Акт от 30.06.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- 192/2023
- Подписан
- 30.06.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 7, изречение второ, предложение второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 33, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 6 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 5 и ал. 6 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 5 и ал. 6 · Закон за счетоводството
- чл. 28, ал. 1 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
- чл. 39, ал. 1 и 2 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
- чл. 39, ал. 1 и 2 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
- чл. 5, ал. 2 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
РЕШЕНИЕ
№ 940
Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
РАЛИЦА АНДОНОВА
При секретар АНГЕЛИНА Г. като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 192 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322001918-091-001/26.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 251/11.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 1 733,84 лева – главница, и 980,18 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 266,97 лева – главница, и 123,71 лева – лихви.
С жалбата се релевират съображения за незаконосъобразност на РА поради издаването му от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорват се констатациите на приходните органи, като се счита, че същите не намират опора в доказателствата, събрани в хода на административното производство. Сочи се, че още в срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад са представени всички първични счетоводни документи, касаещи отчетените от дружеството разходи за командировки през ревизирания период. Изтъква се, че от издадените заповеди за командировки на лицата се установяват целта и условията, при които всяко лице се командирова в чужбина. Твърди се, че разходите за отчетените дневни пари във връзка с командироването на служителите на „Е.“ ЕООД – М.Р.и Н.Н., са префактурирани изцяло първоначално към „Д.Е.“ ЕООД с фактура № 24/31.12.2016 г., и впоследствие от „Д.Е.“ ЕООД към фирма Traxxeo с фактура № 50/31.12.2016 г., съгласно сключено между трите дружества споразумение за предоставяне на аутсорсинг услуги. Посочва се, че „Е.“ ЕООД е подизпълнител на „Д.Е.“ ЕООД и единствено служителите на „Е.“ ЕООД са вписани в споразумението и анексите към него. По отношение на командироването на представляващия дружеството-жалбоподател С.В. в Доминиканската република се поддържа, че пътните и квартирните разходи са за сметка на белгийската фирма Traxxeo, чийто интерес в случая е разширяването на пазара на предлагания софтуер в Доминиканската република и практическото му внедряване във фирми, ситуирани там. Изразява се несъгласие с позоваването от органите по приходите на чл. 10 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, въз основа на което е прието, че С.В. съчетава командировка с частно пътуване. Навеждат се доводи, че от командированите лица са представени доклади за извършената работа, съдържащи отчет за изразходваната валута съгласно изискването на чл.
39, ал. 1 и 2 от НСКСЧ. Сочи се, че целите на командироването на посочените лица произтичат от основната дейност на предприятието: дейност в областта на информационните технологии; че на всички командировани лица са били поставени задачи, свързани със стопанската дейност на „Е.“ ЕООД; както и че всички разходи, свързани с командировките в чужбина на тези лица, са документално обосновани по реда на НСКСЧ, Закона за счетоводството /ЗСч/ и ЗКПО, и отразяват вярно стопанските операции, поради което не са налице основания за непризнаването им за данъчни цели. С тези аргументи се настоява за цялостна отмяна на РА и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество жалбата се поддържа от управителя на оспорващото дружество и от представител по пълномощие, които настояват за отмяна на РА и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът –
Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 611 лева независимо от изхода на делото, предвид множеството доказателства, представени след приключване на ревизионното производство.
След преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322001918-020-001/15.04.2022 г. /л. 4/, издадена от М.Г.А.- Д.а, на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., и данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2017 г., като е посочено, че следва да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 18.04.2022 година /л. 3/. Определен е ревизиращ екип в състав: Р.М.М.– главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Н.И.Б.– главен инспектор по приходите.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №
Р-03000322001918-020-002/15.07.2022 г. /л. 7/, издадена също от М.Г.А.-Д.а, на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, е изменен срокът за извършване на ревизията, като същият е определен до 16.09.2022 година.
М.Г.А.-Д.а е надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-47/14.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 1/.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322001918-092-001/30.09.2022 г. /л. 392-416/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. Срещу РД е подадено възражение /л. 626-627/, към което са приложени доказателства.
Производството е финализирано с РА № Р-03000322001918-091-001/26.10.2022 г. /л. 631-637/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от възложителя и ръководителя на ревизията, с който на „Е.“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2016 г. в размер на 1 733,84 лева – главница, и 980,18 лева – лихви; и за д.п.2017 г. в размер на 266,97 лева – главница, и 123,71 лева – лихви.
Ревизионен акт №
Р-03000322001918-091-001/26.10.2022 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 251/11.01.2023 г. го е потвърдил изцяло.
В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически и правни констатации:
Ревизираното лице осъществява основна дейност в областта на информационните технологии и по разработване на софтуер. С годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО „Е.“ ЕООД е декларирало финансов резултат – данъчна печалба, в размер на 140 841,98 лева за 2016 г., и в размер на 162 195,23 лева за 2017 година.
Установено е, че дружеството е отчело разходи за командировки по счетоводна сметка 609 „Други разходи“ през 2016 г. в размер на 17 338,39 лева, и през 2017 г. в размер на 2 669,71 лева /л. 76, 128 и 143/. Във връзка с така отчетените разходи от „Е.“ ЕООД са представени счетоводни разпечатки и писмено обяснение, в което управителят на дружеството С.В. заявява, че през месец май 2018 г. офисът на дружеството е разбит и ограбен, поради което не разполага с първични документи /л. 171/. В писмените си обяснения /л. 172-173/ С.В. заявява също, че дружеството е специализирано в дейност в сферата на софтуерните услуги, като има договорни отношения по поддръжка и доработка на специализиран базов софтуер, собственост на белгийско дружество. Посочва, че в периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. дружеството е отчело разходи, свързани с командироване /по външно съвместителство/ на служители на фирмата и на нейния управител. Целта на командироването е обучение във връзка с разработвания софтуер и запознаване с новостите в използваните програмни езици, както и за срещи с клиенти, които се нуждаят от специализирани доработки на съществуващия софтуер. Твърди, че част от командировките са изцяло за сметка на белгийската фирма, а друга част се фактурира както под формата на отработени часове, свързани с доработките на всеки от клиентите, така и с конкретно посочени суми на разходи, заплатени от „Е.“ ЕООД. Заявява, че през процесния период е посещавала служебно няколко държави, включително на два пъти Доминиканската република – от 03.09.2015 г. до 28.01.2016 г. и от 10.09.2016 г. до 26.01.2017 г., като част от пребиваванията в чужбина са били изцяло поети от белгийската фирма.
В хода на ревизионното производство от „Д.Е.“ ООД в качеството на дружество, което получава услуга по договор за разработване на софтуер, са представени 31 броя фактури /л. 200-215/, издадени от „Е.“ ЕООД на „Д.Е.“ ООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., в т.ч. и фактура № 24/31.12.2016 г. /л.
207-гръб/, с предмет „извършена работа, младши и старши разработчици на софтуер до 31.12.2016 г.“ и „допълнителни разходи за работа в чужбина от 03.12. до 19.12. *2“, и фактура № 38/30.11.2017 г. /л. 200/, с предмет „разработка на софтуер с фиксирана цена по ваше желание в изпълнение на WBS част 1“, издадени от „Е.“ ЕООД на „Д.Е.“ ООД. Констатирано е, че не са представени доказателства относно това какво се включва във фактурираните „допълнителни разходи“ с оглед на посоченото в останалите фактури, а именно: „настаняване на служители“.
Всички 31 броя фактури са с вписан идентичен предмет на извършени дейности. Посочено е, че фактура № 13/30.04.2016 г. /л. 231-гръб/ с предмет: „настаняване на служители 5 бр.“; фактура № 14/31.05.2016 г. /л. 212/ с предмет: „настаняване на служители 4 бр.“; фактура № 17/31.07.2016 г. /л. 211-гръб/ с предмет: „настаняване на служители 4 бр.“; фактура № 18/31.08.2016 г. /л. 210/ с предмет: „настаняване на служители 7 бр.“; фактура № 19/30.09.2016 г. /л. 210-гръб/ с предмет:
„настаняване на служители 4 бр.“; фактура № 23/30.11.2016 г. /л. 208/ с предмет: „настаняване на служители 3 бр.“; фактура № 28/31.03.2017 г. /л. 205/ с предмет: „настаняване на служители 28.01.-03.02. – 6 бр.“ и фактура № 29/30.04.2017 г. /л. 204-гръб/ с предмет: „настаняване на служители 11.04.-15.04. – 5 бр.“, не са обвързани с командировки на служители.
В писмени обяснения от „Д.Е.“ ООД /л. 221/ се сочи, че от базовият договор, сключен между тях и „Е.“ ЕООД, се установяват както алгоритъмът на работа с „Е.“ ЕООД, така и договорените часови ставки за всеки един служител персонално. Представляващият „Д.Е.“ ООД заявява, че „Е.“ ЕООД се явява подизпълнител и възнаграждението се определя по крайни цени за човекочас, които белгийската фирма „Traxxeo SA“ превежда на „Д.Е.“ ООД /л. 220/.
Представено е споразумение за аутсорсинг услуги /л. 187-190/, сключено между „Д.К.Е.“ ООД и „Traxxeo SA“ на 24.01.2014 г., съгласно т. 7 от което същото е с начало дата на влизане в сила и продължава своята валидност за срок от три /3/ месеца. Договорено е, че в първия ден на всеки месец срокът на споразумението, освен ако не бъде прекратен от една от страните, ще бъде продължаван за период от още един /1/ месец. В приложение Б към процесното споразумение – Такса за услуги /л.
186-гръб/, са изброени лицата, посочени от клиента. Данъчните органи са констатирали, че тъй като срокът за неговото изпълнение отдавна е изтекъл, същият е неотносим към процесните данъчни периоди /2016 г. и 2017 г./.
С възражението срещу
РД са представени документи за отчетени разходи във връзка с командироването на лицата С.В., Н.Н. и М.Р.през 2016 г. и 2017 г. – заповеди за командировка, отчети за извършената работа и самолетни билети /само за С.В./ /л. 588-гръб, 587, 573-579/.
Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6048d225-8939-42da-8fed-7a4cfa011d04