Решение № 536 от 17.07.2019, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 336/2019
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 17.07.2019
- Състав
- НАДЕЖДА НАЙДЕНОВА ЯНАКИЕВА, ЮЛИАНА ИВАНОВА ТОЛЕВА, МАРТИН ЦВЕТАНОВ САНДУЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е
Ш Е Н
И Е N гр.
Сливен, 17.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на седемнадесети юли през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
М. САНДУЛОВ мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 336 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 113/04.04.2019г. по гр.д. № 765/18г. на НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София против А.И.И. иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че вземането на ищеца към ответника за сумите: 996, 80 лв. главница, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването назаявлението на 19.06.2017г. до изплащането й, 469, 91 лв. договорна /възнаградителна/ лихва от 05.02.2017г. до 06.04.2017г. и 3, 74 лв. обезщетение за забава от 05.02.2017г. до 02.06.2017г. съществува.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът заявява, че безспорно е доказано сключването на валиден договор за потребителски кредит с ответника.
Счита, че по пътя на пълното и главно доказване, посредством представените писмени доказателства и извършената и приета ССЕ, е установил, че е изправна страна по този договор, не е допуснал нарушения на ЗПК, а ответникът от своя страна не е погасил нито една от вноските по погасителния план. В експертизата е посочено детайлно какво е движението по кредита и по какъв начин са усвоени заетите средства. Въззивникът цитира тълкувателна и съдебна практика, като извлича от нея довод за основателността на претенциите си независимо дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и дали длъжникът е уведомен за нея, тъй като следвало да се съобразят от съда и всички новонастъпили в хода на процеса факти, а именно – че към приключването на съдебното дирене има падежирали вноски, които се дължат на общо основание. Позовава се на ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което уважи предявените установителни искове. Претендира разноските по делото, направени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В жалбата няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез особения си процесуален представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на разноски на ищеца, е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен и иска той да бъде потвърден.
Развива подробни контрааргументи срещу всяко от наведените с въззивната жалба оплаквания. Претендира изплащане на възнаграждение за осъществената защита.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.
3 от ГПК, дава изрично съгласие за даване ход на делото и разглеждането му в отсъствие на представител на страната, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на насрещната страна и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови ново, с което изцяло уважи предявените установителни искове. Претендира присъждане на всички разноски съобразно представения с молбата актуален списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. за въззиваемият, редовно призован чрез особения си процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, не се явява лично, за него се явява особеният процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли съда да потвърди решението на НзРС като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни, макар и по различни съображения.
Най-напред, по повод развития довод, че след като към момента на приключване на съдебното дирене има падежирали вноски, съобразно погасителния план, те се дължат на общо основание, то съдът не е обвързан с въпроса дали предсрочната изискуемост е била или не надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, настоящия въззивен състав го намира за второстепенен.
В ТР№ 8 от 02.04.2019г. по т.д.№/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава във въззивната си жалба въззивникът, е застъпено виждането, че е „дпустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“ Това показва, че за признаване дължимостта на сумите поради настъпил редовен падеж на вноските, а не както са заявени – поради настъпила предсрочна изискуемост на цялото останало вземане, следва първо да се установи в процеса, че предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на длъжника преди подаването на заявлението.
В случая това е била точката на противопоставяне между страните и съдът е длъжен най-напред да извърши преценка дали този факт е осъществен или не. Настоящият състав счита, че в действителност ответникът е бил уведомен за обявената от банката-кредитор предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Решаващият мотив на първостепенния съд да отхвърли исковете, е свързан с липсата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради ненадлежно уведомяване на длъжника-ответник за това. Позовава се на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е изпратил изрично „уведомление занастъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане“ до ответника-кредитополучател на посочения от него и описан в договора за кредит адрес по пощата, с обратна разписка, с пощенско клеймо на постъпване в ПК-гр.
Нова Загора от 22.05.2017г., като на разписката е отбелязан статус на пратката „заминал в чужбина“.
В представения писмен договор за потребителски кредит № ********** от 05.01.2017г., съществуването на вземането на паричните задължения по който се претендира в това производство, е посочен в чл. 3 адрес на ответника-кредитополучател в гр. Нова Загора.
Страните са се съгласили с клаузите на чл. 25.8, 25.9, 25.10 и 25.11 от същия договор по въпросите, свързани с размяната на всякаква кореспонденция между тях, по следния начин:
- Цялата кореспонденция, свързана с изпълнението на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4, а доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на изпратилата го страна.
- Неполучаването на каквото и да било писмо във връзка с изпълнението на договора не освобождава страната, която не е получила писмото, от изпълнението на задълженията й по договора.
- При промяна на адресите за кореспонденция и контакти съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително, в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след промяна на адреса.
- Всички писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато тя е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си за уведомяване.
При това фактическо положение въззивният съд намира, че може да се приеме, че уведомлението за настъпилата предстрочна изискуемостн на вземането на ищеца е надлежно връчено на длъжника.
Вярно е, че съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от
ЗКрИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В случая всички тези изисквания са изпълнени – налице е безусловно обективно настъпване на обстоятелствата, при които настъпва предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита така, както е уговорено в договора, в писменото изявления банката-кредитор еднозначно и ясно уведомява длъжника за това и то е изпратено до последния на посочения от него адрес за кореспонденция.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора /освен ако не е уговорено друго/, като законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
Така възможните валидни способи за годно изпълнение на това задължение са групирани в две посоки:
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл. 50 ЗННД/.
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.
37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Когато кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка по чл. 44 ал. 2 от ГПК, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПУ условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила.
По начало удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5 ал.
1 и ал.
2 от ОП/. В ал. 3 на същата норма са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса ОП и чл. 36, ал. 2 от ЗПС не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5 ал.
Разпечатката съдържа 57 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6048d5f6-0777-4562-9fb5-4adc64196d9e