание, Я. Б. й завещал цялото си имущество, поради което ищцата няма качество на наследник и е лишена от правен интерес да претендира нищожност и недействителност на сделката. Извън това не била налице неравностойност на престациите, тъй като посочената в договора такава била симулативна, а действително уговорената и платена цена била в размер на 210 000 лева, за което страните по сделката подписали обратно писмо от 18.12.2020 г.

Предявените искове по чл. 26, ал.1, пр.3ЗЗД и по чл. 40 ЗЗД са допустими, като ищцата разполага с правен интерес от воденето им в качеството на наследник по закон – дъщеря на продавача по сделката Я. Б..

Спорът за действителността на представеното по делото саморъчно завещание на наследодателя й от 18.10.2021 г. не е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните (такива твърдения няма по делото), а освен това от текста на същото се установяват направени от завещателя частни завещателни разпореждания, част от които в полза на няколко негови племенници за конкретни парични суми и в полза на ответницата – за цялото имущество в България и парични средства в България (т.е. само за тези в България при данните по делото, че завещателят е живял дълги години и в чужбина).

Предвид, че саморъчното завещание не е универсално такова, ищцата се легитимира като наследник по закон и разполага с правен интерес от водене на исковете за недействителност на продажбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията на въззивницата за неправилност на решението, поради постановяването му от нередовен състав, е неоснователно. Изложените обстоятелства, че съдията бил докладчик по делото за запрещението на наследодателя й и поради несвоевременни процесуални действия делото не приключило с решение, а с прекратяване поради смъртта на лицето, нямат отношение към редовността на състава на съда. Той е избран на случаен принцип след разпределение на делото чрез нарочната за това система за случайно разпределение на делата, като обстоятелството, че съдията е разглеждал предходно дело между същите страни не е обстоятелство, налагащо изключването му от разпределението и за отвод по чл.22 ГПК. От друга страна, защитата на страната срещу бавност, се осъществява по реда на чл. 255 от ГПК и данни за упражняване на това право няма по делото.

По правилността на решението, с оглед останалите оплаквания на 4 въззивницата, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че страните по делото са братовчедки, като ищцата К. Я.

Т. е единствена дъщеря (от първия брак) на починалия на * г. Я. Б. (на * години), а ответницата М. С. Б. – племенница на същия, дъщеря на негов брат.

Установено е съща така, че Я. Б. се е установил и живял в чужбина дълги години, както и че след завръщането му в България е живял в едно домакинство със семейството на дъщеря си (в процесния имот) и че от около 10 години преди смъртта му отношенията им са се влошили, тя се е изнесла, заживели са отделно и не са поддържали контакт. Помощ в ежедневието на починалия до смъртта му е оказвала племенницата му - ответницата по делото. Заради претърпяна травма – счупване на ръката, тя е съдействала през 2021 г. и по настаняването на Б. в хосписа „Св. М.“ в землището на с.К., където той е бил обгрижван до смъртта му. (Горното е установено от писмените доказателства по делото, кореспонденцията на починалия до дъщеря му от 2013 г.; пълномощните, дадени на ответницата; документацията от хосписа и от съвпадащите твърдения на страните). Установено е също така, че процесният имот в гр.Варна, м.„Т.“, местност „В.“ с площ от 1 327 кв.м. с двуетажна вила и селскостопанска постройка (ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в местност „Т.“, м. „В.“, с площ от 1327 кв.м., заедно с построената в имота вилна сграда с идентификатор № *** на два етажа, със застроена площ 197 кв.м., мазе с площ 60 кв.м. и таванско помещение с площ 100 кв.м., ведно с гараж и селскостопанска постройка с идентификатор № *** със застроена площ от 64 кв.м.) е бил закупен през 2009 г. - първо от дружеството „В. 96-Я“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Я. Б., а през 2017 г. - и придобит по договор за замяна от Я. Б.. На 17.12.2020 г., Б. е упълномощил Е.

Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6048e5a3-4db1-41db-b153-a72a7899979e